Еврото властва на Балканите

На Балканите не се тревожат особено от кризата на еврото. Косово и Черна гора, още далеч от европейска интеграция, вече го приеха за своя национална валута и на други места в региона взимат заеми, спестяват и плащат в евро.

"Някога на Балканите всички бяха влюбени в германската марка. От появяването си еврото зае мястото ѝ в Белград, Загреб, Подгорица, Прищина, Тирана, Сараево или Скопие", казва Зоран Йованович, архитект на около 40 години, седнал в кафене "Библиотека" в центъра на Белград.

Докато страните членки на Европейския съюз от години полагат усилия да изпълнят критериите за интегриране в еврозоната, Косово и Черна гора не държаха този изпит.

Подгорица прие еврото едностранно след референдума, на който през 2006 г. бе обявена независимостта ѝ от Сърбия, и Прищина направи същото през 2002 г.

Още преди въвеждането на еврото, скарани с тогавашния югославски режим, двете столици изоставиха местния динар и се обърнаха към германската марка.

"Приехме еврото през 2002 г., по същото време, по което го направи и Европа", каза за АФП Агрон Дида от централната банка на Косово. "Бяхме се разбрали с ООН и ЕС" за тази мярка, продължи Дида и разказа за пристигането в Прищина на първите 150 милиона евро, доставени от германската централна банка и изпратени със самолет под силна военна охрана от НАТО.

Последиците от това решение за еврозоната са незначителни. Бюджетът на Косово за 2012 г. например е 1,5 милиарда евро, малко по-висок от този на Черна гора, докато само дългът на Гърция надхвърля 350 милиарда евро.

За да си купиш и ли да наемеш собственост в региона, да платиш таксата за частно училище или да си вземеш абонамент за фитнес, ти трябват евро. "Цените са в евро и трябва да платите наема в евро", обяснява на западен гражданин Милица Перич, служител в агенция за недвижимости.

Някои белградчани също спазват това правило. "Всеки месец трябва да обменям заплатата си в евро, за да си платя наема", разказва Иван Роквич, инженер на 37 години.

В бутиците и ресторантите трябва да се плаща в местната валута, както трябва да се извършват и транзакциите, но еврото се приема без много колебания.

В Тирана "в много магазини, където цените са написани в евро, трябва да се плаща в евро", казва Лорена Дедя, възхищавайки се на рокля с цена 350 евро на витрината на бутик.

Таксата на автомагистралите в Хърватия, Сърбия или Македония може да се плати в евро. Пътническите агенции също представят туристическите си оферти в евро.

Еврото е предпочитаната валута за спестяване. От всички спестявания във валута тези в евро са 92 процента в Сърбия, 81 процента в Хърватия, 60 процента в Босна и 48 процента в Албания.

Процентът на кредитите в евро е 81 в Сърбия и 60 в Хърватия. За сметка на това само на част от населението се плаща в евро, конкретно на служители в чуждестранни фирми.

Когато се говори за кризата в еврозоната, мнозинството заявяват доверие в европейската валута. "Еврото е солидно и европейските ръководители трябва да го запазят", казва Ясмин Делич, информатор в банка в Сараево.

И ако за нещастие еврото не оцелее в кризата, "това няма да бъде голяма трагедия", твърди Ментор Латифи, търговец от Прищина, "защото Балканите ще се върнат към първата си любов - германската марка".

В Подгорица експертът по икономика, университетският преподавател Миленко Попович също смята, че в такава ситуация "най-разумното решение ще е да се върнем към германската марка".