Фиат - равносметка на грешките

Всичко може да се каже за кризата в италианския автомобилен завод Fiat, но не и това, че не можеше да бъде предвидена. Тук не става дума за една от честите кризи в автомобилния сектор, може би по-силна от предишните, а за отдавна започнал упадък, ускорен от серия от грешки при вземането на управленски решения. Това твърдение се потвърждава от спада на котировките на акциите: от 1995 г. нататък неумолимо, година след година, Fiat регистрира загуби спрямо европейския пазарен индекс, които с натрупване възлизат на 80 %.

ЕДНА ПРЕДИЗВЕСТЕНА КРИЗА

Най-облагодетелствани от кризата във Fiat се оказаха журналистите и икономическите анализатори. За да възстановим хронологията на събитията, достатъчно е да вземем вече написани статии. В края на 1999 г., когато заводът е все още печеливш, но първите признаци на упадъка са вече очевидни, в. "Кориере дела сера" публикува статия със следното съдържание: "Една акция от Fiat струва една пета от стойността на акция на Telecom Italia, като се има предвид, че автомобилите са трайна стока и търсенето им расте бавно. 50 % сто от продажбите на Fiat са съсредоточени в Италия и Бразилия - страни, които не показват блестящи икономически перспективи".

"Конкуренцията в автомобилния сектор е голяма - пише "Кориере" от 14 март 2000 г. - в Европа тя показва тенденция към повишаване, след като въвеждането на единната европейска валута премахна едни конкурентен фактор като обезценяването на националните валути. Много скоро ще отпадне и контингента на японските коли, а системата на изключителните дистрибуторски права ще бъде променена.

Тези перспективи съвсем не са розови за Fiat, който работи с твърде малко модели, и то предимно в по-евтината категория. При тези перспективи сливанията изглеждат неизбежни, защото само по този начин могат да се намалят производствените разходи. Необходимо е да се въведе географско райониране на продажбите, да се обхванат нови марки и пазарни ниши.

Фамилията Аниели притежава около 30 % от капитала на дружеството и много скоро ще се окаже на кръстопът: дали да вложи нови средства в развитието на автомобилния сектор, запазвайки досегашния си контрол, или да продаде дела си, инвестирайки в по-перспективни производства. Fiat обаче не е предприятие като всички останали: неприемливо е да се говори за продажба. Затова е по-добре да се подготвим за една далеч по-приемлива идея като стратегическо сливане.

Нещо, което в скоро време ще се случи. За фамилията Аниели щеше да бъде по-добре, ако бяха продали всичко веднага, освобождавайки капитал, който можеше да се инвестира в други производства. В противен случай, те ще бъдат обвързани с развитието на автомобилната индустрия още дълги години. Нерешителността обаче може да се окаже твърде скъпа", завършва публикацията. Така се и оказа.

Цената, която General Motors плати за 20 % от капитала на дружеството Fiat Auto се равняваше на 12 млрд. евро - оценката на цялото дружество. Днес вероятно Fiat би се радвал на възможността да бъде продаден за символичната цена от 1 евро, зад което ще стои наследство от задължения за няколко милиарда. Ако прибавим и факта, че опцията до 2004 г. усложнява преговорите и на практика прави невъзможно търсенето на други купувачи, е очевидно, че General Motors ще спечели ценно време.

НЕ САМО ДЪЛГОВЕ И АВТОМОБИЛИ

Fiat не е само дългове и автомобили, това е огромен конгломерат, лишен от здрава индустриална логика. В неговия състав влизат различни предприятия, които сами по себе си са печеливши, но нямат координация помежду си, и в много редки случаи могат да се определят като лидери в своя сектор.

Оздравителната програма не трябва да бъде насочена само към търсенето на изход от сегашната криза, а към предлагането на механизми, които да обърнат тенденцията от загуба към печалба. Би било разумно да се продадат най-губещите дейности /като сервизното обслужване и финансирането на потреблението/.

След това целта трябва да бъде завладяване на лидерска позиция в няколко подбрани пазарни сектора и да се пристъпи към картелиране, за да бъдат намалени дълговете. След 11 септември кризата става още по-тежка. През декември 2001 г. Fiat представи план за престуктуриране и реорганизиране на автомобилния сектор, както и за смяна на ръководството.

