ЕС започна разговори за асоцииране и с Босна

Европейският съюз даде зелена светлина на разговорите, които трябва да подготвят Босна и Херцеговина по дългия път на присъединяване към съюза, предаде ББС.

Външните министри на страните от ЕС решиха по време на срещата на върха в Брюксел да стартират процеса на преговори за първоначалното споразумение за стабилизация и асоцииране, както и да се установят по близки политически и икономически връзки.

Решението бе взето на 21 ноември, когато се отбелязва десетата годишнина  от Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна и Херцеговина, която бе най- сериозната военна криза в Европа след края на Втората световна война.

Стартирането на процеса за Босна означава, че вече всички страни от Балканския полуостров са кандидати за членки на ЕС.

“Пътуването на ЕС на Босна и Херцеговина започна на кредит. Трябва обаче да е ясно, че скоростта на движение на страната по пътя към присъединяването зависи от вътрешните реформи и пълното сътрудничество с военния трибунал към ООН”, се казва в заявление на външните министри на ЕС.

ЕС настоя за решителни действия, които да направят всичко възможно за изправянето пред трибунала в Хага на двамата босненски сръбски лидери по време на войната - Радован Караджич и ген. Ратко Младич.

В изявлението още се казва, че именно това е основният мотив процесът на присъединяване да продължи и е основна негова спънка.

В момента присъствието на европейски мироопазващи части в Босна е 6000 души, но външните министри решиха полицейските части в страната до бъдат отрязани наполовина до 150 души. Основна тяхна задача ще бъде да се борят с корупцията и организираната престъпност.

Сърбия и Черна гора започна разговорите по споразумението за стабилност и асоциация през последния месец, а Албания се надява да го финализира съвсем скоро.

Хърватия е една крачка напред след като вече започна преговорите по присъединяване, докато Македония очаква да се сдобие със статут на кандидат-членка през декември.

Всички държави на Балканите следват стъпките на Словения, която се присъедини към ЕС през миналата година, коментира ББС.

Но за повечето от тях, като Босна, преговорите за присъединяване ще приключат след не по-малко от 10 години, предаде ББС.

Десет години след Дейтънския мирен договор страната остава етнически разделена страна с бедстваща икономика, където предприетите реформи за сближаване с НАТО и ЕС се налагат с мъка под постоянен международен натиск, коментира АФП ситуацията в Босна.

Агенцията, цитирана от БТА, припомня, че договорът сложи край на продължилата три години и половина междуетническа война, която причини смъртта на повече от 200 000 души и превърна други два милиона в бежанци и разселени, тоест почти половината от населението.

Договорът узакони разделението на тази бивша югославска република на две съставни единици -  Република Сръбска и Хърватско-мюсюлманската федерация.

Централните институции на Босна са слаби и националистическите партии на сърбите, хърватите и мюсюлманите, които бяха главните действащи лица във  войната са на власт и днес.

Мирният договор създаде функцията на Върховния представител на международната общност, в момента британецът Пади Ашдаун, който разполага с неограничена власт, позволяваща му да налага закони.

Върховният представител може и е уволнявал лица от високопоставени изборни постове, по-специално - онези които поддържат сепаратистка риторика и заподозените, че помагат за укриването на обвенини във военни престъпления от Международния трибунал за бивша Югославия.

През последните години международната общност се стремеше да засили централните институции посредством  множество реформи, всичките постигнати под натиск.

Босненските сърби са тези, които се противопоставят най - силно, опасявайки се от посегателство върху автономията на тяхната съставна единица.

Но армиите на двете съставни единици вече са поставени под едно централно командване, както и митническите служби.

Трите общности се споразумяха също да обединят полицейските си сили, стъпка която откри пътя към бъдещото започване на преговори за подписването на Договор за стабилизиране и асоцииране с ЕС, първи етап по пътя към постигането на пълноправно членство, допълва АФП, цитирана от БТА.

При все това, десет години след края на войната, Босна си остава една бедна страна, чиято икономика е изцяло поддържана от международната общност,  която инжектира в нея около седем милиарда евро финансова помощ.

Безработицата засяга около 40 процента от 3,8- милионното население, а 18 процента живеят под прага на бедността.