Фен на модела Пиночет и свободните зони - кандидат-шеф на финансовото разузнаване

Бившият главен ревизор на БНБ от времето на Любомир Филипов Кольо Парамов е сред кандидатурите за шеф на Бюрото за финансово разузнаване, съобщиха днес в. "Монитор" и Дарик радио. Досега в медийното пространство се бяха появили две предложения за този пост. Едното е на шефа на охранителната фирма "Скорпио" и член на Висшия съвет на БСП Камен Пенков, а за другото предложение се твърдеше, че е направено от председателя на царската депутатска група Пламен Панайотов. "Пари" съобщи, че второто предложение е за адвоката от Хасково Веско Георгиев.

До дни ще стане известно името на новия финансов разузнавач №1, каза вчера министър Милен Велчев.

В пространно интервю за "Монитор" новият кандидат Кольо Парамов обяснява, че до този момент с него са водени проучвателни разговори от представители на всички парламентарни групи. Пред Дарик Парамов казва, че все още не са приключили някои от консултациите и не може да се избързва.

"Тук става въпрос за аналитична финансово-оперативна дейност, която трябва да бъде стикована на база на много сериозна информационна база и умението да се борави много точно с банкови документи. Тук, за разлика от някои други длъжности, просто аматьорство не може да се получи, защото всяко допускане на непрофесионализъм касае съдбата на много хора и твърде много значи за държавата", каза пред Дарик Кольо Парамов.

Интересни са тезите за бъдещото развитие на страната, споделени от Парамов в интервюто за вестника. След като напомня, че е привърженик на чилийския модел за полуизвънредно положение в държавата, Парамов констатира, че днес трудно в Европа ще разрешат такъв тип управление на България. Според него, тъй като част от ограничителните схеми на МВФ и валутния борд ни поставят в "условие на гражданска гладна война", и явно защото не можем да приложим чилийския модел на генерал Пиночет, "спасението е в приемането на част от принципите на свободните зони", казва Парамов пред "Монитор".

Единият от въпросите, които веднага възниква, е как и с каква скорост в такъв случай бихме се приближили към Европейския съюз, известен с рязко отрицателното си отношение към такъв тип развитие на икономиката. Съвсем пресен пример е този с Кипър, който бе принуден от Брюксел преди година и половина да приеме конкретна програма за постепенно излизане от статута си на офшорна зона, преди да тръгне към финализиране на преговорите за присъединяване към ЕС.

Но ако оставим този проблем настрани, най-малкото е смущаващо кандидатът за бъдещ шеф на Бюрото за финансово разузнаване да е привърженик на свободните зони. Те не случайно се наричат така, защото либералният режим на данъчно и митническо облагане в тях се съчетават с либерален режим на трансфера на пари. Както се казва, парите не миришат и това е в основата на идеята на свободните зони. А от шефа на Бюрото за финансово разузнаване се иска точно обратното - той и подчинените му да следят именно за съмнителни банкови трансфери и да сигнализират при наличие или опасност от наличие за пране на пари. Особено след събитията от 11 септември, които, както справедливо отбелязва г-н Парамов, правят задачата на Бюрото за финансово разузнаване огромна.