ЕС отказва да намали финансирането за новите членки с по-ниски данъчни ставки

Представители на Европейския съюз отхвърлиха предложение на френския финансов министър Никола Саркози да бъде намалено финансирането за онези новоприети държави в организацията, в които има ниски данъчни ставки, предаде ББС.

В неделя Саркози заяви, че страните от Европейския съюз, които въвеждат по-ниски корпоративни данъци от средните за съюза, с което търсят конкурентно предимство, трябва да имат по-малък достъп до средствата, отделяни за по-бедните страни-членки, защото вече печелят от правените в тях по-големи инвестиции.

Саркози заяви още, че ще предложи своя план по време на срещата на финансовите министри от съюза в петък.

Говорителят на организацията по данъчните въпроси Джонатан Тод обаче окачестви предложенията на френския министър като мъгляви и подчерта, че страните от организацията трябва да имат възможност сами да определят ставките на своите данъци, без вмешателството на организацията.

Испания, Франция и Италия са получили най-много средства от ЕС

Испания, Франция и Италия са били най-големите получатели на средства от бюджета на ЕС през миналата година, който бе на обща стойност 90,3 млрд. евро, а най-много в него са внесли Холандия, Германия и Швеция. Това съобщи АП, като цитира еврокомисаря за бюджета Михаеле Шрайер.

На пресконференция във вторник, на която беше представено изпълнението на бюджета за 2003 г., Михаеле Шрайер призова държавите от ЕС да приемат нейното предложение за увеличаване на разходите през следващите години.

Европейската комисия отхвърли плановете на най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС за намаляване на разходите, тъй като разширеният съюз се нуждае от повече пари.

Шрайер съобщи, че през миналата година Испания е получила 16 млрд. евро, Франция - 13 млрд. евро, а Германия и Италия са получили по 10,5 млрд. евро.

Парите са били изразходвани под формата на селскостопански помощи, както и за проекти за градско и селско развитие, включително средства за нова магистрала, строителство на ж.п. линии и тунел.

Холандия е била най-големият нетен вносител в бюджета на ЕС за 2003 година. Тя е внесла в него над 0,43 процента от брутния си национален доход. Второ място сред нетните вносители заемат Швеция и Германия - с по 0,36 процента от БВП.

Заради бюджетните си проблеми трите най-големи нетни вносителки искат ограничаване на разходите за ЕС през следващите години.

Според обсъждания в момента от ЕК финансов пакет помощите за фермери и за бедни региони ще нараснат от 120,7 млрд. евро през 2006 г. до 148,5 млрд. евро през 2013 година.

По-голям дял от средствата ще получат новите страни членки на ЕС, които са по-слабо развити от западноевропейските държави, каза още Шрайер.

Литва и Латвия регистрират рекорден растеж

В същото проучване сред икономисти на агенция Блумбърг показва, че икономиките на Литва и Латвия, които влязоха в ЕС през май т. г., вероятно са регистрирали рекорден за съюза растеж през второто тримесечие на годината под влияние на силно нарасналите потребителски разходи.

Очаква се тази седмица двете балтийски държави да обявят нарастване на БВП със 7 процента на годишна база. Миналия петък Естония отчете 6 на сто икономически растеж през второто тримесечие.

Силното вътрешно търсене е стимулирало растежа на икономиките на трите балтийски страни, които са на обща стойност 36 млрд. долара. Потребителите са вземали кредити за покупки на коли и битова техника, както и за да инвестират в недвижима собственост, а заплатите са се увеличили със 7,1 процента през второто тримесечие.