Европейският съюз е под натиск да ускори процеса на разширяване

Европейският съюз е под натиск да ускори преговорите със страните-кандидатки, след като на срещата на високо равнище в Швеция се обяви за по-кратък график, а се очертават множество проблеми.

На срещата си в Гьотеборг в края на миналата седмица ръководителите на държавите от ЕС определиха края на 2002 г. за приключване на преговорите с кандидатките от първата група, което би им дало възможност да участват в изборите за Европейския парламент през 2004 г. вече като страни-членки.

Решението, скъсяващо графика, договорен временно миналия септември, зарадва 12-те кандидатки. Те бяха дошли в Гьотеборг в мрачно настроение след шокиращия резултат от референдума на 7 юни, с който Ирландия отхвърли Договора от Ница.

"Сега топката е в полето на ЕС," каза унгарският премиер Виктор Орбан в края на двудневната среща на високо равнище. "Въпросът вече не е дали Унгария е готова за членство, а дали ЕС своевременно ще представи своите позиции."

На 15-членния съюз все още предстои да изготви общо становище по деликатните в политически аспект области като регионалната помощ и земеделието - две от така наречените глави, 21 на брой, по които страните-кандидатки трябва да преговорят за членство.

Остава да се види и дали следващите страни, които според ротационния принцип ще председателстват съюза по 6 месеца, ще мога да запазят инерцията, набрана от Швеция. От 1 юли председателството ще поеме Белгия, която вече сигнализира, че разширяването е само един от приоритетните въпроси, съставляващи дълъг списък. В него влиза сложната и политически експлозивна тема за конституционната реформа в ЕС, целяща да осигури по-голямо сцепление в блока и по-голяма ефективност на дейността му.

От 1 януари 2002 г. постът се поема от Испания - тя ще трябва да ръководи преговорите за земеделската политика и регионалната помощ. По ирония на съдбата тъкмо Испания има много големи страхове, че ще загуби достъпа до богатите фондове на организацията, щом парите се пренасочат към по-бедните бъдещи членове от Източна Европа.

Според политическия наблюдател Хедър Граб от базирания в Лондон Център за европейски реформи срещата в Гьотеборг е променила политическата динамика на процеса на разширяване. "ЕС се нае да следва много стегнат график. Сега на преговорите е придадено по-напрегнато темпо. Върху ръководството на съюза се оказва по-голям натиск да се придържа към пътния лист на разширяването," каза Хедър Граф за Ройтерс.

"Пътният лист", изготвен от Комисията на ЕС, определя детайлно последователността на приемането в съюза. Унгарският премиер Орбан изглеждаше доволен от очерталите се темпове на преговорите. В навечерието на срещата в Гьотеборг Унгария се отцепи от останалите страни от първата група и се договори с ЕС по болезнения проблем за свободното движение на работната сила, като се съгласи с предвидените временни ограничения - в съчетание с гъвкавост на прилагането им.

Германия и Австрия, опасявайки се от голям прилив на евтина работна сила от Източна Европа, убедиха останалите 13 страни от ЕС да се съгласят с преходен период от максимум 7 години след приемането на новите членки. Според политически наблюдатели най-голямата от страните-кандидатки - Полша, държи ключа към отговора на въпроса дали ЕС ще приеме отначало само няколко претендентки за членство, или ще осъществи разширяване от типа Голям взрив през 2003-2004 г.

Страни като Унгария и Чехия се страхуват, че може да бъдат принудени да изчакват Полша, чийто огромен и неефективен селскостопански сектор предвещава усложнени и бавни преговори. Полша, на която през септември предстоят избори, вече е изостанала в преговорите от съседите си и е затворила само 16 глави, докато за Унгария броят е 22, а за Чехия - 19. Според Хедър Граб главният въпрос е какво ще постигне Полша през идните месеци. Има вероятност Варшава да започне да прави отстъпки на ЕС.

Германия - главният съюзник на страната в процеса на присъединяване, заявява, че разширяване без Полша е немислимо. Но германците може да променят позицията си, ако се окаже, че новите полски ръководители протакат преговорите. Очакваше се, че за ускоряването им ще настоява германският канцлер Герхард Шрьодер на срещата снощи с полския премиер Йежи Бузек във Франкфурт на Одер.

Изборите, които ще се произведат догодина в Германия и Франция, прибавят още един елемент на политическо усложняване в графика на разширяването. Франция, по-специално, ще се противопостави на всяка скорошна реформа на Общата земеделска политика, от която нейните фермери са силно облагодетелствани.

Дипломати и наблюдатели в Брюксел смятат, че най-вероятният сценарий за разширяването ще е от типа Голям взрив, при който ще бъдат приети накуп Полша, Унгария, Чехия, Словения, Кипър и Естония, а възможно е в тази група да влязат още Малта, Словакия, Латвия и Литва.

В такъв случай отвън ще останат да чакат само доста по-бедните България и Румъния в компанията на 13-ата кандидатка Турция, която още не е започнала преговори заради критиките за неспазване на човешките права.

Румъния, управлявана сега от бившите комунисти, чиято готовност за сериозни икономически реформи е под въпрос, е приключила 6 глави от преговорите за членство.

България е по-добре - тя е затворила 10 глави. Но ЕС сега чака да види конкретните планове на бившия цар Симеон, чието дясноцентристко, ориентирано към ЕС движение спечели изборите в неделя.