Европейски държавници: ЕС да даде ясна перспектива на Балканите

Четирима европейски държавници, членове на Международната комисия за Балканите, се обърнаха с отворено писмо до правителствените ръководители и страните - членки на ЕС с настояване да Съюзът да даде ясна перспектива за присъединяване на страните от Западните Балкани.

Европа може да преживее кризата с конституцията на ЕС, но не и нова Сребреница, посочват бившите премиери на Италия, Белгия и Швеция – Джулиано Амато, Жан -Люк Деян и Карл Билд, както и бившият президент на Германия Ричард фон Вайцзекер.

“Ние сме на важен кръстопът в развитието на ЕС. Начинът, по който ще се справим, ще засегне цяла Европа, но най-вече разпокъсаните и нестабилни общества на Балканите”, смятат четиримата политици.

“Европа отново се нуждае от лидерство. Докато гражданите на някои от страните - основателки на ЕС се определиха категорично срещу конституционното споразумение за ЕС, ние напомняме, че над 20 милиона жители на Европа, които все още обаче не са граждани на нашия Съюз, гледат на нас като на пътеводна светлина за своето бъдеще и бъдещето на техните деца. Те се питат дали Европа не е изоставила историческата си мисия да консолидира разделения преди около 60 години континент. Те питат дали ще бъдат част от Европа или ще са политически “ничия земя”, мразена от съседите си”, се посочва в отвореното писмо.

Четиримата европейски политици смятат, че Западните Балкани се  нуждаят от “високо и ясно огласено послание от Европа – не на двусмислен “брюкселски”, а на ясен език от трибуната та европейските демокрации – от вас, лидерите, избрани от вашите граждани”.

“На тях трябва да бъде казано, че ако продължават с реформите, помирението и реитеграцията, те са твърдо стъпили на пътя към пълноправното членство в ЕС”, пише в писмото, разпространено в сряда, ден преди първата среща на върха на европейските лидери след като гласоподавателите във Франция и Холандия отхвърлиха конституцията на ЕС. Една от възможните последици от кризата, обхванала Съюза, е задържане на процеса на разширяване, който плаши много от гражданите на ЕС заради страха от наплива на евтина работна ръка и загуба на субсидии.

“Трудно е да си представим Европа, способна да защитава интересите на гражданите си от нововъзникващите глобални заплахи, когато тя не може да се справи решително със съдбата на малка част от собствения си континент. Необходимостта от интегриране на Европа чрез интеграция определя нуждата от реформа на европейските институции, необходимостта от Европейска конституция”, се казва в писмото на четиримата европейски политици.

Като напомнят, че “предизвикателствата пред Балканите са огледало на много от европейските предизвикателства”, те посочват, че ЕС трябва да покаже, че “различните култури, религии и националности ще са източник на креативност, а не на конфликт”.

“Европа е показвала лидерство при огромни предизвикателства преди, и ще е абдикация от общата ни историческа отговорност, ако сега сведем политиката само до трансмисия на популизъм.

Знаем, че за някои от вас не е лесно да убедят местното обществено мнение в необходимостта от по-нататъшно разширяване. Но вие имате аргументите, за да ги убедите, защото ви знаете колко пари вече са похарчени за региона и колко от нашите войници са тук. Вие знаете, че настоящият status quo е надживял своята полезност и че членството в ЕС е единственият начин да се излезе от него.

Вие знаете, че ЕС няма опция за изход от Балканите и че при затваряне на вратата на разширяването вие отваряте вратата на европейското неоколониално присъствие в места като Босна или Косово”, се казва в отвореното писмо.

Международната комисия за Балканите, чийто координатор е българският Център за либерални стратегии, е оглавявана от бившия италиански министър – председател Джулиано Амато.