ЕС направи усилие да се обедини срещу Русия

Последния път, когато лидерите на Европейския съюз се събраха извънредно в Брюксел, бе по времето на мощен конфликт в началото на 2003 г. Тогавашният френски президент Жак Ширак публично обвини страните от бившия съветски блок в "лекомислено", "опасно" и "инфантилно" поведение заради подкрепата им към твърдата американска позиция за Ирак. Този път "стара Европа" и "нова Европа" преодоляха своите различия, като се обединиха около твърд курс спрямо Русия – поне засега, коментира ББС резултатите от понеделнишката среща на европейските лидери за кризата в Грузия.

След четиричасовите разговори при закрити врата настоящият френски президент Никола Саркози, чиято страна е ротационен председател на ЕС, съобщи, че Европа е единна.

В четиристранична резолюция лидерите на ЕС остро осъдиха "непропорционалната реакция" на Русия в Грузия, определиха като "неприемливо" признаването на независимостта на грузинските сепаратистки райони Южна Осетия и Абхазия и призоваха останалите страни да не признават тяхната независимост.

Литовският президент Валдас Адамкус, чиято страна преди 20 години беше под руско управление, напусна форума, доволен от резултата. По време на обсъждането не чухме някой, който да се изкаже в полза на събитията, които се случиха в Грузия, каза той.

Агресията бе назована с нейното име ясно и открито, това е първият европейски форум, на който лидерите на ЕС постигат такова съгласие, допълни Адамкус.

Лидерите на 27-те страни от общността обаче направиха и още още една крачка, решавайки да отложат преговорите за новото рамково споразумение с Русия, които трябваше да стартират на 16 септември, докато руските войски не се изтеглят от Грузия до позициите, които са заемали преди военния конфликт.

За това настояваха Полша и други бивши комунистически страни, подкрепени от Великобритания.

Отлагането на преговорите е твърде символичен акт, като се има предвид, че до този момент те бяха възпрепятствани поне на два пъти поради други причини, но в същото време е ясен сигнал, че досегашните отношения с Москва е невъзможно да продължат по същия начин, докато руските войски и техните танкове са все още дълбоко във вътрешността на Грузия. Това е по-силен сигнал, отколкото мнозина очакваха, тъй като отлагането на преговорите не бе споменато от европейските дипломати при подготовката на форума миналата седмица.

В този смисъл реалната заплаха, отправена към Москва, има по-малко значение от факта, че тя бе отправена от всички страни членки, според оптимистичната интерпретация на резултатите от форума.

Позицията на европейските лидери се подсилва и факта, че по-малко от 24 часа преди началото на срещата им в понеделник, руският президент Дмитрий Медведев отправи ясно предупреждение към останалия свят, като подчерта решимостта на Русия да отстоява интересите си зад граница и да защитава "живота и достойнството" на руските граждани, където и да са. Той заяви, че Москва възнамерява да преследва интересите си в различни краища на света, както непосредствено до границите ѝ, така и в историческата ѝ сфера на влияние.

Никола Саркози каза, че не е приемливо връщането към такива идеи като "сфери на влияние". "Ялта приключи", заяви той, визирайки споразумението между победителите във Втората световна война САЩ, Великобритания и Съветския съюз за подялба на Европа.

"Съвършено ясно е, че в светлината на последните събития ние не можем да продължаваме така, сякаш нищо не се е случило", заяви председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу след срещата.

Европейските лидери определиха като неприемливо присъствието на руски войски на територията на Грузия и заявиха, че това е поставило отношенията между ЕС и Русия на кръстопът.

Стъпка напред за ЕС

Западните медии отбелязват, че макар реакцията на ЕС да не е толкова твърда, колкото искаха страни като Полша и балтийските републики, тя е стъпка напред за ЕС. Най-вече защото се различава доста от предварителния текст на документа, изготвен от френското председателство, окачествен като пародиен, тъй като в него се съдържаше единствено призив към Европа да остане "бдителна" за поведението на Русия отсега до ноември, когато има планирана среща ЕС-Русия. Пишеше още, че ако Русия не се придържа към условията та примирието, може да се стигне до "решения за продължаването на дискусията за бъдещето на отношенията."

Различията

Полша, балтийските страни и Великобритания искаха ЕС да приеме конкретни мерки за наказание на Русия. В същото време страни като Германия не искаха провокации срещу Русия, а италианският премиер Силвио Берлускони отхвърли каквито и да е разговори за санкции и заяви мелодраматично, че Русия е богата на енергийни суровини ядрена държава, която може да убие всеки на земята поне десет пъти.

