Филм за дисидента Илия Минев - "Порокът на страха", представя БНТ тази вечер

Тази вечер от 21 часа БНТ ще излъчи филма "Порокът на страха", посветен на най-дългогодишния политически затворник и първия правозащитник в България - Илия Минев, съобщи обществената медия.

Документалният филм разказва драматичната история на Илия Минев, която продължава почти три десетилетия в най-тежките условия на затворите и лагерите. Минев е непримирим борец за права и свободи през целия си живот - преди 1944 г., по времето на социализма и след промените през 1989 г. до смъртта си.

В навечерието на падането на Берлинската стена зрителите на Българската национална телевизия ще научат подробности за живота и жертвите на Илия Минев, който е непознат за широката публика.

Режисьор на документалния филм "Порокът на страха" е Росен Елезов, сценарист е Хелия Чавдарова, а оператор Цветан Недков.

Илия Минев е роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей, днес Септември. Хората от родния му град го знаят като "Мъченика". Едни го смятат за велик, други го заклеймяват като "легионера". Той е един от водачите на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), организация със симпатии към националсоциалистическата идеология.

След 1944 г. Илия Минев е съден за легионерската си дейност. През декември 1946 г. държавният обвинител Минковски иска смъртна присъда за него. Мирните споразумения, подписани в Париж през 1947 г., осуетяват екзекуцията му. Следва доживотен затвор, трансформиран по-късно в присъда от 20 години. Илия Минев влиза през май 1947 г. и стои там 17.5 години - до края на 1964 г.

За това време той разказва: "Четири пъти през тези години съм бил на смъртно легло. Веднъж дори бе дошъл гробарят да ме вземе с магарешката количка, за да ме зарови край затвора. Лекарят беше помислил, че съм умрял. Когато си раздвижих очите, гробарят се развика: "Бай Илия е вампирясал!"

След това е осъден и лежи 7 години в Старозагорския затвор за "опит да отрови водата на София". По-късно му дават още една година за незаконно производство на пластмасови изделия.

Следват осем години "на подписка". Всяка сутрин и вечер ходи с велосипеда си до милицията в Септември и се разписва за присъствието си при дежурния офицер в управлението.

Четирима души от Държавна сигурност са разработвали дисидента. Досието му е от три папки, всяка дебела по 25 см. През 1985 г. като израз на уважение Държавна сигурност му подарява портрет на кумира му Васил Левски.

Така по затвори и концлагери Илия Минев прекарва общо 26 години от живота си. Плюс 8 години, в които ходи сутрин и вечер в "Народната милиция" да се разписва.

На 16 януари 1988 г. бай Илия основава в Септември Независимото дружество за защита правата на човека в България. Съдът отказва да го регистрира. Минев гладува 18 дни в знак на протест. В негова подкрепа се обявяват Румен Воденичаров и Блага Димитрова, която го защитава по радио "Свободна Европа". Вестниците започват яростна кампания срещу дисидента. "Работническо дело" пуска поредица под заглавие "Права с кафяв оттенък". Публикуват се разкази за бити от легионери под ръководството на Минев.

На 15 октомври 1989 г. Илия Минев бяга от Септември, идва в София и демонстрира срещу режима. За първи и последен път произнася слово до кино "Петър Берон". На 15 ноември го освобождават от подписката. Три дни по-късно е на първия свободен митинг пред парламента.

През 1990 г. Илия Минев вече е никой. Румен Воденичаров е оглавил, създаденото от него в последните години на социализма Независимото дружество за защита правата на човека в България.

Илия Минев напуска този свят така, както е живял - в нищета и мизерия, на 6 януари 2000 г.

"Щастливият едва след смъртта се познава" - тази мисъл на Сократ цитира приживе Илия Минев. Хората, които го познаваха, казват за него, че той е човек на неосъществените идеали. Не признава ничий авторитет, отказва всякакви благодеяния и от комунистите, и от демократите. Никога не е получавал дори пенсия.