Ерозията на българския евроентусиазъм

Дни преди срещата в Копенхаген правителството призна, че България няма да получи твърда дата и фиксиран ангажимент на членство в ЕС през 2007 г.

Говорителят на кабинета Димитър Цонев посочи и причини - рецесията в световната икономика и неизвестността около резултатите при приемането на първите 10 нови членки след май 2004 г.

Тези факти обаче съвсем не са нови. Затова и обясненията прозвучаха по-скоро като самопризнание, че правителството дълго време е създавало нереалистични очаквания, които няма как да се изпълнят. Освен върху международното положение, от кабинета се опитаха да прехвърлят отговорността и върху "стремежа на някои политически субекти да постигнат дивиденти за сметка на нашата външна политика."

Внушението на говорителя Димитър Цонев - гоним значими цели, но се сблъскваме с непреодолими сили - обаче е подвеждащо просто и поради това вредно.

Фалшивите цели минират проекта за евроинтеграция

За разлика от много други теми, евроинтеграцията няма да слезе от дневния ред през следващите години. Всичко, което се казва и обяснява сега, остава валидно за много време (освен ако не разчитаме на късата памет на обществото). Поради това натрупването на полу-истини и прехвърлянето на отговорността е много по-опасно, отколкото по други въпроси. Рискуваме сами да минираме единствения смислен стратегически проект на страната, като създадем предварително недоверие към него.

Темата евроинтеграция изисква пределна честност и яснота, прозрачност и последователност, защото не е тема на това или онова правителство, а засяга всички нас. Когато тези уж очевидни неща не се спазват, се случва това, което стана при затварянето на глава "Енергетика" миналия месец. Тогава кабинетът не обясни навреме какво и защо прави, не посочи ползите и загубите от запазването или затварянето на реакторите и като резултат се забърка грандиозен скандал. В него затънаха всички институции и политически сили. По стара наша традиция обясненията започнаха да идват post factum и сега едва ли ще могат толкова лесно да напъхат обратно в кутията на Пандора безумната идея за референдум за малките ядрени реактори.

До това развитие се стигна поради най-обикновен страх от поемане на политическа отговорност и поради липса на компас кое е наистина важно и кое не чак толкова. И управляващите, и опозицията не показаха, че умеят да алгоритмизират политическите си действия и да взимат решения, спазвайки единни принципи.

Датата за членство в ЕС не се "дава"

Още след оповестяването на годишния доклад за напредъка на България в преговорите с ЕС стана ясно, че засега няма да получим т.н. "твърда дата". В документа на Еврокомисията тази позиция беше добре защитена чрез посочване на проблемите със съдебната система, липсата на административен капацитет за прилагане на еврозаконодателството, корупцията и много други нерешени въпроси. Вместо да се вгледа в тях, публичните усилия на правителството се съсредоточи върху настояването за дата.

Основният разговор, под диригентската палка на ангажираните с евроинтеграцията хора от управлението, все се върти около това дали в документите на ЕС е записано или не, че Брюксел категорично ни обещава членство през 2007 г.

Колко е кух този дебат става ясно като си припомним няколко неща. Посочването на твърда дата става след като страната-кандидат е изпълнила всички условия за членство, а това все още не е нашият случай.

До 2007 г. много вода ще изтече и по-важното, ние имаме да извървим дълъг път, за да отговорим на изискванията за членство. Красноречив е опитът на страните от първата вълна - те получиха точна дата за членство 1 май 2004 г. едва сега, седмици преди окончателното приключване на преговорите с ЕС.

Далеч по-важно от схоластичния дебат за датата е да се обясни, и то така че всички да го разберат, какви са залозите на преговорите и подводните камъни в тях.

Реалните подводни камъни пред членството на България в ЕС

Често чуваме да се повтаря, че България си е поставила за цел да приключи преговорите до края на 2003 -та - тоест, само след година. По-рядко обаче се казва защо е избран този срок. А обяснението е съвсем защитимо и мобилизиращо.

През 2004 г. 10-те страни, които ще бъдат приети с първата вълна, ще станат пълноправни членове на ЕС. Ако междувременно не сме приключили преговорите, може да ни се наложи да съгласуваме всичко с 25 вместо с досегашните 15 столици.

Впрочем, след последните предложения на ЕК, които вероятно ще бъдат одобрени тази седмица от Европейския съвет, може да получим отсрочка от няколко месеца, тъй като 10-те от Лаакенската група ще бъдат приети на 1 май 2004 г. вместо на 1 януари, както беше планирано преди това.

Следователно е нужна пределна мобилизация при тези сгъстени срокове да решим фундаментални проблеми като тези със съдебната система, корупцията, усвояването на предприсъединителните фондове и т.н.

До май 2004 -та трябва да се постигне консенсус по бъдещото конституционно устройство на Европа. Мненията и визиите на 15-те настоящи членове, които са изразители на различни политически философии и различен исторически опит, могат да се окажат изключително трудни за съгласуване. Конвентът за бъдещето на Европа, председателстван от Жискар д'Eстен, има задачата, по мнението на мнозина невъзможна, да съгласува текст, който да бъде одобрен от всички. Документът, който вероятно ще се нарича Конституция, ще трябва да осигури баланс на властите в Брюксел, както и равновесие между европейските столици, което да не се окаже самоблокиращо. В тази политическа, икономическа, юридическа и бюрократична еквилибристика, ние не можем да влияем много.

Следващото препятствие, което вече се очертава на хоризонта и което почти никой не обсъжда все още, е приемането на бюджет на ЕС, който ще влезе в сила след изпълнението на настоящия в края на 2006 г. Този въпрос ни засяга най-пряко и е директно свързан със споразуменията за преходни периоди и квоти, които се договарят в момента от българския преговорен екип в Брюксел.

Условията, при които се постига затварянето на преговорните глави, определят задълженията и правата ни като членове на ЕС. В скучните текстове, които никой не разяснява, са скрити реалните ползи от това от членството за редовите български граждани. Вместо това, по време на дебата за АЕЦ в парламента външният министър го удари на див популизъм и обясни, че договаря в Брюксел 30-та и 40-та заплата за работещите българи и 30-та и 40-та пенсия за пенсионерите.