ЕС решава за мироопазващата си мисия в Грузия

Финалната рамка на европейската мироопазваща мисия в Грузия и отношенията на ЕС с Русия са темите, които дискутират европейските външни министри на двудневна среща във френския град Авиньон, която започва в петък. Ще се обсъжда и евентуалното разхлабване на санкциите срещу Беларус и перспективите за ново споразумение с Украйна, предаде електронното издание Euobserver.

Форумът се провежда в навечерието на решаващата среща между френския президент Никола Саркози и руския му колега Дмитрий Медведев, насрочена за понеделник. Четири дни след извънредната европейска среща на върха, посветена на Грузия, министрите на свой ред се очаква да настоят за завръщане на руските войски на позициите им отпреди 7 август, както предвижда мирният план от шест точки, постигнат между Москва и Тбилиси с посредничеството на Саркози, чиято страна в момента е председател на ЕС.

ЕС възнамерява да изпрати мисия от 200 души в Грузия, вече се подготвят командващ, политически съветници и офицери по логистиката.

"Участниците трябва да притежават умения за водене на преговори и способност да работят професионално в стресова и разнообразна среда", се казва в обявата за набиране на служители за мисията, които трябва да са налични най-късно до 15 септември. Разполагането на място е предвидено преди 15 октомври.

Все още обаче не е ясно дали контингентът ще бъде съставен от полицейски сили на ЕС или от военнослужещи, дали той ще работи заедно с наблюдателите на ОССЕ, които следят спазването на примирието или ще е част от ръководения от ОССЕ екип. Не е ясно и дали ще има достъп до грузинските отцепнически райони Южна Осетия и Абхазия.

Боевете между грузинските и руските войски бяха преустановени на 12 август.

Позовавайки се на точка от плана за примирие, Русия взе "допълнителни мерки за сигурност", като остави свои военни вътре в сепаратистките области, но също така и в определени от нея самата "буферни зони", навлизащи на 15 км в територията на Грузия. Руски контролни постове има близо до грузинския град Гори и грузинското пристанище Поти. Към момента десетки хиляди грузински бежанци не могат да се завърнат по домовете си.

Руската реалност

Европейски представител заяви пред Ройтрес, че мироопазващите сили на ЕС трябва да бъдат разположени заедно с тези на ОССЕ и с руските войници вътре в буферните зони, в мисия, която ще се развива във времето, ще проникне в сепаратистките области и ще доведе до връщане на всички руски войници в страната им.

Друг източник обаче е заявил пред Euobserver, че мисията на ЕС няма да има военен контингент, който да гарантира сигурността в горещата конфликтна зона. "Това няма да е такъв вид мисия. И ОССЕ никога не би могла да спре избухване на нови боеве. Реалностите са, че руснаците ще бъдат тука дълго време, може би години."

Руският външен министър Сергей Лавров по-рано заяви, че Русия приветства ЕС като част от екипа на ОССЕ в буферните зони. Той обаче добави, че руските войници ще останат там и че само Абхазия и Южна Осетия – които Москва призна за независими държави – имат правомощията да поканят международни наблюдатели на своя територия.

На срещата на европейските външни министри в средновековния папски дворец в Авиньон ще се обсъждат и търговските, правните, енергийните и културните връзки с Русия преди срещата на върха на 14 ноември.

Реакцията на ЕС на руските военни действия в Грузия до този момент се ограничава до замразяване на преговорите по ново партньорско споразумение ЕС-Русия. "Кризисният екип" на Еврокомисията обаче е изготвил секретен списък с потенциални наказателни мерки, които ЕС да наложи срещу Москва, ако отношенията продължат да се влошават.

"Проблемът е, че нямаме санкции, които реално могат да накърнят Русия", заяви близък до ЕК източник. "Докато Москва държи ръка върху кранчето (на петрола и природния газ за ЕС), какъв вид санкции могат да бъдат наложени?"

В Авиньон ще се обсъди и дали ЕС да разхлаби санкциите срещу Беларус, чието ръководство миналия месец освободи трима от най-важните политически затворници и обеща да проведе най-честните и свободни парламентарни избори на 28 септември.

Европейски дипломати твърдят, че Беларус, която е най-близкият съюзник на Русия, се стреми да подобри отношенията си със Запада, на който разчита за своята независимост, особено след безцеремонната руска инвазия в Грузия.

Но дори и Литва и Латвия, които са най-близки партньори на Беларус в ЕС, засега се отнасят предпазливо към обещанията на Минск. Литовски дипломат каза, че страната има да свърши още много работа за развитието на демокрацията и че няма да има скорошно отслабване на санкциите.

На 9 септември е среща на върха ЕС – Украйна, подготовката на която е затъмнена от политическата криза в Киев, където прозапазната управляваща коалиция тази седмица се разцепи и има обвинения са руско вмешателство в парламентарните избори.

На форума в Авиньон трябва да се обсъди подписването на политическата глава от новото споразумение за асоцииране на Украйна, както и началото на разговори за безвизово пътуване на нейните граждани в ЕС.

Германия обаче се възпротиви на фраза в преамбюла, според която ЕС "признава перспективата" за присъединяване на Украйна в ЕС, а Киев каза, че няма подпише окастрения вариант. Освен това разпадът на управляващата коалиция в страната със сигурност ще затрудни перспективите ѝ за интеграция в ЕС.

Френският външен министър Бернар Кушнер, който ръководи дебатите, покани своите 26 колеги да пътуват заедно до Авиньон с влак от Париж. Според дипломатически източник, единствен италианецът Франко Фратини е решил да пристигне на форума отделно.

Дискусиите в петък следобед са посветени на отношенията между ЕС и САЩ, по-специално приоритетите в тях с оглед на новия екип, който ще се настани в Белия дом през януари, както и ролята на Европа в Близкия Изток.