На форума бе решено Саркози и Барозу да пътуват в Русия на 8 септември за решаващи разговори за определяне на бъдещите отношения между Брюксел и Москва.

По думите на Саркози Европа иска партньорство с Русия, но то трябва да е истинско.

Германският канцлер Ангела Меркел напомни, е още в неделя в телефонен разговор със Саркози руският му колега Медведев е дал да се разбере, че Москва е готова да изведе войските си в съответствие с достигнатите по-рано споразумения.

Саркози каза, че форумът на ЕС не е насочен срещу Москва, тъй като Русия има избор. В документа освен това се изтъква като належащ въпросът с окончателното формиране на механизма за международно наблюдение, който да замени наложените от Москва допълнителни мерки за сигурност в Грузия, в резултат на които са окупирани грузински територии извън сепаратистките райони.

Страните от ЕС се договориха да изпратят наблюдатели в Грузия, които да проверяват как Русия изпълнява условията на споразумението за прекратяване на огъня, договорено с френско посредничество след няколкодневните боеве миналия месец.

Русия използва нерешителността на Запада

Британският вестник "Таймс" е скептичен към резултатите от срещата ЕС, отбелязвайки, че цялата шумотевица в Брюксел и поведението на Москва показват едно: Русия знае как най-изгодно да използва нерешителността на останалите. Изданието смята, че Европа трябваше да отговори по-единно и недвусмислено на руската инвазия в Грузия. "Таймс" смята, че отлагането на преговорите по новото споразумение за партньорство е недостатъчен отговор на руската агресия. Много европейски страни почувстваха, че Русия ги притиска към стената, пише в редакционна статия "Таймс".

Посочва се, че ЕС като цяло притежава значителна власт над Русия, тъй като е най- големият ѝ търговски партньор. С планираната визита на френския президент в Москва, ЕС си запазва възможността за втвърдяване на позицията. ЕС трябва да поиска от Москва да изпълнява примирието, договорено с негово посредничество, както и гаранции, че повече няма да закача своята съседка.

Съществува опасност Грузия да се окаже просто загрявка за нахлуване в Украйна и затова не бива да се позволява на Русия да мисли, че може безнаказано да продължи да заплашва бившите си сателити, пише "Таймс".

Френският "Либерасион" обаче е доволен от "триумфа" на президента Саркози, заради това, че 27-те страни от ЕС единно осъдиха руската военна агресия в Грузия и едностранното признаване от Москва на двата отцепнически района. Вярно, че ЕС е далеч от консенсус, но отношенията с Русия "са най-болезнената тема за страните членки на ЕС, както и отношенията със САЩ", цитира "Либерасион" френски дипломат.

Ако руските войски не се оттеглят, Саркози допуска всякакви възможности. "Трябва да действаме постепенно. Направихме това, което е необходимо... "Трябва да дадем шанс на дипломацията на 8 септември. Ако тя проработи, Европейският съюз ще докаже своята ефикасност. Ако не, ще се съберем и ще вземем други решения."

Москва: Европа се самонаказва

Европа се самонаказва с намеренията си да прекрати преговорите за партньорство с Москва, заяви след срещата пред журналисти представителят на Русия в ЕС Владимир Чижов. Той определи решението на европейските лидери като некоректен политически сигнал, изпратен не където трябва. В същото време Чижов заяви, че "не е склонен излишно да драматизира резултата от срещата на върха" и отбеляза, че "като цяло сред лидерите на ЕС липсва здрав разум".

"Европа ще пострада не по-малко то Русия, дори бих казал повече, защото по реномето ѝ ще бъде нанесен удар", каза Чижов.

Според него вероятно на "европейските колеги им трябва време да се приготвят за преговорите и те изкуствено обвързват това с извеждането на военните части от позициите от 7 август, без да уточняват за какви части става въпрос".

По думите на Чижов руските войски са достатъчно изведени в зоната за безопасност, съгласно примирието. Според него в буферната зона около Южна Осетия са останали само 500 руски военни, което "е напълно в съответствие с шестте точки от споразумението за прекратяване на огъня".

Решението на европейските лидери бе приветствано от премиера на Грузия Ладо Гургенидзе, който благодари на ЕС за проявената солидарност и поддръжка.

САЩ също приветстваха решенията на ЕС за кризата в Грузия. Това "показа, че Европа и САЩ са единни в своята твърда подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и възстановяването на Грузия", се казва в изявление на Белия дом.