ЕС ще контролира съдебната реформа в България и след членството ни

Европейският съюз ще контролира действията на България в реформирането на съдебната система чрез защитна клауза, която ще може да се задейства през първите три години от членството ни в ЕС без ограничения за периода, през който ще действа. Това съобщи Марио Милушев, директор на дирекция "Евроинтеграция" във Външно министерство, по време на поредната дискусия за съдебната реформа и необходимите промени в конституцията, организирана от Отворено общество.

Защитната клауза за правосъдието, заедно с още две - за икономиката и за вътрешния пазар на общността, са включена в присъединителните договори и на първите 10 държави от петото разширение на ЕС, които влязоха в съюза през май т.г. Трите ще залегнат и в договора за България и Румъния, който се очаква да бъде подписан през първата половина на 2005 година.

Милушев уточни, че съдебната клауза може да влезе в сила, ако България не изпълни изискванията на ЕС в областта на правосъдието. Задействането ѝ означава временно прекратяване на действието на европейското законодателство, т.е. съдилищата на останалите европейски страни няма да признават присъдите, издадени от българските съдилища.

Милушев съобщи още, че през 2003 г. влиятелни среди в ЕС са настоявали следствието в България да премине към изпълнителната власт. След усилия от наша страна, в крайна сметка в глава 24 "Правосъдие и вътрешен ред" е залегнала по-мека форма на това изискване, а именно да се реформира досъдебното производство в България и ако е необходимо, да се стигне и до промени в Конституцията най-късно до края на 2005 година.

Липсата на сериозен напредък в съдебната реформа и особено на досъдебното производство бе основната критика в годишния доклад на Европейската комисия за България. В доклада почти отсъства раздел, в който да не се посочва отрицателното влияние на нереформираното докрай правосъдие.

Последният провален опит на НДСВ бе да прехвърли почти изцяло разследването към полицейското дознание в МВР, без да закрива следствието като структура. Управляващите обаче срещнаха отпор за тази си идея не само сред опозицията в парламента, но и от коалиционния си партньор ДПС.

Политическите сили в Народното събрание и до момента не са постигнали консенсус в каква посока трябва да се проведе реформата на досъдебното производство. БСП настоява за силно и независимо следствие, а дясната опозиция - за преминаването му към изпълнителната власт, което минава през промяна в конституцията.

По време на днешния форум заместник-министърът на правосъдието Маргарит Ганев каза, че ведомството на Антон Станков разчита изключително много да се стигне до консенсус между политици, институции и гражданското общество по въпроса за насоките на реформа в съдебната система. От думите на Ганев обаче не стана ясно какви са конкретните предложения на правосъдното министерство извън вече бламираните от парламента. Отговорност на къщото ведомство е и да предложи проект на изцяло нов Наказателно процесуален кодекс още догодина, което също е част от ангажиментите на България за реформиране на сектора.

Експерти настояха за преструктуриране и на прокуратурата

За цялостна реформа в съдебната система, която да обхване всички структури на наказателното производство, призова съдията Нели Куцкова по време на кръглата маса.

Куцкова акцентира на необходимостта от реформиране и преструктуриране на прокуратурата, която има изключително важна роля за качествената и ефективна досъдебна фаза.

Според нея, в момента следствието се явява изкупителна жертва в реформирането на разследването и се сочи като основен проблем във връзка с изпълнението на ангажиментите ни към европартньорите ни. "Преминаването на следствието към изпълнителната власт се възприема като панацея, която ще разреши в едно всички проблеми на съдебната ни система, но е наложително да се реформира и прокуратурата," подчерта Куцкова.

Същото е и становището на Брюксел. Конкретна препоръка за реформиране на прокуратурата фигурира в последния редовен доклад на ЕК за напредъка на България, свързан с членството ни в ЕС. Трябва да се подобрят и методите на работа, и структурите на българската прокуратура, са посочва в доклада, оповестен точно преди седмица.

Принципите на несменяемост и безпристрастност са мит, който трябва да се развенчае

Принципите на несменяемост и безпристрастност на органите на следствието и прокуратурата всъщност не позволява никакъв контрол над тези огромни автономни бюрократични структури. Този проблем повдигна Йонко Грозев от Хелзинския комитет.

Според Грозев именно тези принципи създават редица сериозни проблеми в досъдебното производство.

Един от очевидните в момента проблеми е бавното разследване и непрекъснатото отлагане на следствени дела. Причина за това е, че липсва контрол над решенията на прокуратурата, както и над преценката на обвинителите кои разследвания е важно да бъдат отлагани и колко време да бъдат протакани.

Независимостта на магистратите в досъдебната фаза не е гаранция за добрата им работа, опроверга разпространената теза Йонко Грозев и като пример посочи липсата на дела за злоупотреби на действащата власт и корупционни практики по висшите етажи.

В подкрепа на тезата си той допълни, че в САЩ прокурорите са политически избираеми, но това не ги компрометира, а обратното - мотивира ги да разследват. Грозев даде конкретен пример с федерален прокурор от Чикаго, подчинен на президента Джордж Буш, който разследва изтичане на класифицирана информация от служител на ЦРУ.

"Автономната бюрокрация няма нито мотивация, нито интерес да разследва подобни дела", допълни Грозев.

Като решение на този проблем у нас Грозев препоръча създаване на по-голяма прозрачност в системата на прокуратурата и следствието, както и на политически антикорупционни практики, които да стимулират подобни разкрития.