Предвиждаха се увеличаване на капитала от 1 млрд. на 2,5 мрлд. чрез ипотека на печалбата от продажба на акции. Минават едва 6 месеца и идва нова криза и нов антикризисен план. Делегираният управител Паоло Кантарела подава оставка. Този път банките, които участват в оздравителната програма, искат от Fiat да продаде активи на стойност 3,5 млрд., като в замяна на това гарантират задължения за 3 млрд. в краткосрочен план - до 2005 г.

След този период Fiat ще може да се възползва от опцията да бъде продадена на General Motors или банките-кредитори ще могат да обърнат кредитите си в облигации, ако Fiat не изпълни целите на оздравителната програма. От кризата са спасени 51 % от активите на дружеството за кредитиране на потреблението Fidis и това позволява на Fiat да деконсолидира своите задължения.

Интервенцията има за цел да предотврати неминуемата ликвидна криза и да не позволи отпадането на Fiat от пазарите поне до 2004 г., когато ще може да приложи опцията за продажба. Концернът Fiat като цяло не е на ръба на фалита. Кризата засяга само автомобилостроенето. Целият капитал на дружеството има борсова стойност от 4,7 млрд.евро: стойност, за която се предполага, че включва и перспективата за излизане на дружеството от автомобилния сектор до 2005 г.

При трудната конюнктура през първото шестмесечие на тази година, промишлените производства /авиация, селскостопански и строителни машини, автокари и др./, с изключение на автомобилостроенето, са кумулирали печалба на обща стойност 30 млрд. и са реализирали 600 млн. приходи годишно. Fiat обаче е все още силна марка, която държи 8 % от европейския пазар на автомобили и 25 % от италианския.

Като се извадят задълженията от общия размер на активите, капиталът на дружеството възлиза на 5,2 млрд. - оценка, близка до тази на борсата. Тази оценка отчита също така и сегашните очаквания на акционерите за стойността на дружеството след приключване на оздравителната програма.

Това доказва, че едно пазарно решение без намеса на държавата е напълно възможно и изпълнимо. За да се осъществи сценарият, очертан от борсата, Fiat трябва стриктно да изпълни плана по събиране на вземанията си и да пристъпи към рязко съкращаване на производствените си разходи, за да не се стигне до там, че загубите да изяждат наличните ресурси.

По-трудно ще бъде съкращаването на разходите, което ще означава преструктуриране на производствения капацитет - не могат да се произвеждат коли, които никой не желае да купи.

НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Италианското правителство обещава намеса, но се страхува, че предприятието иска да натовари държавата с разходите по провеждането на оздравителната програма. Спорът по принцип има своите основания. Вината обаче в крайна сметка не е на Fiat, защото и левите, и десните правителства не се решиха да намалят разходите по перо "Социални мероприятия" - единственото перо, от където можеха да се спестят значителни средства.

Вместо това, правителството реши да се намеси пряко в процеса на преструктуриране чрез включването на държавна фирма в капитала на дружеството Fiat Auto, навярно заедно с General Motors и банките. Идеята за пряко държавно участие в капитала на дружеството е неуместна и излишна. Такава възможност се прилага само по отношение на фалирали фирми, но тогава пазарният механизъм предлага по-скоро ликвидация. Концернът Fiat обаче не е във фалит, а тъкмо обратното, ако съдим по данните на борсата.

Тази криза може и трябва да намери пазарно разрешение чрез усилията на акционерите и на банките, които да договорят свободно поделянето на тежестта по оздравителната програма и разпределението на печалбите в случай на успех. В предоставената от банките програма е очевидно, че финансовите институции поемат значителна част от риска по преструктурирането: ако благодарение на този план Fiat успее да стигне до 2005 г., без да намали своите активи, тогава ще може да излезе от автомобилния сектор, а акционерите ще запазят едно печелившо дружество под контрола на холдингите Ифил и Ифи на фамилията Аниели, без да са инвестирали никакви средства за оздравяването му.

Ако планът се провали, контролът върху концерна ще премине от акционерите в ръцете на кредиторите, които ще получат в наследство едно дружество в затруднено положение, на твърде ниска стойност. Предложената от правителството програма предвижда по-голямата част от риска да бъде поета от банките, които веднага ще обърнат кредитите си в облигации от едно губещо дружество. Със своята намеса държавата няма да донесе нито необходимите експертни оценки на риска, нито управленски професионализъм за подобряването на положението на дружеството.