Еврокомисарят Ферхойген - моторът на източното разширяване на ЕС

Ако Европейският съюз постигне историческата си цел да се разшири на изток в следващите 18 месеца, не се учудвайте, ако по площадите на Унгария и Полша започнат да никнат паметници на един не особено известен в Западна Европа германец. Кандидатките за членство в ЕС знаят, че никой не е работил по-усърдно от Гюнтер Ферхойген, еврокомисаря за разширяването, за да осигури присъединяването им към богатия западноевропейски клуб след години на мъчителни икономически и политически реформи след падането на комунистическия строй.

Почти три години на работа, която очевидно харесва, Ферхойген неуморно обикаля един регион, който все още страда от безработица, нисък стандарт на живот и екологични проблеми, и насърчава правителствата да ускорят реформите, необходими за членство. Наред с това той никога не пропуска да каже на настоящите 15 членки на ЕС, че разширяването е прекалено важно,

за да да се провали и че то ще донесе икономически и политически ползи и за тях."Един ден ще трябва да му издигнем паметник," казва за него Данута Хюбнер, държавен министър в Полша по въпросите на европейската интеграция.

Десет страни се стремят да приключат преговорите за присъединяване през декември и да влязат в ЕС през 2004 г. Това са Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Малта и Кипър.

България и Румъния се надяват да се присъединят няколко години по-късно. За страните-кандидатки Ферхойген е умел преговарящ с инстинкт на опитен политик, когато решава дали да използва пръчката или моркова, за да постигне резултати.

Неговият методичен начин на работа скрива страстта му към каузата на европейското обединение - страст, която може да се проследи до ранното му детство сред разрушенията на следвоенна Германия.

"Роден съм през 1944 г. и затова добре си спомням разрушените германски градове. Подобен опит сочи, че интеграцията в ЕС е не само най-добрият начин да се гарантира мирът, но и най-добрият начин да се постигне просперитет", каза неотдавна той.

Разширяването на изток по същество е в интерес на Германия, тъй като ще я превърне в географски и икономически център на обединена Европа. Кой по-добре от един германец може да убеди скептичните германски избиратели да приемат разходите по разширяването?

При все че Ферхойген е уважаван в Брюксел като компетентен комисар, понякога го подозират, че приема инструкции от Берлин. Например той неколкократно заявяваше, че разширяването без Полша е немислимо, повтаряйки канцлера Шрьодер. Неговите думи подхраниха страховете на чехи и унгарци, че ще трябва да изчакат Варшава. Сега този въпрос предизвиква по-малко безпокойство, тъй като Полша, която миналата година изоставаше с преговорите за присъединяване, отново е сред отличниците.

Критиците на Ферхойген посочват също неговото изцяло германско искане работната ръка от страните-кандидатки да бъде изключена от трудовия пазар на ЕС до седем години след влизането на новите страни-членки. Тази позиция отразява страховете на Германия и Австрия, че ще бъдат наводнени от евтина работна ръка след разширяването на изток.

Привържениците на Ферхойген твърдят, че тази негова позиция просто доказва политическия му реализъм. Във всеки случай окончателните договорености допускат сегашните членки на ЕС да приемат работна ръка от Източна Европа още в първия ден от разширяването, ако пожелаят. Някои от петнайсетте вече се ангажираха с подобно обещание.
Кандидатките за членство недоволстваха шумно, че са дискриминирани, когато Комисията предложи през януари да отпусне на техните земеделски стопани само 25 на сто от помощите, които се получават от фермерите в настоящите страни-членки.

Разсейвайки съмненията, че Ферхойген се вслушва в исканията на Берлин, Германия поведе атаките срещу плана на комисията като каза, че помощ за селското стопанство на страните-кандидатки ще затрудни усилията за реформи в скъпоструващата Обща селскостопанска политика.

Ферхойген не отстъпи от позициите си, като спокойно предрече, че окончателните предложения, които ще бъдат представени на кандидатките през октомври/ноември ще включват преки помощи за селското стопанство, но не в размера, в който страните-кандидатки биха искали.

"Когато страните-кандидатки го критикуват за това, че им предлага твърде малко, а страните-членки - че дава прекалено много, човек би казал, че той най-вероятно върши точно каквото трябва," отбеляза един европейски дипломат.

Въпреки това обвиненията към Комисията, и лично към Ферхойген, че представят в по-добри краски истинското ниво на подготвеност на кандидатките за влизане в ЕС, не стихват.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението в повечето страни-кандидатки е наполовина или дори още по-нисък от този в петнайсетте. Някои страни-кандидатки - трите балтийски републики, Словения и Словакия са съществували като независими държави само около десетилетие и е трябвало да изградят държавните си институции буквално от нулата.

Дори утвърдени държави с традиции като Полша и България срещат големи трудности да хармонизират административната и съдебната си система с изискванията на ЕС.

Ферхойген обаче омаловажава подобни опасения, твърдейки, че в някои случаи кандидатките са надминали някои сегашни членки при инкорпорирането на европейското законодателство в националните правни системи. Той се безпокои, че определянето на нереалистично високи условия за членство на страните-кандидатки ще разпали гняв и недоволство сред избирателите в тях и ще забави разширяването на изток с цяло поколение.

Ферхойген работи като журналист преди да влезе в германската политика, по-конкретно в Свободната демократическа партия - либерали. През 1982 г. той преминава към редиците на социалдемократите - ход, който разкрива неприязънта му към тогавашния канцлер Хелмут Кол, чийто Християндемократически съюз е в коалиция със свободните демократи. След падането на Берлинската стена през 1989 г. Ферхойген целенасочено гради

контакти с Източна Европа, макар първоначално да е скептичен за възможността ЕС да се разшири на изток в близко бъдеще. Влиза в правителството на Шрьодер през 1998 г., а година по-късно става член на Европейската комисия на Романо Проди. Там Ферхойген оглавява усилията броят на страните, преговарящи за членство, да се удвои от 6 на 12 и издига перспективата за членство на Турция в ЕС.

В рязка отлика с някои германски християндемократи, според които предимно мюсюлманска Турция не принадлежи към ЕС, Ферхойген казва: "Не виждам ЕС като християнски клуб. Критериите за членство са политически, не религиозни."

Въпреки че настоява Анкара да посрещне европейските стандарти за правата на човека и политическите свободи, Ферхойген определя Турция като "стратегически най-важната от кандидатките за пълноправно членство."

Може би Анкара също ще се гордее някой ден със статуя на Ферхойген.

По БТА