Фиктивната социалност на Булгартабак

През седмицата повече от 200 тютюнопроизводители от Гоцеделчевския край протестираха срещу забавеното изкупуване на тютюна и блокираха пътя Гоце Делчев-София за около пет часа. Живи вериги бяха организирани и в Благоевградско (над хиляда души). Междувременно депутати са разговаряли със земеделския министър Мехмед Дикме за изкупуването на тютюна и за обезщетяването на производителите, чийто тютюн е пострадал през зимата от лоши атмосферни условия.

Това, което се случва с Булгартабак, е полу-приватизация. Държавата се опитва едновременно да продаде част от предприятията, но и да запази "социалните си ангажименти", както и да остави държавни други предприятия. Продажбата в пакет се видя, че не работи добре, като очевидната причина е, че държавната намеса и условия са твърде много за инвеститорите. Това обяснява и ограничения интерес и въобще липсата на такъв към някои от предприятията.

Съвсем основателни са опасенията, че придобиването на предприятие от Булгартабак вероятно ще означава солидарно носене на "социална отговорност" към настоящите и всички бъдещи поколения тютюнопроизводители, което може да уплаши и най-рисково настроените инвеститори, дори и тези, които познават добре пазара и правителството. Оценката на риска включва възможността следващи правителства да "създават нови социални ангажименти", така че общата социална дейност да се окаже доста по-скъпа дори и от най-песимистичните очаквания.

Част от управляващото мнозинство се противопоставя на досегашните опити за продажба на Булгартабак, най-вече заради опасението, че след продажбата, въпреки всичко, е възможно да се изгубят част от възможностите за подкрепа на тютюнопроизводителите, които са важни избиратели. Всъщност, ако предприятията бъдат продадени, въпросните избиратели ще загубят пряката си зависимост от държавната политика. Вероятно има опасения, че при едно такова развитие може да сменят и политическата си ориентация.

Тоест, съществуват стимули въпросните производители да бъдат държани "под похлупак", за да не могат да разберат ползата от приватизирането на отрасъла и да смятат избираните от тях политици за единствената възможност за поддържане на отрасъла.

Досега направените обещания от различни правителства създават очакване за пожизнено изкупуване на тютюн и компенсиране на производителите при всякакви събития. Въобще отрасълът е пример за липса на пазарни отношения, така че няма нищо учудващо в обстоятелството, че производителите на тютюн започват протести при първите сигнали, че част от продукцията може да не се изкупи или че може да не бъдат компенсирани, ако са произвели продукция, която не може да се използва за производство на цигари, но въпреки това следва да се изкупи, защото държавата има своята "социална роля".

Пазарното решение би било, ако предприятията се продадат поотделно на открит търг (или през борсата) без "социални ангажименти", заедно с пълното либерализиране на отрасъла. Така ще се създадат предпоставки за интензивно развитие на тютюневия отрасъл в България, което по пазарен път ще подобри и положението на тютюнопроизводителите.

Заедно с това обаче, ще се премахне зависимостта им от политически сили, което вероятно е и основната пречка за използването на пазарни способи.