Евтин и качествен или "социален"" транспорт

През седмицата разбрахме, че част от маршрутните линии се обслужват от повече от една фирма поради административни неуредици. Непосредственият ефект от това е понижението на цената за превоз при някои от линиите от 1 лв. на 50 ст. Тези събития съвсем естествено предизвикаха недоволството както на фирмите, които досега имаха монополно положение, така и на тези, които очакват в бъдеще да получат такова.

Коментар:

Този бизнес е типичен пример за монопол, който възниква единствено и само заради държавното регулиране. Навлизането на втори превозвач в отрасъла, доведе до моментално намаляване на цените с 50%. Това означава, че монополното положение, създадено от държавата, носи рента от минимум 50%, която не би съществувала в условията на свободна размяна.

Монополната позиция води до ниско качество на услугата, особено в пиковите часове, когато маршрутките са недостатъчно на брой и са претъпкани. Освен това някои от автомобилите са стари и неудобни, а шофьорите понякога не са особено възпитани, което допълнително влошава ситуацията. Това е така, защото в този сегмент от пазара няма конкуренция, а следователно и стимули за повишаване качеството на услугите.

Администраторите в общината, които регулират този сектор смятат, че наличието на конкурсна процедура при избора на превозвачите гарантира добро съотношение между качество и цена за потребителите, но всъщност се създава изкуствен монопол. Единствен интерес от това положение имат монополистите и вероятно служителите в общината, които се разпореждат с тези права. От дебатите в пресата разбираме, че администраторите нямат никакво намерение да дерегулират отрасъла, а напротив правят всичко възможно за бързо възстановяване на статуквото, като спадът на цените през седмицата се разглежда като нерационално отклонение от "разумното".

Най-логичното решение е да се премахнат административните ограничения, което ще доведе до навлизането на (много) нови фирми в отрасъла. Това значително ще намали цената на услугата и ще подобри качеството и. В една конкурентна среда потребителите ще имат възможността да решават кой е най-подходящият превозвач за тях. При това положение те ще направят сами своя избор, без тази функция да се изземва от тях от администрацията. Мнението на потребителите е най-добрият инструмент за оценяване качеството на стоки и услуги в условията на пазарна среда и именно затова свободната размяна насърчава търсенето на нови, по-добри решения.

Също така може да се окаже, че в условията на свободна конкуренция частните маршрутни таксита биха предложили по-добра цена и по-добро качество от субсидирания обществен транспорт. С този транспорт се преследват и социални цели, което води до парадокса, че хора, които изобщо не използват този вид услуга да плащат, а други да се возят напълно безплатно. Това е един добър пример, че т.нар. "социални услуги" могат да бъдат предоставени по-ефективно от частния сектор вместо от субсидиран държавен монополист.

От казаното досега следва, че ефективен транспорт в София, а и в останалите градове, може да се постигне чрез демонополизиране както на градския автобусен транспорт, така и на маршрутните линии.