Европа раздели България на две лозарски зони

Поради спецификата на сектор "Вино" преговорите с ЕС бяха насочени към утвърждаване на българските вина и спиртни напитки на европейския пазар, при договаряне на максимални възможности за увеличаване на лозарския потенциал.

Важен елемент с отражение върху винопроизводството е класифицирането на лозарските терени в България, в определени лозарски зони на базата на комплексни фактори като: географско разположение на страната, почвено-климатични условия, разположение на лозовите насаждения, валежни суми, естествено съдържание на захари и киселини в мъстта, алкохолното съдържание на виното и други.

Класификацията включва зони А, В, СІа, СІв, СІІ, СІІІа и СІІІв

Най-северните територии са класифицирани в лозарска зона А, а най-южните в лозарска зона СІІІ. За отделните зони се определят различни изисквания относно разрешените енологични практики.

ЕС разделя България на две лозарски зони. Зоната СІІ включва Северен лозарски регион "Дунавска равнина", Източен лозарски регион "Черноморски регион" и Подбалкански регион "Долината на розите". В зона СІІІа влиза останалата част от страната - Югозападен регион "Долината на Струма" и Южен регион "Тракийска низина".

При неблагоприятни климaтични условия, страните-членки могат да разрешат за лозарски зона СІІ увеличение в границите на 2 об.% на естественото алкохолно съдържание на прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, ново вино в процес на ферментация, вино годно за производство на трапезно вино и трапезно вино. Това обаче може да се направи само ако тяхното минимално естествено алкохолно съдържание е 8.5 об.%. Посредством това увеличение, в никакъв случай не се допуска увеличение на общото алкохолно съдържание с повече от 13% vol. За лозарска зона CIIIa тези проценти са съответно 2 об.%, 9 об.%, 13,5 об.%.

В лозарски зони СІІ и СІІІа, прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, ново вино в процес на ферментация и вино могат да бъдат предмет на подкисляване и откисляване в съответните граници, съобразно европейските регламентите.

Европа забранява обогатяването на вина със захар

Това е допустима само ако се докаже традиционна практика по силата на национално законодателство, действащо преди 8 май 1970 година. В процеса на преговорите България представи доказателства за традиционност от началото на миналия век и ЕС ни разреши обогатяването на вина със и след присъединяването.

Въпреки генералната забрана за ново засаждане на лозя в ЕС до края на 2010, на България се позволиха нови права за засаждане, които да бъдат включени в Националния резерв. Те са в размер на 1,5% от общата лозарска площ на страната към датата на присъединяване. Тези нови права трябва да се усвоят в рамките на 5 годишен период, след което се погасяват.

Поради уникалността на българската азбука, с цел европейския потребител да може лесно да разбере съдържанието на етикета, се разрешава превод на един или няколко от официалните езици на ЕС. Правото на превод на задължителните елементи при етикетирането и допълнителните елементи се отнася както за качествените вина, така и за искрящите и пенливи вина.

Българските вина ще са "Розенталер"

България иска признаване на наименованието "Розенталер" като допълнително специфично традиционно наименование и включването му в европейското законодателство. Предвижда се то да важи за всички вина, произвеждани на територията на страната. В същото време настояваме и за запазване на географското наименование "Розова долина", което да е валидно само за еликсирите, приготвяни в този лозарски регион.

По силата на двустранно споразумение между България и ЕС, наименованието "Розенталер", което съответства в превод на немски на географското наименование "Розова долина", може да бъде използвано като допълнително специфично традиционно наименование до 31 декември 2006 г. ЕС подчертава, че за признаването и защитата на наименованието "Розенталер" България трябва да се обърне към Управителния комитет по виното.

Пелинът, според европейското законодателство, е ароматизирана напитка на винена основа.

ЕС обаче отказа да признае наименованията "ракия" и "мастика" за традиционно български и да им даде изключителна защита. Мотивът е, че Словения вече е заявила, че произвежда ракия, а Гърция - мастика.

Признаха ни 9 гроздови и 4 плодови ракии

Българска страна предостави информацията за характера и производствените стандарти на спиртни напитки и връзката със заявения географски произход, в резултат на което ЕС вписва в съответните приложения наименованията на 13 български ракии с географско указание - 9 наименования на гроздови ракии и 4 плодови ракии.

На производителите им предстои да въведат задължителната дестилация на вторични продукти от винификация. Администрацията пък се предвижда да изгражди Национален резерв от права за засаждане и лозарски регистър.