Финансовият модел, а не здравният ни статус, пълни болниците

Българите влизат в болница в пъти по-често от останалите европейци при голяма част от най-разпространените заболявания, без за това да има убедителни медицински основания като значително по-висока заболеваемост. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен във вторник.

Според икономистите високият брой хоспитализации у нас се дължат не толкова на медицинска необходимост, колкото на финансовите стимули в системата болниците да приемат колкото се може повече пациенти, съчетани с ограничен контрол.

Половината от всички хоспитализации са концентрирани в 20 диагнози

По данни от Националната здравно-информационна система (НЗИС) през 2025 г. са отчетени близо 2.6 милиона клинични пътеки. Само 20 от най-често срещаните диагнози формират около половината от всички случаи за годината.

Според авторите на анализа големият брой хоспитализации поражда съмнения дали всички те са медицински обосновани. Данните не показват българските пациенти да боледуват значително повече от останалите европейци, нито че състоянията им задължително изискват болнично лечение.

Особено показателни са случаите с хоспотализациите за диабет, катаракта и пневмония – заболявания, които в много европейски държави често се лекуват извън болница. В България обаче финансовият модел стимулира приемането на пациенти в лечебни заведения, тъй като плащането по клинична пътека е обвързано с болничен престой. Само хоспитализациите за диабет у нас достигат между 48 000 и 50 000 годишно.

Диабет и сърдечна недостатъчност се лекуват в болница в пъти повече спрямо други държави

Старши икономистът на ИПИ Петя Георгиева посочи, че България се откроява с изключително високи нива на хоспитализация при редица хронични заболявания.
"Клиничната пътека за сърдечна недостатъчност е петата или шестата по честота. Лекуваните по нея случаи в България са 1059 на 100 000 души. Втората след нас Полша е с два пъти по-малко случаи. Държави като Португалия и Белгия хоспитализират много по-малко пациенти и естествено възниква въпросът защо сърдечната недостатъчност е толкова често срещана именно у нас", коментира Георгиева.

По думите ѝ подобна картина се наблюдава и при стенокардията, където България отчита над 900 изписани пациенти на 100 000 души население, докато следващата в класацията държава – Литва – е с почти два пъти по-нисък показател.

"Пътеката за лечение на неинсулинозависим захарен диабет е една от най-често използваните пътеки в България– между 48 и 50 хиляди случая годишно. Над 700 души на 100 000 население преминават през болница с неинсулинозависим захарен диабет. Далеч след нас са Румъния и Германия.Изводът, който можем да направим е, че наистина болниците отчитат голямо количество дейност, контролът е проблем и той не се случва в степента, в която бихме искали да го видим“, коментира тя.

Финансовият модел стимулира повече хоспитализации, не по-добри резултати

Анализът на ИПИ показва съществен проблем с механизма за заплащане на болниците, който насърчава големия брой на хоспитализации.

"Няма сериозни медицински индикации за тези големи разлики. Не можем да кажем, че българите страдат от диабет три или четири пъти повече от средния европеец. Дори да има различия, те са в проценти, а не в пъти“, заяви Георгиева.

Тя подчерта, че системата на клиничните пътеки по своята същност мотивира лечебните заведения да приемат възможно най-много пациенти. 

"Не говоря за измами или корупция. Говоря за това, че механизмът на клиничните пътеки насърчава болниците да приемат и изписват все повече пациенти по възможно най-много диагнози. Това го позволява самият модел", коментира тя.

Според нея данните показват два сериозни проблема – неадекватен механизъм на финансиране и недостатъчен контрол върху реално извършената дейност.

Контролът на НЗОК е неефективен

Анализът посочва, че контролът върху количеството хоспитализации в България е ограничен. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) основно следи за спазването на формалните изисквания на клиничните пътеки, но няма достатъчно стимули за по-задълбочен контрол на медицинската необходимост от лечението.

Експертите предупреждават, че при ниска вероятност за проверка някои лечебни заведения могат да предпочетат риска от санкции, особено когато потенциалните приходи надвишават размера на възможните глоби.

Данните показват, че НЗОК възстановява в бюджета си чрез санкции между 2.5 и 3 милиона евро годишно, а заедно със средствата, спрени при предварителен контрол, сумата достига около 4.5–5 милиона евро. На фона на бюджет на касата от близо 5 милиарда евро това представлява под 0.1% от общите разходи.

ИПИ предлага мерки за контрол и публична отчетност

Според Петя Георгиева без въвеждането на по-строги бюджетни ограничения и преструктуриране на болничната система разходите ще продължат да нарастват.

"Някаква форма на бюджетни ограничения на ниво болница трябва да има. Без такъв тип ограничения нещата ескалират и не могат да бъдат оправдани нито от медицинската нужда, нито от здравното състояние на населението, нито от здравните резултати“, заяви тя.
По думите ѝ е необходима и консолидация на болничната мрежа: "По един начин се контролират 340 болници, по друг начин – 100. Трябва да се зададе въпросът нужни ли са всички тези лечебни заведения и дали пациентът действително трябва да преминава през болница или може да получи същата услуга по-евтино, по-близо и по-достъпно“.

Откази НЗОК да сключва договори с лечебни заведения при доказани и повтарящи се нарушения на финансовата дисциплина е друга мярка, която ИПИ предлага.

И още: по-голяма прозрачност в системата. "Пациентът трябва да знае какъв е болничният леталитет във всяка болница, какви са резултатите от конкретните лечения и процедури. Само така той може да направи информиран избор и сам да бъде част от контрола върху качеството на здравните услуги“, коментира Георгиева.

Активното участие на пациента в проследяване на дейността на болниците по лесен и удобен за него начин също е важно за добрия контрол върху разходите на болниците, но Георгиева отбеляза, че това не може да бъде основната мярка.

Кои мерки за контрол на разходите са допустими

Анализът на ИПИ прави преглед и на съдебната практика по отношение на налаганите през годините ограничения като лимитите на болниците и др. Екатерина Баксанова от правната програма на ИПИ коментира, че според КС всички ограничения следва да са систематични, пропорционални, ясно описани в закон и недискриминационни.

"Публичният ресурс е ограничен, затова има обществен интерес правото на здраве да бъде ограничавано, когато имаме лимитиран ресурс. Това обаче трябва да става при определени условия и условията, които Конституционният съд поставя пред законодателя, са когато се ограничават разходи, това следва да се урежда в закон, а не подзаконов нормативен акт", посочи Баксанова.

На второ място, трябва да има тест за пропорционалност, който тези промени трябва да преминат. "Тоест мерките следва да са необходими, балансирани и подходящи спрямо преследваната цел - ограничаване на публичния разход. И последното доста важно - каквито и ограничения да се въвеждат, те не следва да водят фактически до ограничаване правото на достъпна медицинска помощ", посочи тя.

"Това са основните три условия, които Конституционният съд поставя. Т.е. ограниченията трябва да са предвидими, законово уредени и съобразени с достъпната медицинска помощ. И когато такива промени се правят, тежестта не следва да пада върху гражданите чрез ограничаване на достъпа им до здравеопазване", поясни Баксанова.