Финансовите машинации: въпроси и отговори

Кои скандали разтъсват американската борса от седем месеца насам? Enron: компанията за доставка на електроенергия обяви фалит в края на 2001 г. Счетоводството ѝ бе подправено със съучастието на одиторите, адвокатите и банкерите на компанията. Andersen: на 15 юни т. г. одиторската компания бе призната за виновна по обвинение във "възпрепятстване на правосъдието", след като стана ясно, че са унищожени хиляди страници документи, свързани с фалита на Enron.

Това съдебно решение отбеляза края на съществуването на компанията. Merrill Lynch: за да се спаси от съдебно преследване по обвинения, свързани с поведението на нейните анализатори, на 21 май първата американска финансова институция за борсово посредничество се съгласи да плати 100 млн. долара глоба и да преустрои организационната си структура.

Global Crossing: американският телефонен оператор на мрежи от оптични влакна, бе принуден да обяви фалит на 28 януари, след като бе заподозрян в неправомерно счетоводство.

Qwest Communications Intenational: Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси на САЩ /ФКЦКФБ/ през април започна разследване на счетоводната практика на компанията от 2000 г. и 2001 г.

Adelphia Communications: шестият по големина кабелен оператор в САЩ обяви фалит на 26 май, тъй като основният акционер в капитала на компанията е заподозрян, че е извършвал незаконни сделки.

Dynegy: съмненията за неистинност на счетоводните отчети на енергийната компания принудиха нейния председател да подаде оставка на 28 май.

Tyco: главният изпълнителен директор на конгломерата подаде оставка на 3 юни, след като бе заподозрян в укриването на данъци за стотици милиони долари.

Imclone: бившият главен изпълнителен директор на биотехнологичната компания на 12 юни бе обвинен от съдебните власти, че се е възползвал от поверителна информация, за да извлече лична облага, когато в края на 2001 г. е продал значителен брой акции на компанията, непосредствено преди да бъдат съобщени лошите новини.

WorldCom: втората телекомуникационна група в САЩ на 25 юни съобщи, че са установени нередности в счетоводното отчитане за 2001 г. и за първото тримесечие на 2002 г., които възлизат на 3,85 млрд. долара.

Xerox: бившият световен номер едно сред производителите на фотокопирни мешини призна на 28 юни, че за периода 1997 г. - 2001 г. изкуствено е увеличил фирмения оборот с 6,4 млрд. долара, както и финансовия резултат преди данъчно облагане - с 1,4 млрд. долара.

Какво представлява Федералната комисия за ценните книжа и фондовите борси на САЩ/ФКЦКФБ/ ? Създадена в САЩ през 1933 г., веднага след глобалната икономическа криза от 1929 г., ФКЦКФБ играе ролята на стражаря, който осигурява прозрачността и целостта на финансовите пазари.

В комисията работят общо 3285 служители, ангажирани с изпълнението на многобройни задачи: контрол на борсовите операции, правомощия за провеждане на разследвания и за налагане на санкции, преглед на редовността на изискваните фирмени документи и на годишните отчети на компаниите... В момента комисията е свръхнатоварена заради нарасналия размер на нейната работа.

В различните нейни отдели трудовата натовареност се е увеличила с между 60% и 264%, докато персоналът е нараснал съответно едва с между 9% и 166%. Кое доведе до настоящите конфликти на интереси? Отмяната на закона Glass Steagall Act през ноември 1999 г. е в основата на многократно зачестилите случаи на фалшификации и конфликти на интересите на анализаторите в банките.

Законът от 1933 г., приет по инициатива на сенатора Картър Глас и на представителя Харви Стийгал, налагаше разграничение на предмета на дейност на търговските банки и този на инвестиционните банки, за да се ограничи риска от нов борсов срив след кризата от 1929 г. Стриктното разграничение на дейността позволяваше да се избегнат случаи, в които един финансов анализатор ще може да дава по-специални съвети за ценните книжа на компания, която освен всичко останало е и клиент на банката за получаване на финансиране, ако се наложи.

Преди официалното обявяване на края на тази система през 1999 г., тя започна да се срива още през 80-те години под натиска на депозитните и кредитните банки, които бяха привлечени от размера на борсовите комисионни и от възможността за придобиване на предприятия. В какво се състои механизмът на опциите за акции? Опцията за акция представлява право, което се предоставя на един служител, в бъдеще да закупи определен брой акции на своето предприятие по предварително уговорена цена в рамките на определен период от време.

В случай, че през този период акциите на предприятието повишат цената си на финансовия пазар, служителят може по всяко време да закупи акциите по предварително уговорената по-ниска цена и веднага да ги продаде на пазара. По този начин притежателят на опцията получава печалба, формирана от разликата между цената на придобиване на акциите и продажната им цена.

При опция за 100 евро, ако курсът на акцията на финансовия пазар се е качил до 150 евро, печалбата за притежателя на опцията ще бъде 50 евро за всяка една акция. В същото време, той по никакъв начин не е задължен непременно да упражни своето право за покупка на акции, особено ако курсът на ценните книжа се понижи под предвидената в опцията цена.