Европарламентът върна горещия картоф "Козлодуй"" на Еврокомисията

С 396 гласа "за",16 "против" и 29 "въздържали се" Европейският парламент прие доклада на председателя на комисията по външна политика Елмар Брок, посветен на хода на преговорите за присъединяване на страните-кандидатки, с което документът придоби смисъла на резолюция.

Основните области, в които докладът отправя критики към България са дискриминацията на ромите, значителната безработица, както и неумението да усвояваме предприсъединителните помощи.

В общата част на доклада беше приета поправка, с която се приветства напредъкът на 7 държави в подготовката им за членство в НАТО, и се призовава за балансирано разширяване на тази организация.

В частта за България се отделя специално място на затварянето на реакторите в атомната централа в Козлодуй, като се препоръчва Европейската комисия и България да намерят компромис за затварянето на 3 и 4 блокове.

При окончателното гласуване отпадна текстът, предложен от зелените и европейските социалисти, настояващи за затварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ Козлодуй през 2006 г.

В приетият текст на доклада се припомня подписаният на 29 ноември 1999 г. меморандум и ангажиментите, който произтичат от него: затваряне на 1 и на 2 реактор най-късно в края на 2002 г.; затваряне на 3 и на 4 реактор съответно преди 2008 и 2010 г., както и модернизация на 5 и 6 реактор с помощта на ЕВРАТОМ. Докладът припомня и позицията на Европейската комисия, която настоява за окончателното затваряне на 3 и 4 блок през 2006 г., като окончателното решение за датите на затварянето трябва да бъде взето до края на годината.

При дебатите беше препоръчано Еврокомисията да отчете едновременно съображенията за сигурност, както и убедителните аргументи в полза на продължаването на срока на експлоатация след 2006 г.

Сред убедителните аргументи за отлагане за затварянето след 2006 г. в мотивите към доклада се посочва, че АЕЦ Козлодуй произвежда 44 процента от електроенергията на България, а освен това изнася електроенергия за Турция, Сърбия, Черна Гора, Албания и Гърция. Посочва се, че затварянето на централата ще доведе до намаляване на българския БВП с 5 процента и до увеличаване на цените на електроенергията от 5 до 40 процента. В аргументите за запазване на 3 и 4 блок след 2006 г. обаче не се посочват направените през последните години модернизации и реконструкции, насочени към повишаване на безопасността на централата.

В заключение Европарламента препоръчва на Европейската комисия да вземе становище по въпроса за АЕЦ Козлодуй въз основа на безпристрастен анализ и като държи сметка за всички фактори.

Освен това в общата част на доклада бе приет текст, с който се призовават България, Литва и Словакия да затворят старите си реактори преди окончателното изтичане на срока им на живот.

В общите мотиви към доклада се посочва, че България почти е покрила политическите критерии от Копенхаген и че правителството на Симеон Сакскобургготски продължава с ускорени темпове икономическите и административните реформи. Приоритетна задача за правителството остава присъединяването на България към ЕС и НАТО. Като положителен знак в доклада се отбелязва наличието на консенсус по този въпрос на всички равнища - политическо и в обществото.
Сред проблемите, които България е започнала да решава докладът посочва корупцията, престъпността и нуждата от реформа в съдебната система. Заключението по тези въпроси е, че България има приети стратегии и вече е започнала нужните реформи. Докладът отбелязва, че остава да се види конкретното изпълнение на декларираните намерения.
Евродепутатите констатират, че страната ни е постигнала голям напредък в подобряването на граничния контрол, което е от особено значение, като се има предвид, че в бъдеще част от българските граници ще се окажат външна граница на Европейския съюз.

Положително се оценява и създаването на Агенция за защита на детето и на Национален консултативен съвет за защита на детето, но отново се посочва, че и в това отношение е важно да последват конкретни действия.

Според доклада има успехи в интегрирането на турското етническо малцинство, но със съжаление се отбелязва дискриминацията към ромите. Последиците от проблемите с малцинствата няма да се отразят само на българското общество, а и на други страни от ЕС, предупреждава докладът.

На макроикономическо равнище българската икономика продължава да е с добри показатели благодарение на ускорения растеж, но инфлацията нараства и безработицата е значителна, посочва докладчикът. Правителството напредва с преструктурирането на икономиката и приватизацията. В доклада обаче се изказват опасения, че ветото на президента Георги Първанов върху проектозакона за приватизацията може да разколебае потенциални инвеститори.

Авторите на доклада подчертават ролята на България като стабилизиращ фактор в европейския Югоизток и лоялността ѝ като съюзник в борбата с тероризма и участник в мироопазващи мисии като КейФОР.

В заключение авторите на доклада посочват, че България изпитва трудности в усвояването и насочването на близо 300-та милиона евро годишна предприсъединителна помощ.

По време на общите разисквания върху присъединителните процеси на 12-те страни-кандидатки, докладчикът Елмар Брок, каза, че ще настоява новоприетите държави от първата вълна да се откажат от правото си на вето спрямо приемането на останалите отвън кандидатки. Той обясни,че затова няма законова база, но допълни,че ще настоява новоприетите в съюза да направят съответната политическа декларация. "Не искам да се получи като в автобус, хората влизат, виждат, че е натъпкан и викат затваряйте вратите, няма повече място", обясни пред колегите си Брок.
Депутатите настояха, след първата вълна от разширяването, на България и Румъния да бъде отпусната "мощна финансова помощ", за да се подготвят те за членство. В този смисъл се изказаха и представителят на испанското председателство, министърът по европейските въпроси Рамон де Мигел и комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген. За да останат вратите на съюза отворени и след първата вълна от разширяването.