Европейските последователи на Enron може би остават в сянка заради слабия контрол

Засега Европа е пощадена от скандали в стила на този с Enron. Но счетоводителите в региона казват, че това не е защото там има силни счетоводни стандарти. Поради слабия финансов надзор регулаторните органи вероятно са пропуснали да открият нередности като тези, които бяха открити във фалиралия енергиен гигант от САЩ. "Enron никога няма да бъде открит в Европа. Той може би е някъде тук и обявява силни печалби", казва Джеймс Лайзънринг, който е част от базирания в Лондон екип, натоварен със създаването на международни счетоводни стандарти /IAS/.

Европейските правила за счетоводство имат сериозни слабости. Всяка отделна страна определя свои собствени стандарти. Не съществува обхващаща цяла Европа система за контрол. Много страни дори нямат агенция за борба със счетоводните измами. Счетоводният хаос на континента може да стане още по-голям, когато след две години новите членове се присъединят към ЕС. И докато САЩ приеха строги нови закони, Европа продължава да агонизира, опитвайки се да затегне контрола. Може да се предположи, че един европейски Enron няма да има толкова голям ефект, както бе в САЩ.

Малко европейци инвестират във фондовия пазар и разчитат на акциите на компании за пенсиите си. Официални представители на ЕС казват, че много от слабостите на счетоводството ще бъдат "излекувани", когато европейските страни приемат международните счетоводни стандарти през 2005 г. Това са строги правила. Те поставят извън закона трикове от типа на тези в Enron - като укриване на дълг от инвеститорския контрол в т. н. "структури за специални цели".

Проблемът е, че докато новите международни правила бъдат приети, по-слабите национални стандарти остават в сила. Италианските фирми могат да осчетоводяват разходите за изследвания и започване на дейност като активи, а не като разходи. В Италия, Германия и до известна степен във Франция фирмите все още могат да използват "структури за специални цели" от рода на тези в Enron.

"Сега действащото германско законодателство допуска методи, подобни на американските счетоводни правила", казва Ан Шърбом от KPMG. Другите проблеми са свързани с опциите за акции и пенсионните задължения. Международните правила изискват опциите за акции да бъдат смятани за разходи. Но Германия, Италия, Франция и други европейски страни позволяват компаниите да не ги вписват в балансовите си отчети. Международните правила също така постановяват стриктно вписване на пенсионните задължения.

Сега действащите национални законодателства често позволяват на европейските компании да пренебрегват това "бреме". Прилагането на строгите нови стандарти през 2005 г. ще представлява трудно техническо предизвикателство. "Ще трябва да се положат усилия за обучение, ако компаниите искат да бъдат готови навреме", се казва в доклад на PriceWaterhouseCoopers.

В преходния период рискът от счетоводни пропуски нараства, се твърди в друг доклад - на Европейската федерация на счетоводителите /ЕФС/. Дори когато новите правила бъдат въведени, на Европа вероятно ще продължи да ѝ липсва ефективен регулативен орган. Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси /ФКЦКФБ/ на САЩ проверява балансовите отчети на компаниите и им нарежда да коригират неточните си съобщения.

В Европа няма подобен регулаторен орган и малко от различните национални регулаторни органи там се радват на толкова големи правомощия. "Ние имаме нужда от работеща европейска регулаторна система", предупреждава Анри Оливие, който е генерален секретар на ЕФС. Почти в половината от европейските страни изобщо няма регулаторен орган, който да проверява балансовите отчети. Между тях са Германия, Холандия, Австрия, Ирландия, Финландия и Люксембург.

В повечето от останалите държави регулаторните органи обръщат внимание на отчетите само при проверка или след оплаквания. "Извън САЩ има твърде малко регулаторни органи по света", казва Лайзънринг. Положението в Европа вероятно ще се влоши, когато до 10 страни се присъединят към ЕС през 2004 г. Повечето от тях са бивши комунистически държави, на които им липсват опит във фондовите пазари и счетоводството. Едно очевидно решение би било създаването на европейски аналог на ФКЦКФБ на САЩ.

Това обаче изглежда нереалистично. Начините за регулиране в Европа са абсолютно различни, а националните власти не желаят да дадат подобна власт на Брюксел. По-строгият контрол от страна на отделните държави и едновременно с това - засилване на координацията в Европа могат да помогнат. Проблемът е, че правилата няма да попречат на компаниите да потърсят страната, в която нивото на контрол е най-ниско. Различните интерпретации на правилата също ще дадат възможности за заобикалянето им.

Един гръцки счетоводител или регулатор няма да вижда нещата по същия начин, както някой свой германски колега. "Когато прилагате правилата, правите го според националната култура на страната", казва Анди Симънс от Deloitte & Touche в Лондон.

Най-накрая, и опитите за гарантиране на независимостта на одиторите изглеждат несигурни. Европейската комисия /ЕК/ препоръча ограничаване на възможностите на одиторите да бъдат и консултанти на компаниите, които проверяват.

Но регулаторните правила не са задължителни. Ако се окаже, че одиторите ги пренебрегват, ЕК ще обмисли предлагането на закон след 3 години. И докато Европа се колебаеше, САЩ действаха. През миналата седмица Конгресът на САЩ прие пакет от мерки за по-нататъшно засилване на регулаторните норми и тежки наказания за счетоводни измами. Те бяха подписани от президента Джордж Буш и се превърнаха в закон през тази седмица.