Европарламентът пак ще обсъжда съдебната реформа в България

Иван Гешев, снимка БГНЕС

Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европейския парламент отново ще обсъди обстановката и реформите в България. Това става ясно от съобщение на българския евродепутат Елена Йончева, която е член на групата.

Поканени са представители на българското правителството и прокуратурата, на Европейската комисия и на Венецианската комисия. Заседанието ще бъде закрито и не се предвижда за него да има официална информация от ЕП .

"Групата е своеобразен инструмент за "бързо реагиране" на Европейския парламент при съмнения за проблеми с демокрацията, основните права и върховенството на закона в държавите-членки", коментира Елена Йончева. Тя напомня, че първата дискусия за България, на което трябваше да участва и премиерът Бойко Борисов, беше на 28 август 2020 г.

"Той обаче не уважи поканата на европейските депутати. Нещо, което преди него не си е позволявал нито един министър-председател. Групата е изслушвала премиера на Малта, както и премиера на Словакия", казва Йончева и допълва, че Борисов е изпратил вицепремиера Екатерина Захариева

Мониторинговата група не е останала доволна от отговорите на българските представители и отново ги покани на следващото си заседание на 8 януари, коментира българският евродепутат.

През декември ГЕРБ внесе в парламента промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които въвеждат фигурата на специален прокурор, който да има право да разследва главния прокурор. Промените бяха експресно приети на първо четене без обществен дебат.

Промените на ГЕРБ имат един основен недостатък – те не целят същинска реформа. Специалният прокурор ще бъде избиран с обикновено мнозинство от Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на Прокурорската колегия на ВСС, където влиянието на главния прокурор е незаобиколимо. От законопроекта става ясно, че главният прокурор реално ще може да си избира кой прокурор да го разследва.

Подготвените от ГЕРБ промени в закона не изпълняват нищо от предложенията на Венецианската комисия, нито присъдата на Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България". За да се случи това е нужна мащабна реформа на самия Висш съдебен съвет, която да редуцира силно влиянието на главния прокурор в него и да засилят неговата отчетност.

През октомври Европейският парламент прие безпрецедентна резолюция, с която обяви, че има влошаване на положението с правовата държава и корупцията в България. Документът бе подготвен именно след дебат в Групата за демокрацията и върховенството на закона към комисията ЛИБЕ.

ЕП прие с "дълбоко съжаление", че в България има влошаване на "демокрацията и основните (човешки) права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация".

Европейският парламент изрази притеснение заради липсата на присъди по високите етажи на властта, която бе констатирана преди това и от Европейската комисия.

С резолюцията евродепутатите осъдиха полицейското насилие над протестиращи и журналисти. Действията на служителите на МВР са определени като "насилствени и непропорционални" и най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и "незаконните и прекомерни одити" на фирми, изразили своята подкрепа за протестите.

По отношение на съдебната власт резолюцията се фокусира основно върху продължаващите системни проблеми в съдебната система и по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от ВСС и главния прокурор.

Антикорупционният фонд предлага Гешев да се разследва от съдии

Антикорупционният фонд (АКФ) внесе експертен анализ в Народното събрание, с който остро критикува проекта за промени в НПК.

От името на организацията бившият прокурор и настоящ адвокат Андрей Янкулов предлага подробна концепция за наказателно разследване на главния прокурор. Според него независимото разследване трябва да се провежда от колективен орган от съдии.

"Към момента наказателното преследване в България може да се оприличи на мистериозна кутия, в която след вкарването на някаква информация по конкретен казус никой никога не може да знае какво точно и дали въобще някога ще излезе от кутията и види бял свят", пише бившият прокурор.

Той казва, че в обществото са станали особено видими двойните стандарти при осъществяването на наказателната репресия по множество случаи, представляващи висок обществен интерес. Янкулов казва, че към едни казуси се подхожда изключително активно, а други потъват в забвение и никой никога не разбира какво се е случило с тях.

Той настоява да се установи външен, независим и професионален контрол върху решението на прокуратурата да обвинява или да не обвинява някого. В момента държавното обвинение има пълен монопол върху наказателната репресия..

Споделяне

Още по темата

Още от България