Еврокомисар Баро: Съдебната система в България не работи

Еврокомисар Баро: Съдебната система в България не работи

Българската съдебна система произвежда "много малко действителни резултати", заяви във вторник зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите на правосъдието и вътрешния ред Жак Баро в София.

Той бе доста конкретен в критиката си, посочвайки, че в България малко дела отиват до своя край, постоянно се отлагат съдебни процеси, което помага на организираната престъпност, няма ясно наказателно степенуване на престъпленията.

Остава възможността на страната да бъде наложена предпазна клауза в областта на правосъдието и вътрешния ред, каза Баро.

По време на конференцията "България в ЕС: две години по-късно и пътят напред", той намекна за намерението на Брюксел да продължи процедурата за наблюдение върху България и след края на 2009 г., когато тя изтича.

"Процедурата по наблюдение и мониторинг представлява помощ за България. Целта е да ѝ се помогне да изпълни всички свои задължения по договора за присъединяване към ЕС. ЕК не желае да има налагане на предпазни клаузи, но тази възможност остава. Засега не мога да ви кажа кога механизмът за наблюдение ще приключи", коментира Баро.

Той препоръча допълнителни реформи в Наказателно-процесуалния кодекс и преразгледане на "остарелия" Наказателен кодекс. "С години се точат важни дела. Мерките за конфискация на имуществото на организираната престъпност трябва да бъдат приведени в изпълнение", каза още Баро.

Дайте ми аргументи да съм ваш защитник

"Трябва да се произнасят твърди присъди срещу престъпниците. Да се осъждат както корумпиращите, така и корумпираните. Трябват видими и осезаеми промени", заяви еврокомисарят.

Той отбеляза, че отправя своите критики като приятел на България, но помоли властите в София да му помогнат с аргументи, които да му позволяват да е техен защитник. Баро заяви, че има хора, които искат да заложат на България, заради отличната ѝ геостратегическа позиция, но се колебаят заради проблеми, свързани с корупцията и организираната престъпност.

В ЕК пристигат много жалби на български граждани, фирми и предприятия, които се отнасят за корупция или за изкривено правораздаване, коментира още той.

Еврокомисарят припомни, че в доклада на "Прозрачност без граници" за 2008 г. България е на 72-ро място, докато европейски страни като Дания и Финландия заемат челните позиции.

"Организираната престъпност ще пречи на България, докато не бъде изкоренена. Растежът е немислим, ако не бъде овладяна. Има нужда от политическата воля на управляващите, на гражданите и икономическите среди. Всеки един гражданин на това общество трябва да заклеймява престъпността. Смятам, че този резултат е постижим за България, ако всички българи го искат", посочи Баро.

С тези коментари той даде основни насоки за критиките, които София може да очаква от междинния доклад на ЕК през февруари, чийто характер ще е "по-технически". В него ще бъдат посочени количеството на постигнатите осъдителни присъди, пречките пред осъществяването на кратки и справедливи съдебни процеси, ще се коментира и работата на новия съдебен инспекторат. Баро заяви, че политическите оценки на Брюксел могат да се очакват от летния доклад.

Вътрешният министър Михаил Миков коментира, че казаното от комисар Баро е "абсолютно актуално". Според него правителството, обществото и всички институции трябва да направят още много усилия на различни нива.

Провалът на знакови дела засенчва други успехи

Главният прокурор Борис Велчев цитира последните статистики на прокуратурата, според които оправдателните присъди, налагани от българския съд, са около 3 процента. "В същото време обаче провалът по едно знаково дело засенчва успехите прокуратурата по други, не толкова шумни, но също много важни дела", добави Велчев.

"Свиреп мониторинг" за ВСС

Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова (НДСВ) почти го удари на молба ЕК да остави процедурата по наблюдение на България и след изтичането на мандата на това правителство. Според нея това би дало гаранции за продължаване на реформите."Механизмът по наблюдение и контрол трябва да продължи докато не преодолеем собствените си несъвършенства", каза Грънчарова.

В същия дух се изказа и Борис Велчев, според който мониторингът е голяма подкрепа за прокуратурата и мотив да си вършат по-добре работата.

За налагането на "свиреп мониторинг" върху работата Висшия съдебен съвет (ВСС), се обяви председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев. Той поиска от парламента да запише в Закона за съдебната власт ясни правила за кадруването и оценяването на магистрати.

В качеството на един от "тримата големи" в съдебната власт, Пенчев декларира, че ВАС ще разглежда много внимателно всички кадрови решения на ВСС тази година.

През следващите месеци съдебният съвет трябва да назначи над 100 административни ръководители на магистратурите в страната. ЕК вече обяви, че ще следи внимателно този процес.

Председателят на вътрешната комисия в Народното събрание Минчо Спасов (НДСВ) обеща да разгледат и гласуват всички разумни предложения за създаване на ясни правила за издигане на магистратите.

Българският еврокомисар Меглена Кунева призова опозицията да помогне за реформирането на българската съдебна система. "Чувството за нетърпение е достигнало тази необходима температура, за да започнат промените точно сега", коментира Кунева.

Граждански натиск

"Множеството проучвания на социологическите агенции показаха досега, че българските граждани не само споделят критиките на европейските институции, но и са значително по-критични от тях", заяви Антоанета Праматорова от Центъра за либерални стратегии.

Според нея българските граждани вече възприемат европейската тематика като вътрешен въпрос, което до голяма степен се дължи на спирането на част от еврофондовете. Те освен това вече държат българските пари да се изразходват по същия начин, както европейските.

Иванка Иванова от "Отворено общество" посочи, че властите трябва да съсредоточат усилията си върху превенцията, а не толкова в борбата с престъпността.

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев също отчете важната роля на независимата и справедлива съдебна система за бизнеса. "Съдебните решения стават механизъм за разрешаване на конкурентни спорове и е особено важно системата да функционира нормално", уточни Прокопиев.

Пред Баро той подчерта необходимостта България да приеме еврото като механизъм за справяне със световната финансова криза.

Председателят на КРИБ коментира, че в България липсва политическа воля и достатъчен капацитет за реформи. В тази ситуация той видя изход в осъществяване на силен натиск от страна на медиите и неправителствените организации.

Споделяне
Още по темата
Още от България