Европа очаква една по-конструктивна и по-щедра Германия

След изборната промяна обаче едва ли ще промени подхода на Германия кризата

След убедителната победа на християн-демократите Европа се надява на една по-конструктивна и по-щедра Германия. Германският подход към кризата в еврозоната обаче едва ли ще се промени. Това са два от основните акценти в европейските коментари след неделните избори в Германия.

Френският вестник "Лез еко" припомня публикуваната на 16 септември във "Файненшъл таймс" статия на германския министър на финансите Волфганг Шойбле със заглавие "Не обръщайте внимание на онези, които вещаят гибел. Европа е в процес на възстановяване". Иронизирайки всички, коитопредсказваха края на еврото, той твърдеше, че рецептата, основана на оздравяването на публичните финанси и структурните реформи, ще се докаже като правилна и ще позволи на еврозоната да излезе от рецесията - признаци за което имаше в началото на второто тримесечие.

"Само за три години публичните дългове в Европа намаляха наполовина, разходите за труд и за конкурентоспособност бързо бяха коригирани, банковите баланси вървят към подобрение, а дефицитите по текущите плащания изчезват", писа Шойбле.

Този оптимизъм далеч не е споделен и изобщо не слага край на дебата, който ще се води в Брюксел през следващите месеци, отбелязва обаче френското издание. Преди всичко защото по примера на Франция редица страни, сред които Италия, Португалия, Холандия, изглежда няма да могат да изпълнят целите за намаляване на дълга тази и следващата година.

Освен това, защото пропастта, която се появи между Северна и Южна Европа при експлозията на безработицата в южните държави членки, никога досега не е била толкова опасна.

Най-сетне, защото в крайна сметка всяко статукво трябва да бъде одобрено от пазарите, на които Европа обеща бързо възстановяване на своя икономически и валутен съюз.

Оптимизмът на финансовия министър на Ангела Меркел, който се стреми да запази поста си, е начин да се оправдае германският стремеж да не се прави нищо, освен "строго необходимото" за еврозоната, коментира "Лез еко". Всеки знае, че бъдещото правителство ще остане твърде резервирано към всяка идея за съвместно поемане на дълговете, да не говорим за създаване на общ европейски пазар на капитали.

За зла беда, с настъпването на кризата на еврото германците (16 процента от населението на Европа, които дават 20 процента от брутния ѝ национален продукт) останаха с усещането, че Брюксел очаква не толкова лидерството, колкото парите им. Но е необходимо и политическо им лидерство. Остават само осем месеца, за да се предотврати масовото гласуване на европейците за екстремистки антиевропейски партии на (изборите за Европейски парламент - б.р.) на 22 май догодина. Защото следващият Европейски парламент, който вече ще има големи правомощия, би могъл да блокира или да либерализира общите правила.

Следващото германско правителство трябва спешно да се заеме с три икономически проблема: банковия съюз, стартирането на схемата за подпомагане на младите хора и подкрепата за страните, които разчитат на финансово подпомагане. В момента създаването на общ фонд за спасяване на банките, дори той да се попълва чрез вноски на банките, а чрез средства на данъкоплатците, е блокирано от Германия. Дори Европейската централна банка, на която Европа иска да повери надзора на банките, загуби търпение и поиска от Германия по-малко юридическо буквоядство и повече прагматизъм.

По същия начин отпускането на допълнителни средства за борба с безработицата в най-засегнатите от кризата региони се натъква на съпротивата на някои страни, сред които е Германия, за намаляване на европейския бюджет.

Най-после, както отбеляза европейският комисар за социалните въпроси Ласло Андор, "никоя система не може да бъде по-силна от най-слабото си звено и това е причината възстановяването на гръцката икономика да е от фундаментално значение". Колкото и да се опасяват германците от трети план за спасяване на Гърция, на европейците ще им се наложи да приемат такъв. Още повече, че, както отбеляза един наблюдател, страните от ЕС вече са поставили "гръцкия дълг в затворен цикъл, понеже заемите се отпускат, за да може Гърция да обслужи лихвите си".

Освен бързия напредък по тези три въпроса, от Германия се очаква да "възстанови привлекателността" на европейския проект. Сама тя очевидно не може да направи нищо и всичко ще зависи и от френския ѝ партньор. Но европейският проект няма да стане по-привлекателен, ако не отговори на въпросите за енергийната политика и климата - област, в която съгласието между страните-членки е на ниво "Нула", за необходимостта от рестарт на индустриалната политика и за бъдещето на външната политика и най-вече на отбраната. Всички тези теми са в дневния ред на следващите Европейски съвети, пише "Лез еко".

Фич: Промяната няма да измени подхода на Германия към кризата в еврозоната

Подходът на германското правителство към преодоляването на кризата в еврозоната няма да претърпи съществени промени, независимо от това как ще изглежда управляващата коалиция след изборите за Бундестаг на 22 септември, смятат анализаторите от агенция Fitch Ratings.

Според тях основополагащ фактор е убедителната победа на блока Християндемократичен съюз (ХДС) – Християнсоциален съюз (ХСС) начело с канцлера Ангела Мекрел. Провалът на досегашния им партньор в управляващата коалиция – Партия на свободните демократи и необходимостта от търсене на нови съюзници не променя съществено нещата, смята агенцията. Подготовката за изборите през 2013 г. в Германия забави реакцията на ЕС по отношение на кризата, отбелязват анализаторите.

По-нататък се посочва, че изборните резултати отразяват подкрепата на широки обществени слоеве към съществуващия курс в отношенията с еврозоната. Меркел настоява за икономически реформи и бюджетна консолидация и не приема идеите за обединяване на дълговите задължения в рамките на валутния съюз.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа