ЕСПЧ допусна жалбата срещу избора на Владимира Янева за шеф на СГС

Европейският съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) допусна приоритетно разглеждане на жалбата на съдия Величка Цанова срещу избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд. Съдия Цанова, която бе основен конкурент за поста на Янева, обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) решението на Висшия съдебен съвет (ВСС). Първата съдебна инстанция от трима съдии прие, че изборът е незаконосъобразен. За това, че на съдебния състав не му е било лесно да вземе това решение, стана ясно по поведението на единия от тях – съдия Иван Раденков, който отказа да го подпише и се отведе без да сочи мотиви за това. ВСС обжалва и пред петчленния състав, състоящ се от съдиите Славка Найденова, Джузепе Роджери и Николай Гунчев и докладчика съдия Таня Вачева, който прие, че изборът на председател на СГС не е опорочен и го остави в сила.

Изборът на Владимира Янева за шеф на СГС предизвика брожения в системата и бе определен като скандален заради близкото ѝ приятелство с бившия вътрешен министър и настоящ депутат от ГЕРБ и обвиняем – Цветан Цветанов, както и заради липсата на ясни мотиви защо мнозинството в съвета предпочете да назначи съдия без административен опит, с малко стаж и неодобряван от съдиите, за председател на един от най-важните съдилища в страната, разглеждащ дела срещу лица с имунитет, министри и с висок материален интерес.

Жалбата на Цанова пред Европейския съд по правата на човека е предвижена бързо и е определена като допустима. Съдът приема и че оттук насетне ще разгледа дали е основателна с предимство пред други, което се прави по изключение за дела от особено обществено значение. „Правителството също е приканено да посочи до 4 октомври 2013 г. своята позиция относно възможно извънсъдебно решение на случая и да представи своите предложения в това отношение”, се сочи в уведомлението на ЕСПЧ.

Според правилника на съда в Страсбург редът, по който се гледат делата, се определя в зависимост от важността на въпросите, посочени в тях или спешността им. Това на практика означава, че ЕСПЧ е признал сочената от съдия Цанова неотложност на делото ѝ или значимостта на въпросите, които се поставят чрез него – непрозрачният кадрови процес на българските магистрати и особено на административните ръководители, които до голяма степен определят цялостния облик на съда, който управляват.

“Това, което ме тормози най-много, е липсата на ясни правила. За един съдия да каже, че у нас няма справедлив процес е изключително тягостно, защото по този начин девалвира самата съдебна система. Сега е много трудно да се убедят обикновените граждани, че ще получат справедлив процес”, казва Цанова, цитирана от интернет изданието „Медиапул” на 29 юни миналата година. Бившият и.д. ръководител на Градския съд коментира, че не получила справедлив процес в България, защото и двата състава на Върховния административен съд не са отговорили на възраженията ѝ по същество. Величка Цанова добавя, че очаква съдът в Страсбург да уважи жалбата ѝ. “Ако това се случи, ще има смисъл за младите юристи, сред които трябва да се култивира правна култура за стриктно съблюдаване на закона”, коментира тя.

В изложението на фактите, съпътстващо допускането на жалбата от страна на съда в Страсбург, са описани подробно процедурите по избор на административни ръководители в съдебната система, както и законовите разпоредби, регламентиращи конкурсите, провеждани от ВСС. Цитиран е и протоколът от заседанието на ВСС на 30 май 2011 г., според който трима от членовете на съвета се обявяват в полза на кандидатурата на жалбоподателката, тъй като Цанова „представя най-добра квалификация за поста предвид качеството на работата ѝ като съдия, нейния опит на ръководни постове и предложения проект за работа на съда”. Един от членовете на ВСС изказва неблагоприятно мнение относно кандидатурата на жалбоподателката, по-специално заради подписаната от нея петиция, критикуваща ВСС. Трима от членовете на съвета се изказват в полза на Владимира Янева, подчертавайки именно, че въпреки липсата на опит в административното управление, тя има личностни качества и е способна да взема решения. (Светла Данова и Цони Цонев отбелязват, че тя има “характер” б.а.).

„Освен това 27 съдии от Софийски градски съд, 28 съдии от Софийски районен съд и 34 съдии от апелативния съд са предали на ВСС писмо в подкрепа на кандидатурата на жалбоподателката”, приема ЕСПЧ.

