Фирми правят собствени ВЕИ, за да се спасяват от енергийна зависимост

Докато държавата продължава да пише "copy paste" планове за позеленяване на енергетиката със спорен ефект и посрещнати с критики от Брюксел, бизнесът започва да въвежда възобновяемите енергийни източници и така реално да изпълнява националните цели на страната. Действията му са до голяма степен под принуда заради високите и нестабилни борсови цени на тока.

Поне от три години на Българската независима енергийна борса периодично се стига до цени, които са ненормално високи не само за региона, но и за Европа. Въпреки всички дискусии, проверки и реформи, темата със скокообразното поскъпване на тока на свободния пазар отново изскочи на дневен ред тези дни.

За да се измъкнат от въртележката на енергийните цени, редица предприятия – засега предимно малки производства и фирми, решават да изберат сами да си произвеждат електроенергията и да станат възможно най-малко зависими от търговци и мрежови оператори. Нещо повече – част от тях дори продават на електроразпределителните дружества излишната енергия, произведена основно от слънце. Други си доставят отвън недостигащата им от собствените мощности електроенергия, но дори и така са доста по-малко засегнати от капризите на борсовите цени. Отделно имат преференции, които допълнително провокират интереса към този начин за най-сигурно и устойчиво намаляване на сметката за ток.

Какви са направените към момента собствени инвестиции от страна на бизнеса в собствени ВЕИ производства, не може да се оцени, тъй като липсва информация. Трудно е дори да се сумират този вид мощности, тъй като фирмите не са изрично длъжни да информират за инсталирането им – например два слънчеви панела за допълване на собствени нужди. Но мрежовите оператори периодично съобщават за присъединени към тях подобни мощности и дори за такива проекти, изградени с тяхна помощ.

Малки, но важни стъпки

От данните, предоставените на Mediapool от трите електроразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" става ясно, че към момента на територията на страната са известни много малко подобни мощности, но тенденцията за техния ръст е видима в последните две години и става все по-изразена.

Общо под 9 МВ е до момента инсталираната мощност на ВЕИ за собствени нужди на предприятия, които не отдават електроенергия в мрежата. На територията на ЧЕЗ, която работи в Западна България, има 51 фотоволтаични електроцентрали на компании за лични нужди с обща инсталирана мощност 4.3 МВ. В района на "Енерго-Про" в Североизточна България работят 68 фирмени слънчеви централи за собствена употреба с обща инсталирана мощност от 4.722 МВ.

От "Енерго-Про" коментираха пред Mediapool, че от 2019 г. насам се отчита ясно изразена тенденция за ръст на такива проекти, а с генерираната електроенергия от ВЕИ една част от фирмите успяват частично, а други - изцяло да покрият енергийните си нужди през светлата част от денонощието.

За Североизточна България са заявени за присъединяване още 34 фирми с ВЕИ мощности за общо 3.117 МВ. В западната част на страната възобновяемите електроцентрали за собствени нужди за следващата година са на 20 фирми и ще са с обща мощност 1.714 МВ. Данните на мрежовия оператор в Югоизточна България ЕВН са за стартирани 66 процедури за такива електропроизводства с обща мощност 7.4 МВ.

Сериозна активност в Западна България

Най-сериозно изглежда раздвижването на бизнеса в Западна България, което обаче допълнително е провокирано от създадената от ЧЕЗ фирма за изграждане на такива проекти – "ЧЕЗ ЕСКО България". Дружеството може да изготви ВЕИ проект за собственото производство на ток, за го реализира, а при нужда дори да го финансира като след това клиентът ѝ връща инвестицията през спестените от икономията на външен ток суми. Около 7-8 години след това предприятието, което не е отделило от собствените си средства, изплаща инвестицията на ЧЕЗ и може да се счита за относително независимо от пазарните тегоби.

Към средата на ноември "ЧЕЗ ЕСКО България" има над 25 сключени договора за изпълнение на ВЕИ (фотоволтаични системи) с обща инсталирана мощност над 15 МВ, сочат предоставените на Mediapool данни на дружеството.

Това означава, че в следващите години фирмените ВЕИ централи в цялата страна ще се увеличат с около 27.5 МВ. Това може и да изглежда малък напредък, но реално показва сериозното осъзнаване на бизнеса, че собственото зелено производство на ток е сред най-сигурните диверсификации на доставките. Елиминирането в голяма степен на доставчика (освен при недостиг на собственото производство) и на загубите при преноса на електроенергия, и в крайна сметка сериозен спад на разходите за ток, са сериозният стимул. А фирми, които са успели да инвестират в по-големи от необходимите им мощности, могат дори да продават излишната им енергия на мрежовия оператор и така да си осигуряват по-бързо връщане на инвестицията, а след време и чиста печалба.

Законови стимули

Принос за ориентацията на предприятията към "зелен ток", дори и да не е собствено производство, имат и приетите през 2019 г. поправки в Закона за енергетиката, които освобождават от такса "задължение към обществото" и мрежови такси крайните клиенти при доставка на енергия от ВЕИ обект по директен електропровод. "Задължение към обществото" отпада и когато ВЕИ доставчикът не е директен, а е в друга област. Тази мярка реално насърчава потребителите да ползват ток от слънце или вятър и им гарантира сигурност на доставката и независимост от борсовите колебания. Но също така и насърчава инвестициите във ВЕИ проекти.

Според Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори правителството трябва да защити в своя план по Зелената сделка включването на финансиране за изграждането на свои ВЕИ централи и цели енергийни общности, в които да влизат и домакинствата. Това ще доведе до по-добро постигане на европейските цели за повишаване на потреблението на възобновяема енергия и нарастване на енергийната ефективност, а в същото време всички консуматори ще имат реална финансова полза от това.