Европарламентът спря стимули за СО2-търговията, които биха оскъпили тока

Европейският парламент отхвърли намерението на Европейската комисия да оттегли въглеродни квоти от сегашния пазар, отлагайки ги за 2020 г. и така да повиши цените на парниковите емисии, за да стимулира инвестициите в нисковъглеродни производства. В критичен вот в Страсбург предложението беше спряно с 343 на 300 гласа, тъй като то би довело до повишаване на цената на “разрешителните за замърсяване“ в ЕС и съответно до поскъпване на тока.

В отделно гласуване евродепутатите решиха да изключат временно от търговията с емисии междуконтиненталните полети.

Противниците на замразяването на въглеродни емисии за бъдеща търговия са притеснени от възможността да се манипулира броят на квотите и това да подкопае доверието на участниците на пазара. Те обърнаха внимание и на това, че поскъпналите емисии ще нарушат конкурентоспособността на европейската индустрия и това ще се отрази на сметките за енергия на хората.

Поддръжниците на идеята пък смятат, че прекомерното предлагане на въглеродни кредити кредити трябва да се коригира, за да има смисъл от европейската търговия. Според тях поскъпването на СО2-емисиите ще ускори прехода на ЕС към зелена икономика с инвестиции и иновации. По-високата цена на въглерода ще спомогне и за свързването на европейския пазар на квоти с пазарите в други региони.

“Дълбоко съжалявам за гласуването днес. Това е началото на упадъка на политиките за климата“, заяви докладчикът Матиас Гроте от Германия. “Този тип политика е оръжие в ръцете на скептиците за околната среда. Отменянето на предложението отслабва търговията с емисии в ЕС и поставя целите ни за климата в опасност“, добавя той.

Намаляването на търгуваните квоти за въглеродни емисии би повишило цените им, а заедно с това и себестойността на производството на ток и на енергоемки продукти, предупреди българският евродепутат Ивайло Калфин.

Цените на СО2-квотите се сринаха заради намаляването на промишленото производство в ЕС в резултат на продължаващата икономическа криза. От 30 евро на тон през 2008 г. емисиите поевтиняха до 2.8 евро и цялата въглеродна търговия е под въпрос. През 2011 г. 955 млн. квоти в ЕС се оказаха излишни.

За да ограничи щетите и да стимулира инвестициите в зелена енергия, Европейската комисия поиска от Европейския парламент да задържи част от планираните квоти, за да вдигне цените им. Това обаче щеше да удари ТЕЦ-овете и енергоемките производства като стъкларство, производство на цимент и на хартия. Това ще се прехвърли върху потребителите, които ще трябва да плащат още по-високи цени, опасява се Калфин.

Той разкритикува и съгласието на страната ни да подкрепи разсрочването на търговете, стига то да е еднократно.

Според Калфин обаче така ще се създаде прецедент, който ще направи пазарът на парникови газове непредвидим.

Европейската комисия обаче се опасява, че тенденцията за намаляване на цените на СО2- квотите ще продължи и ако не се предприемат мерки за ограничаване на количеството им на пазара, излишъкът ще достигне 2 милиарда. Това ще свали още цените и обезсмисли този вид търговия, която трябваше да насърчи намаляването на емисиите от производствените сектори и да стимулира нисковъглеродните инвестиции.

Проектозаконът за временното изключване на междуконтиненталните полети от задължението да купуват квоти за замърсяване на въздуха получи подкрепата на 577 европарламентаристи.

“Емисиите от авиацията нарастват над два пъти от 1990 г. насам. Те се увеличават непрекъснато“, заяви докладчикът Петер Лизе от Германия. “Противопоставянето на страните извън ЕС на включването им в схемата не е основателно. Ние само спираме часовника, за да договорим рамката за конвенция в Международната организация на гражданската авиация. Не смятаме да задържим тази отмяна за повече от година“, допълва той. Лизе посочи още, че ЕС трябва да се противопостави на Държавния секретар на САЩ Джон Кери по време на преговорите.