От началото на войната ЕС е дал 35 млрд. евро на Русия и 1 млрд. на Украйна

Европейският съюз е платил 35 млрд. евро на Владимир Путин за енергийни доставки от началото на войната му с Украйна и е финансирал отбраната на Украйна с 1 млрд. евро, заяви върховният представител на съюза за сигурността и външната политика Жозеп Борел. Той направи това сравнение в характерния си рязък стил по време на реч пред Европейския парламент, настоявайки Европа да изпрати повече оръжие в Украйна и да ѝ помогне да сложи край на войната.

"Ние трябва да продължим да въоръжаваме Украйна. Нужни са по-малко аплодисменти и повече помощ", призова той.

ЕС обеща 1 млрд. евро за военна помощ на Украйна, което "може да изглежда много", но "1 милиард е това, което ние плащаме всеки ден на Путин за енергията, която ни предоставя", каза Борел и допълни:"От началото на войната ние сме му дали 35 млрд. евро. Сравнете ги с 1 млрд. евро, които даваме на Украйна за въоръжение".

"Ние желаем война да приключи колкото се може по-скоро, но не е без значение по какъв начин ще стане това", заяви още Борел пред Европейския парламент.

"Защото ако ще имаме разрушена страна, която е разчленена териториално и неутрализирана, с милиони хора в изгнание и милиони загинали, то тогава не - ние не искаме тази война да завършва по такъв начин". "Затова трябва да продължим да въоръжаваме Украйна. Още оръжия, това е, което украинците очакват от нас".

В момента ЕС обсъжда петия пакет от санкции срещу Русия, предвиждащи да се забрани вноса на руски въглища за 4 млрд. евро.

ЕС иска да засили наказателните мерки след свидетелствата за зверствата на руската армия в Буча и други украински градове, където цивилни жители са убивани, измъчвани, изнасилвани и тормозени.

Полша и Балтийските държави настояват ЕС да въведе ембарго и върху вноса на руски газ и петрол, които имат доста по-сериозна тежест в експорта на Русия към Европа. Против подобни мерки са страни като Германия, Австрия, Унгария и България, които са твърде зависими от руския газ. ЕС внася от Русия 41% от газа, който потребява и 27% от петрола, нов някои страни членки тези проценти са доста по-високи.

Това е ясна демонстрация необходимостта от намаляване на зависимостта на ЕС от руския енергиен внос, посочи Борел пред Европейския парламент. По думите му това може да стане чрез разширяване на употребата на възобновяеми енергийни източници.

Битката с промените на климата вече върви ръка за ръка с геополитиката, заяви Борел.

Малко по-рано отново в изявление пред Европарламента председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел каза, че в някакъв момент на ЕС ще се наложи да вземе мерки срещу руския енергиен внос, за да засили натиска над Москва. "Рано или късно санкции срещу газа и петрола ще бъдат наложени", заяви Мишел.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която тези дни се очаква да посети Киев заедно с Борел, обеща, че новите санкции, обявени на 5 април, няма да са последните. Сега трябва да видим природния газ и приходите, които Русия получава от изкопаеми горива, каза тя. Фон дер Лайен заяви пред евродепутатите, че ЕК ще проучи идеята на Естония плащанията за руския газ да стават чрез ескроу сметка, тоест чрез трета страна, с цел да се ограничат финансовите постъпления на руската държава, с които тя може да плаща войната си в Украйна.