В обстоятелствата по случая съдът в Страсбург приема, че „кандидатурата и назначението на Владимира Янева, за която е известно, че е близка приятелка на действащия тогава министър на вътрешните работи, е отразена широко в медиите и предизвиква ожесточени критики от страна на множество журналисти и общественици”. Посочени са и подадените оставки на двама от членовете на ВСС Капка Костова и Галина Захариева, които „изобличават публично процедурата по назначаване като „недемократична, непрозрачна и необективна, чийто предопределен резултат е неприемлив“.

„Изразените мотиви за оставка представляват предмет на обсъждане по време на събранието на ВСС на 9 юни 2011 г.”, поради което съдът в Страсбург решава да ги вземе предвид.

В жалбата си Величка Цанова твърди, че „засегнатото основно право на справедлив процес в случая е свързано с тревожна продължителна тенденция на накърняване на независимостта на съдебната власт в Република България чрез непрозрачни и непредсказуеми назначения на съдии и председатели на съдилища. А изборът на председатели на съдилища е въпрос от съществено значение за цялостното функциониране на системата”. В подкрепа на искането за признаване на приоритетно разглеждане адвокатът на съдия Цанова Ина Лулчева се аргументира допълнително и с многократните констатации на ЕК за “съмнителните и неубедителни за обществото назначавания и повишавания в съдебната система, като един от примерите за това е случаят с назначаването на председател на СГС”.

Цитирани са и атестациите на двете конкурентки за поста, според които Цанова е разгледала общо 841 дела, от които 118 първоинстанционни, а Янева – общо 646 дела, от които 81 първоинстанционни. Съдия Цанова няма отменени актове, а настоящият шеф на СГС има 4 такива.

Сочи се и липсата на обсъждане на кандидатурите между двете гласувания (Цанова и Янева отиват на „балотаж”, като получили най-много гласове в първото гласуване). “Видно от протокола на ВСС, макар и да е проведено обсъждане на концепции и лични качества на кандидатите, никъде няма конкретно обсъждане, конкретни съображения, конкретни съпоставяния за всеки кандидат по 13-те предварително обявени критерии за избор При наличието на ясни материалноправни условия, органът следва да има ясни мотиви за всеки кандидат по всяко едно условие. Такива обаче няма. Актът на ВСС е постановен при съществено нарушение на материалната законосъобразност”, пише в жалбата на адвокат Лулчева.

Посочени са и двете решения на Върховния административен съд (ВАС), който първо отмени избора на Янева с мотива, че той е проведен при таен вот, а след това прие, че процедурата е проведена напълно законно. В жалбата е припомнено, че решението на първа инстанция е подписано само от двама от членовете на съдебния състав, защото третият се самоотвежда след произнасянето на решението.

“Същевременно направеният самоотвод от член на съдебния състав на ВАС внушава основателни съмнения за въздействие върху вътрешното убеждение на съдиите и съответно върху правото на В. Цанова на безпристрастен съд. Обективните основания за съмнението се пораждат от липсата на процесуален ред за самоотвеждане на член на съдебен състав след произнасянето на състава по същество, когато окончателно е формирана воля по всички въпроси от предмета на разглеждане и предстои единствено технологичното изготвяне на текста на съдебното решение”, се казва още в жалбата.

Описан е и начинът, по който е определен 5-членният състав на ВАС, разгледал като втора инстанция делото, заведено от Цанова. Въпреки настояването на сайтовете Mediapool и “Правен свят” и вестниците “Труд”, “Дневник” и “Капитал” да бъде осигурена публичност на случайното определяне на всички съдии, четирима членове от състава са “определени по усмотрение на съдиите, които са на административни длъжности във ВАС – председател и заместник-председатели въз основа на неписана фактическа практика, което е в противоречие с изискванията на чл. 9, ал. 1 ЗСВ”.

Подробно са описани и основанията на ВАС да отмени първото решение, които се изчерпват единствено с отмяната на текста от ЗСВ за задължението за явно гласуване във ВСС, без изобщо да се коментират всички доводи на съдия Величка Цанова, че изборът на фаворитката е бил необоснован.

* Текстът е публикуван от сайта "Съдебни репортажи".