Евродепутатите гласуват мащабни промени в миграционната политика на ЕС

Европейският парламент (ЕП) ще гласува в сряда предложенията за мащабна реформа на законодателството на ЕС, свързано с търсещите убежище и незаконните мигранти.

Според новия Пакт на ЕС нелегалните мигранти, които влизат на територията на съюза, ще бъдат подлагани на проверки на самоличността им, здравния им статус и сигурността. Те ще бъдат записвани с биометричните данни и пръстовите им отпечатъци, като процедурата може да продължи до 7 дни.

Децата на нелегалните емигранти ще бъдат третирани по специален начин, а страните членки трябва да разполагат с независими механизми за наблюдение, за да гарантират спазването на техните права.

Новата процедура има за цел да определи кои мигранти трябва да получат ускорена процедура за кандидатстване за убежище и кои трябва да бъдат изпратени бързо в страната им на произход или в тези страни, през които са минали по пътя си към ЕС.

Документите за лицата, търсещи убежище, които имат по-малки шансове да получат бежански статут, ще бъдат обработвани по-бързо, за да могат да бъдат върнати по родните си места. В тази категория попадат граждани на страни като Тунис, Мароко и Бангладеш. Техните молби ще се обработват в центрове, разположени недалеч от "външните граници" на ЕС.

В емиграционните центрове ще могат да бъдат задържани до 30 000 души едновременно, като ЕС очаква през тях да преминават до 120 000 мигранти годишно. В тях ще бъдат задържани и непридружени непълнолетни лица, за които се смята, че представляват риск за сигурността, както и семейства с деца.

Новата система ще реформира т.нар. механизъм "Дъблин III" на ЕС. Според него държавата, в която нелегален мигрант стъпва за първи път, отговаря за разглеждането на неговия случай. Това подлага на огромна тежест страни като Италия, Гърция и Малта, които са приели по-голямата част от пристигащите по суша и море през последните години.

Според новите правила регламентът Дъблин III ще бъде запазен, но с допълнителни критерии, които позволяват преместването на процедурата по разглеждане на молбите на мигрантите в други държава от ЕС.

Предвиден е специален механизъм за солидарност, който ще задължи държавите членки да приемат определен брой лица, търсещи убежище. Ако решат да не го направят, държавите от вътрешността на ЕС ще могат да предоставят финансова или друга помощ за страните на първа линия.

В рамките на тази система за преместване мигранти ще бъдат приемани най-малко 30 000 лица, търсещи убежище на година. За тези страни, които предпочитат да плащат, вместо да приемат мигранти, ще бъде определена годишна финансова компенсация в размер на 600 млн. евро.

Реформата въвежда правила за бърза реакция в случай на неочаквани миграционни вълни. Такъв беше случаят през 2015-2016 г., когато в блока влязоха повече от два милиона души, търсещи убежище след началото на войната в Сирия.

Новите правила позволяват на държавите членки да редуцират значително правата на търсещите убежище, което ще направи възможно задържането за им по-дълго от обикновено в мигрантските центрове по външните граници на ЕС.

Въвежда се понятието "сигурна трета страна", което също позволява бързо отвеждане на нелегалните мигранти извън ЕС. Ако нелегален мигрант е пристигнал в ЕС, минавайки през държава, считана за достатъчно "сигурна", за да подаде молба за закрила там, неговата молба за убежище може да бъде отхвърлена.

За да бъде приложена тази мярка, трябва да бъде установено със сигурност "връзката" между търсещия убежище и държавите, през които той е преминал, за да стигне до ЕС.

Илва Йохансон, комисарят по вътрешните работи, който беше движещата сила зад законодателството, коментира, че реформите имат за цели “управляване на миграцията по организиран начин“.

“Ние вече премахнахме много от аргументите на крайната десница, като постигнахме това споразумение. Това наистина ще бъде голям, голям момент за Европа, показвайки, че можем да се справим с много предизвикателни политически въпроси в среда, която е предизвикателна“, каза тя.

Някои политици коментира, че новите закони на практика ще валидират аргументите на крайната десница и няма да спрат непрекъснато растящия брой на смъртните случаи по миграционните маршрути към ЕС.

"Това е адаптация на това, което крайната десница иска от години. Можем ли да измислим нещо още по-дехуманизиращо? Това е институционализирането на някои от най-лошите практики в ЕС“, коментира Малин Бьорк, евродепутат от шведската левица, цитиран от "Гардиън".