Европа е заплашена от нов срив в газовите доставки

Туркмения може да прекрати доставките си на газ за Русия от септември тази година, тъй като Ашхабад и Москва не могат да се договорят за условията на новия договор, и по–точно за цената, на която иска да изнася Туркмения. Това предадоха в петък руските агенции. Фактически спирането на газа от Туркмения заплашва доставките на руската компания “Газпром” за Европа в самото начало на зимния сезон.

Ашхабад иска да повиши цената на природния газ от сегашните 65 долара за хиляда кубика на 100 долара, при условие, че “Газпром” взема от своите западноевропейски потребители 230-250 долара за хиляда кубически метра газ.

 “Газпром” изпраща голяма част от туркменското гориво в Украйна, а това значи, че прекъсванията в доставките на суровина от Централна Азия ще доведат до намаляване на обемите на газ, прехвърлян в Европа по украинските транзитни магистрали.

Туркмения добива около 60 млрд. куб. метра природен газ за година и 2/3 от този обем се изнася, като малка част отива в Иран. До външните пазари туркменската суровина достига единствено и само през тръбите на “Газпром”.

Съобщението на туркменското министерство на външните работи за прекратяване на доставките от септември съвпадна по време със закупуването от страна на “Газпром” на контролния пакет акции на голямо находище на газ в Ямал със запас от 45 млрд. кубически метра. Това е втората голяма придобивка на гиганта за тази седмица, припомня агенция Ройтерс.

Освен това в четвъртък беше обявено,че ръководителите на “Газпром” и “Роснефт” са се договорили за газово сътрудничество, според което цялото добивано от нефтената компания количество газ ще бъде изкупувано от “Газпром”.

Според наблюдателите, тези стъпки говорят, че работещият в тясно сътрудничество с Кремъл газов монополист се опитва да се откъсне от зависимостта си от Централна Азия и да неутрализира конкуренцията в самата Русия.

Както и всичко останало в Туркмения, крайното решение ще бъде взето от пожизнения президент Сапамурат Ниязов, който ръководи една от най-авторитарните държави в света. Системата на управление в страната е основана на личните му решения. Сега изглежда от Ниязов зависи и топлото в домовете на много европейци в предстоящата зима.

Министърът на горивата и енергетиката на Украйна Иван Плачков коментира намерението на Ашхабад да вдигне цените със заявлението, че на Киев му е икономически неизгодно да купува туркменския газ за повече от 60 долара за хиляда куб. метра (на туркмено-узбекистанската граница).

“Ние не виждаме смисъл да се съгласяваме с повишение на цените, няма да ни е изгодно да купуваме този газ”, - аргументира се министърът пред агенция Интерфакс.

В четвъртък от Киев за Ашхабад замина делегация начело с Плачков. Целта на пътуването е да се проведат преговори за възобновяване на доставките на туркменски газ от второто полугодие.

Политиците на Европейския съюз искат Русия да ратифицира споразумение, което би дало възможност на купувачите на газ да се договарят за цените непосредствено с държавите от Централна Азия, обаче Москва за сега не се съгласява. Русия, има сериозни козове: постсъветската мрежа от тръбопроводи се контролира от “Газпром”, а други начини за транспортиране на гориво от региона просто няма.

Така, посочва Ройтерс, лишавайки се от основен източник на доходи Ашхабад буквално застрашава живота си. Възможно е руската страна да се опита да свири точно на тази струна. Още в петък президентът на Съюза на производителите на нефт в Русия Генадий Шамал призна правото на Туркмения на обсъждане на въпроса за увеличаването на цените, като все пак добави, че Ашхабад няма да се реши да изпълни заплахата си.

“Такава крачка би била равносилна на решение да се заколи кокошката, която снася златни яйца. Защото тогава Туркмения няма да получи не само 100 долара за хиляда кубически метра, но даже и тези 65 долара, които ѝ плащаме сега, - цитира думите на Шамал ИТАР-ТАСС. – Двете страни са заинтересовани да си сътрудничат, затова в края на краищата ще се договорят, както в началото на годината се договориха Русия и Украйна”.

Позицията на Ашхабад, посочват експертите, действително напомня опитите от началото на годината на самия “Газпром” да намали износа за Украйна и – съответно – за Европа, заради ценови спор. Това доведе до поставянето на въпроса за енергийната сигурност на едно от първите места в политическия дневен ред на Г-8.