Европа мечтае за големи проекти

Европа играе на Доктор Джекил и мистър Хайд /роман на Робърт Луис Стивънсън от 1886 г. за доброто и лошото начало в човека - бел. прев./. Като продължава неописуемата си невероятна история за "пакта за стабилност" и бюджетна дисциплина, сега тя ще предложи нова продукция, поставена този път под знака на съживяването.

Подстрекателите на този проект са Силвио Берлускони - италианският министър-председател и неговият министър на финансите Джулио Тремонти, които поемат от днес председателството на Европейския съюз. Те искат да подхванат големи проекти за шосейни и железопътни транспортни трансевропейски мрежи, но в същото време и проекти за научни изследвания.

Френският премиер Жан-Пиер Рафарен и той иска Европейският съюз да поеме "инициативи в областта на растежа... Ние се мобилизираме, за да продължим нашия пакт за стабилност, като направим така че той да отразява пълното си название - Пакт за стабилност и растеж", заяви вчера министър-председателят в Санкт Петербург, където бе на официална визита.

Европейската комисия, която никога не може да бъде сварена неподготвена по темите, които подготвят поданиците на нейната империя, заяви /чрез гласа на един от говорителите си/, че "ще работи в същата насока", в която се кани да действа и италианското председателство.

Белгиецът Карел ван Мирт - бивш еврокомисар бе натоварен да очертае контурите на големите инфраструктурни проекти в областта на транспорта. Работната група, чието ръководство му бе поверено, много скоро ще представи доклада си - преди 15 юли, за когато е насрочено месечното събрание на министрите на финансите на Европейския съюз.

Най-ентусиазиран от всички би могъл да се окаже наистина Жак Делор. Председател на Европейската комисия от 1984 до 1994 г., той не забравя "Бялата книга, за да не се допусне упадък", която публикува през 1993 г. в пика на най-тежката рецесия, преживявана от Стария континент след края на Втората световна война.

"Между другото става дума за нови технологии, социално инженерство и големи инфраструктурни мрежи", както припомни Делор вчера пред в. Фигаро. Щом растежът в Европа се преобърне, с точността на кукувица на швейцарски часовник Жак Делор изважда Бялата си книга, останала по кашоните още през 1993 г. защото не получи реална политическа подкрепа.

През 1998 г., по време на азиатската криза, бившият министър на икономиката и финансите /от 1981 до 1984 г. - бел. прев./ при президента Франсоа Митеран, Делор оправдаваше акцията по съживяването в европейски мащаби със следния аргумент:

"Опасявахме се, че страните от еврозоната могат да понесат асиметрични шокове. Но тук става дума за асиметричен шок, който не е предвиден от пакта за стабилност." Ще отпаднат ли най-сетне разногласията по доктрините и водената политика, които винаги досега са пречели на Европа да се сдобие с програма за проекти, които да бъдат финансирани пряко от кредити, а следователно извън държавните бюджети?

Оста ляво-дясно, между привърженици и противници на едно такова публично лекарство, като че ли вече е премината. Консервативна Испания на Аснар /Хосе Мария Аснар е сегашният премиер на Испания - бел. прев./ е "за". "Французи и германци, ние решихме да отдадем особено внимание на това, защото според нас в него има смисъл", настояваше от своя страна Франсис Мер /министър на икономиката на Франция - бел. прев./, след като бе разговарял със своя колега Ханс Айхел по време на икономическия съвет Берлин-Париж миналата седмица във френската столица.

Френският министър на икономиката поиска да отбележи, че "италианската инициатива е само бетонът". Начин да се дистанцира от програмите за съживяване по японски образец от 90-те години чрез обществени проекти, чиято лоша репутация вече напълно се е утвърдила. Франсис Мер не крие симпатията си към действия в европейски мащаб:

"Необходими са ни проекти от такъв характер, стига те да са добре замислени и да се ползват с доверие в Европа", твърдеше той преди няколко дни. Във всички случаи той резюмира отлично двата въпроса, които ще възникнат в публичното пространство. "Капиталът продължава да бъде рядко срещата стока, обясняват хората от обкръжението на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Вместо инфраструктурни проекти, чиято рентабилност е изключително слаба, а сроковете им за изпълнение са твърде дълги, по-уместно би било да се започнат военни програми за изследвания, чиито резултати да могат да се използват за граждански цели, по американски образец!" Ето това е по същността на проектите. Европейците няма да могат да икономисат един диспут.

Въпросът за финансирането се очертава поне същото толкова оспорван: могат ли европейските власти да се захванат с научни програми, чието финансиране да са кредити, отпускани от ЕЦБ, или чрез която и да е друга процедура, позволяваща на държавите да дават гаранцията си с подпис? Тогава би ставало дума за определена форма на "дебюджетизация", начин да се създават бюджетни дефицити без това да се признава. ЕЦБ не би пропуснала незабавно да заклейми подобна техника.

По БТА