ЕЦБ даде "зелена светлина" на Хърватия за еврото

Европейската централна банка даде "зелена светлина" за влизането на Хърватия в еврозоната от 1 януари 2023 г., стана ясно от съобщение на институцията в сряда по повод публикувания конвергентен доклад за 2022 г. 

Оценката на ЕЦБ е, че Хърватия изпълнява конвергентните критерии в договорите за ЕС.

Ако оценката бъде потвърдена и от лидерите на държавите членки на паричния съюз идния месец, Хърватия ще стане 20-ят член на еврозоната, изпреварвайки България.

Новината от Франкфурт идва ден след като по идея на партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" събра политици и експерти в парламента да спорят дали изобщо има смисъл София да бърза към еврозоната. Въпреки че не се обявиха директно срещу официалния курс за приемане на единната валута от 1 януари 2024 г., ИТН, БСП и ДПС изразиха отчетливи колебания по темата.

"Гъвкаво третиране"

В оценката на ЕЦБ прави впечатление фактът, че Хърватия е одобрена за еврото, въпреки че не изпълнява един от задължителните числови критерии - този за дълга, който не трябва да надвишава 60% от БВП. Въпреки че дългът на Загреб през 2021 г. е 79.8% от БВП, показателят отбелязва значителен спад спрямо 2020 г., когато стойността му е била 87.3% от БВП. Рязкото намаляване на дълга дава основание на ЕЦБ да заключи, че изпълнението на критерия за дълга е осигурено. 

Именно въпросното изключение даде повод във вторник на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев да допусне, че и към България ще е възможно подобно "гъвкаво третиране", стига да има кой да го договори. Според "Файненшъл таймс" обаче предизвикателството пред България да отговори на критериите ще е по-голямо от това пред Хърватия.

Хърватия единствена от държавите извън еврозоната, включена в доклада, изпълнява условието за пълно съответствие на националното законодателство с правната рамка за приемане на еврото, посочва Франкфурт.

Хърватия е успяла да се вмести в критерия за инфлацията, става ясно още от доклада. При референтна стойност от 4.9% страната е успяла да постигне 4.7% към април 2022 г. ЕЦБ обаче се съмнява, че сегашното състояние не е устойчиво. "Поглеждайки напред, има опасения дали инфлационната конвергенция ще е устойчива в дългосрочен план в Хърватия. За да се предотврати натрупване на извънредно ценово напрежение и макроикономически дисбаланси, конвергенцията (сближаването, б. р.) трябва да бъде подкрепено от подходящи политики", изтъква ЕЦБ.

Бюджетният дефицит на Хърватия и дългосрочните лихвени проценти отговарят на изискванията. 

Последното изискване е за успешен престой в продължение на минимум две години на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II), в който хърватската куна влезе заедно с българския лев на 10 юли 2020 г. Дотогава София водеше пред Загреб по пътя към еврото, но после значително изостана. Въпреки че двугодишният период не е изтекъл докрай, ЕЦБ заключава, че са изминали почти две години, в които хърватската куна е имала сравнително слаби отклонения от референтния курс. Българският лев пък изобщо не се е отклонил от фиксирания курс - 1.95583 лева за 1 евро.

България не изпълнява част от основните критерии

Въпреки това обаче България не изпълнява всички критерии. Инфлацията за референтния период у нас е била 5.9%, тоест с цял пункт над референтната стойност от 4.9%, което според ЕЦБ е значимо отклонение, още повече че се очаква процентът да продължи да се покачва в следващите месеци. 

Въпреки че България има най-ниските заплати в ЕС, ЕЦБ препоръчва те да не растат изпреварващо спрямо производителността на труда. За да постигне устойчива конвергенция (което винаги е било главното изискване на ЕЦБ към България), страната трябва да проведе стабилизиращи икономически политики и сериозни структурни реформи - намаляване на корупцията, осигуряване на ефективна и независима съдебна система, борба с прането на пари и подобряване на образованието, пише в доклада.

Въпреки че бюджетният дефицит на България надвишава границата от 3% и достига 4.1% през 2021 г., ЕЦБ счита, че страната покрива този критерий, тъй като надвишението е поради извънреден и временен фактор - пандемията от Covid-19. С 25% дълг София е доста под допустимия таван на задлъжнялост - 60% от БВП, но ЕЦБ обръща внимание на влошаването на устойчивостта на публичните финанси и подчертава нуждата от връщане към по-строга фискална дисциплина. София няма проблем с критерия за дългосрочните лихвени проценти, тъй като с ниво от 0.5% е доста под референтната стойност от 2.6%.

София не изпълнява в пълнота условието за съответствие на правната рамка с тази, необходима за приемането на еврото.