Евродепутат попита може ли България да стане член на ЕС с неогласени досиета на ДС

Депутатът в Европейския парламент от холандската зелена партия Елс де Хрун поиска в писмо до Европейската комисия (ЕК) членството на България да бъде отложено, докато българските власти не отворят напълно архивите на бившата Държавна сигурност (ДС). Това съобщи Портал Европа, който цитира писмото на евродепутата до ЕК, изпратено на 15 март т.г. с искане да получи отговор на 8 въпроса.

Повод за писмото на Де Хрун беше отказът на управляващото мнозинство в България да разгледа предложението на Демократи за силна България от 1 март т.г. всички архиви на бившата ДС безусловно да бъдат предадени на Държавния архив и отворени за гражданите. 

Отговорът на комисията до Елс де Хрун, подписан от комисаря по разширяването Оли Рен, е от 12 май, дни преди темата за архивите на ДС да стане отново централна за българското общество.

От ЕК избягват да дадат становище по повдигнатия въпрос, като поясняват, че българските граждани все пак имат законовата възможност за личен достъп до архивите на ДС.

От името на ЕК Оли Рен казва още, че комисията знае за случаи на отказан достъп до документи на ДС, както и за това, че Върховният административен съд (ВАС) в някои случаи е отменял решения за отказан достъп.

В отговора на Оли Рен се казва още, че "Комисията на ЕС ще продължи да следи отблизо парламентарния дебат за класифицираната информация в България".

Преди три дни Елс де Хрун отново отправи парламентарно запитване до ЕК по случая с отказа на Националната разузнавателна служба (НРС) да осигури достъп до документи за убийството на писателя Георги Марков. Журналистът Христо Христов, които изследва историята на убийството, осъди НРС във ВАС, но директорът на службата Кирчо Киров обжалва решението на съда.  

В последното си питане Елс де Хрун се интересува дали генералите в България са по-силни от съда и дали ЕК смята, че България е страна, в която е гарантирано върховенството на закона. Еврокомисията трябва да отговори в 4-седмичен срок, като събере информация от българските власти.

Какво пита Елс де Хрун в писмото си от 15 март?

1. Знае ли Комисията, че на 1 март 2006 г. българското Народно събрание отхвърли законодателно предложение за отваряне на досиетата на ДС?

2. Знае ли Комисията, че това предложение бе отхвърлено със 79 гласа “за”, 89 “против” и 14 “въздържал се”?

3. Наясно ли е Комисията, че това мнозинство, подкрепило отхвърлянето, е ясен сигнал, че Държавна сигурност продължава да има влияние върху Народното събрание?

4. Знае ли Комисията за някоя страна-членка на ЕС, където бившите тоталитарни тайни служби имат подкрепата на парламентарно мнозинство и където досиетата на тези служби продължават да бъдат затворени за публично четене?

5. Съгласна ли е Комисията, че сегашната ситуация в българското Народно събрание е абсурд, какъвто би било, все едно в германския Бундестаг да има бивши агенти на Гестапо или симпатизанти на Гестапо?

6. Знае ли Комисията кога възнамерява България да отвори досиетата на тоталитарните тайни служби от ДС за публично четене – преди или след като се стане страна-членка на ЕС?

7. Съгласна ли е Комисията, че ще е по-добре, ако българското членство в ЕС бъде отложено, докато България реши да отвори за публиката тези досиета?

8. Дали Комисията вярва, че членовете на Европейския парламент са наивни и ще си мълчат заедно с Комисията спрямо тази абсурдна ситуация с досиетата на бившите тоталитарни тайни служби в България?

Отговорът от 12 май, подписан от Оли Рен:

ЕК бе информирана за резултата от гласуването в българското Народно събрание във връзка с предложените на 1 март промени в Закона за защита на класифицираната информация. И все пак, съществуващото законодателство дава възможност на българските граждани да получават при поискване информация за архиви на бившите тайни служби.

Член 41(2) от българската конституция дава право на гражданите по принцип да получават информация от държавните институции и агенции по всеки въпрос от легитимен интерес за тях. На базата на Закона за достъп до документите на бившите тайни служби от 1997 г., документите от бившите тайни служби трябва вече да са били преместени в Държавния архив в зависимост от важността и давността им.

Българските граждани, които бъдат идентифицирани като имащи легитимен интерес – като съпрузи, деца и родители, получиха достъп до наличните документи, отнасящи се до тях, по силата на този закон.

На базата на ЗЗКИ българското вътрешно министерство издаде инструкция за това как да става достъпът до тези архиви. Тези инструкции са съобразени с предишния закон. Все пак има някои случаи, в които достъп се отказва. Върховният административен съд в някои случаи отменяше отказа за достъп.

ЕК ще продължи да следи отблизо парламентарния дебат и последващото му изпълнение, особено предвид правото на българските граждани на информация, дадено им от българската конституция, завършва отговорът на ЕК, подписан от Оли Рен.