Европа не ликува

Старият континент все повече прилича на онези футболисти, които в началото обещават много, но накрая нищо не показват. През миналата финансова година се ширеше идеята, че Европа би могла да поеме щафетата от САЩ в лидерството на световния растеж, но после не оправда тези надежди. За тази година международните организации пророкуваха, че икономиката на еврозоната ще напредва малко по малко, за да премине Рубикона през 2003 г., въпреки че експертите не са склонни да вярват на тези предсказания.

Напоследък оптимизмът отстъпи пред несигурността. Достатъчно бе един показател да покаже, че възстановяването на САЩ може да се окаже по-бавно от очакваното, за де се срине доверието в европейската икономика. "Перспективите се помрачиха, защото икономиката на еврозоната зависи прекалено силно от износа си, аргументира се Майте Ледо, главен икономист в изследователския отдел на Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A. И тъй като данните за потреблението продължават да се влошават, растежът трябва да се основава на промишленото производство".

Аналитиците не очакват никакъв значителен нов прилив нито на частното потребление, нито на инвестициите в еврозоната. И това вече се отразява от показателите и от очакванията на търговците.

Умереното нарастване на наличните доходи, влошените данни за инфлацията /въпреки данните за април, които позволиха индекса на потребителските цени да падне с три-десети до 2,2 %/ и покачването на безработицата ще ограничат - според Banco Bilbao Vizcaya Argentaria - нарастването на частното потребление до 1,3% на годишна база. Не се очаква и значително активизиране на инвестициите, без да пренебрегваме факта, че предишната корекция към понижение не бе толкова голяма.

Прогнозите сочат, че брутният вътрешен продукт на еврозоната ще се увеличи през 2002 г. с 1,3% на годишна основа /спрямо 2% в САЩ/ и ще достигне до 3% през 2003 г., като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската комисия предричат растеж от 2,9%.

Един от най-очевидните рискове е контролът на инфлацията. След като покачването на цените намаля през последното тримесечие на 2001 г., като последица от корекцията на цените на петрола в началото на тази година, бе отбелязан нов значителен прилив заради покачване на непреките данъци, на цените на определени обществени услуги и заради развитието на цената на петрола, което се оказа по-неблагоприятно от първоначалните предвиждания.

Неотдавна към това се добавиха и други рискове като договарянията на работните заплати, данъчните проблеми на страните, които бяха или все още живеят в условия на предизборни кампании, като Франция и Германия, и ефекта на закръглянето след въвеждането на еврото, който все още се наблюдава в много държави от еврозоната.

Като последица от това очакванията за инфлацията през 2002 г. се влошиха с четири десети и тя може да достигне в края на годината 2,2%. Прогнозите за 2003 г. също не са много успокоителни, тъй като покачването на цените ще трябва да се стабилизира над 2% за четвърта поредна година.

Покачване на лихвите

При тази обстановка нормалната реакция на Европейската централна банка би била да забави покачването на лихвите поне до четвъртото тримесечие. След това прогнозите са, че лихвата, чрез равномерни и последователни увеличения, ще достигне неутралното равнище от 4,25 или 4,5%.

"Грийнспън се безпокои за икономическия цикъл и взема мерки, но ние, европейците, сме много неактивни", твърди Хайнрих Лундхолт, който отговаря за стратегията на Inversis. "ЕЦБ никога нищо не прави, фискалната политика в Европа продължава да бъде същата и ние не предприемаме необходимите реформи, за да либерализираме пазарите. Създава се впечатлението, че не вървим наникъде и, че очакваме какво ще направят Съединените щати. Ако отвъд океана в крайна сметка възстановяването продължи, тук ще го усетим шест или девет месеца по-късно", твърди Лундхолт.

В САЩ, основните фактори, благодарение на които станахме свидетели на изненадващото възстановяване на щатската икономика след атентатите от 11 септември 2001 г. /намаление на данъците и на лихвите, съживяване на борсите и спад на инфлацията/ отсега нататък могат да се превърнат в обременяващ баласт. През последните месеци цената на един барел петрол се повиши с над шест долара, лихвите превишиха минималните си нива и съживяването на борсата от четвъртото тримесечие на миналата година се оказа фиаско, което стана причина Standard & Poor's 500 да слезе под равнището си от края на миналата финансова година.

За да може икономиката да постигне траен растеж, е необходим силен импулс на структурните инвестиции в средства за производство. А за това пък е необходимо да се възстанови промишлената активност и отново да има печалби за предприемачите.

Експертите смятат, че всеки процентен пункт от растежа на САЩ има непосредствено отражение от 0,2% върху увеличението на БВП в Европа.

През първото тримесечие промишленият сектор в САЩ е отбелязал растеж от 0,6% /2,5 на годишна основа/, след като се сви с над 6% през четвъртото тримесечие на 2001 година. Само че печалбите на предприемачите все още се чакат.

Печалбите започнаха да показват признаци на стабилизиране през последните месеци на миналата финансова година, но все още не са се възстановили. Прогнозите за тях през тази година не са прекалено оптимистични. За да се потвърдят предвижданията за оперативните печалби /близо 36% за дружествата, които са включени в S&P500/, темпът на номинален растеж през първото тримесечие /близо 6%/ би трябвало да се запази през цялата година, а това не е особено реалистично.

Най-новите икономически данни поляха като студен душ пазарите. Dow Jones загуби опората на 10000-те пункта, Nasdaq е на годишни минимални равнища, а останалите индекси отчитат бягството на инвеститорите.

В крайна сметка Европа не ликува. А САЩ също нямат съществено основание да празнуват.

Еврото поскъпна заради слабостта на долара

Както гласи една поговорка - дъждът никога не радва всички. Сега, когато европейската икономика се нуждае от слабо евро, за да импулсира износа, единната валута взе, че се ревалоризира. Вече няколко сесии поред търговията с еврото е над 90 цента, което му позволи да възстанови равнищата си от началото на годината. Само че с една разлика: тогава валутата се оценяваше заради успеха си при пускането в обращение, а сега курсът ѝ се покачва, защото инвеститорите бягат от активите в долари заради международната несигурност.

И това е истинският проблем. "Качеството на покачването на еврото и неговата трайност ще бъде под отбелязаното в началото на годината, - твърди Хосе Луис Мартинес икономист в Citibank. - Това би могло да бъде и обяснение защо европейските власти не засегнаха в неотдавнашните си коментари развитието на еврото".

И обратното, слабостта на долара задейства предупредителните системи от другата страна на Атлантика. Някои приписват бързото падане на зелената валута /близо 3% само за един месец/ на спекулативни движения. Други припомнят, че ключовият проблем за долара е, че не е необходимо инвеститорите да продават американски активи, за да пада курсът на долара. Огромният дефицит в текущата сметка на САЩ, който представлява 4% от БВП на страната, сочи, че тя се нуждае от чист приток от 1,5 млрд. долара дневно, за да не допусне националната ѝ единица да продължи да пада.