Европа търси лек за енергийната си несигурност...

Американската заплаха срещу Ирак засилва решимостта на Европа. Американската атака срещу Ирак още не е започнала, а цените на суровия петрол рязко се повишиха. Истински кошмар за 15-те /ЕС - бел. пр./, чиято енергийна зависимост е крайно висока /повече от 70 % от потребявания петрол е внос, както и 40 % от природния газ/. На 12 септември Европейската комисия /ЕК/ прие две предложения за директива за засилване на сигурността на доставките на петрол и природен газ в случай на криза. Мерки, които си идват точно на мястото, ако може така да се каже, но които предизвикват скептицизъм в страните-членки.

Идеята на Брюксел да управлява съвместно и солидарно резервите от горива, да хармонизира системите от национални резерви и да увеличи с 30 % обема на запасите /за да достигнат те еквивалент на 120 дни потребление през 2004 г./ не е гледана с добро око от страните-членки, които винаги са били сдържани към идеята да отстъпят правомощията си на ЕС.

УДАЧЕН МОМЕНТ

Вторият пункт, който поражда недоверие: използването на резервите за интервенции на петролния пазар в случай на рязко покачване на цените. Много страни, сред които и Франция, имат съмнения за ефикасността на тази мярка. "Ако Европа може да инжектира на пазара резерви от суров петрол в продължение на 30 дни, това ще има определен ефект", твърди говорител на ЕК. "Въпросът обаче е добре да се подбере моментът за интервенцията".

Проектът на Брюксел дава за пример намесата на САЩ на пазара през септември 2000 г., когато Вашингтон хвърли на пазара 30 млн. барела от резервите си и това доведе до понижаване на цената на петрола със 7 долара/барел. Мерките по отношение на природния газ също са обект на оспорване и са деликатни за прилагане на практика.

Какво ще реши Съветът на министрите? "Зависи от това дали Америка ще нападне Саддам Хюсеин или не", иронично отговаря високопоставен брюкселски функционер, който припомня, че ЕК е направила предложенията си по настояване на страните-членки, съзнаващи опасността от енергийната уязвимост на Европа и от липсата на осъвременяване в регламентирането на общността, което вече е на 30 години.

ВРАЖДЕБНОСТ

Съществуват ангажименти в рамките на Международната агенция за енергия /МАЕ/, но Европа няма мнозинство в тази инстанция и няма еднакви интереси. Най-накрая, МАЕ не е призвана да се намесва на пазара. ЕК признава на драго сърце, че въпросът е полемичен. Петролните компании също са по-скоро враждебни към предложеното регламентиране, въпреки че те имат интерес от стабилизиране на цените. "Когато през 2000 г. се наблюдаваше рязко поскъпване на петрола, се надигнаха много гласове, които критикуваха факта, че от Войната в Залива Европа не е направила нищо, не е предвидила нищо съвместно...

В този случай ние свършихме работата си, опитахме се да мислим в малко по-далечен план, а не само до върха на носа ни. Сега страните-членки трябва да поемат своята отговорност, да кажат дали искат да продължим всеки да играе сам за себе си или искат обща политика за сигурността", подчертава високопоставен представител на ЕК. Разглеждането на документа в Съвета на министрите в началото на октомври се очертава да бъде деликатно, въпреки че въпросът изисква само квалифицирано мнозинство. Но колебанията на "черното злато" могат да раздвижат духовете занапред.