Пак шоково скъп борсов ток и призиви за реформи

Станалите дежурни за декември-януари в последните години шокови повишения на борсовата цена на тока у нас за пореден път предизвикаха недоволството на бизнеса, консумиращ големи количества електроенергия, които отново поискаха реформи на свободния пазар у нас, за да се предотвратят резките скокове и спадове в цените. Поводът Българската федерация на индустриалните електроенергийни консуматори (БФИЕК) да настоява за среща с енергийния министър и поредно обсъждане на стари предложения на предприятията за решаване на проблемите със скъпия ток е постигнатата у нас най-висока за 2 декември цена на тока в цяла Европа.

В търговията на Българската независима електроенергийна борса на 1 декември 2020 г. за количества, които ще се доставят на следващия ден, е постигната средна цена от 183.57 лв./MВтч, което най-високото ниво в търговията в Европа. Ръстът спрямо предходния ден е 67 на сто, а пиковата цена за деня е била 251.06 лв./MВт.

Постигната стойност е и максималната на борсата у нас за цялата 2020 г., но според БФИЕК единствената причина за скока е намалялото предлагане на количества електроенергия.Други предпоставки няма - нито пазарните условия предполагат такъв ръст, няма авария в значима производствена мощност, нито на системен електропровод, не се наблюдават екстремни метеорологични явления, няма рязък скок в търсенето, посочват от БФИЕК.

Подобни скокове обаче стават обичайни за това време на годината, а през 2019 г. това се случи и през лятото, когато цените на българския ток бяха двойни на европейските. Сходно бе положението и през декември 2018 г., когато след поредица от срещи бе обещано да има стандартизирани продукти на борсата за ток, но тях и до момента ги няма. КЕВР пък започна разследване за борсови манипулации, чиито резултати така и не бяха обявени, а всъщност драмата е още от 2017 г.

Днес се завърта същата лента и БФИЕК отново отбелязва, че не е нормално на българсикя електроенергиен пазар да се постигат цени с над 20 евро по-високи от тези на регионалните и европейски борси за ток.

Федерацията смята, че пазарните данни са за нива на цените от 140-150 лв./МВтч и отчетените резки повишения на и без това сравнително високите напоследък цени са невъзможни за управление от гледна точка на риск мениджмънт и управление на портфейл.

Бизнес организацията отново посочва като недъг на българския пазар липсата на стандартизирани блокови дългосрочни продукти като базов, върхов и подвърхов профил. Това лишава индустриалните потребители от подходящи за тях енергийни продукти, което допълнително усложнява управлението на портфолиото им и води до оскъпяване на енергията. Проблемите с липсата на дългосрочно предлагане и на стандартизирани продукти са взаимосвързани, смятат от БФИЕК.

Още през 2019 г. от борсата заявиха, че стандартизираните продукти и тогава ги е имало като възможност, но електроцентралите не ги използват.

Което води до следващия проблем, очертаван неведнъж от БФИЕК – това, че основно на борсата се предлага ток от мощностите на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) – АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" ,както и от НЕК.

"Въпреки че през последните няколко години голяма част от производството от ВЕИ и когенерации започна да се търгува на борсовите сегменти, доминиращото положение на дъщерните дружества на БЕХ ЕАД се запазва. Въпреки ангажиментите за осигуряване на ликвидност на пазарен сегмент "ден напред" е видно, че отсъства конкуренция. Години наред се отлага либерализацията на генерацията в електропроизводството. Няма как да се говори за свободен пазар, в който има само търсене, а предлагането е ограничено и субсидирано", отбелязват индустриалците в писмото си до енергийния министър Теменужка Петкова и шефовете на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов и на енергийния регулатор Иван Иванов.

Като друг проблем се очертава това, че българската борса затваря по-късно от останалите в региона и това води до скупчване на регионални играчи със закупен трансграничен преносен капацитет, които искат да изчистят позициите си дори и на по-високи цени, които води до скокообразно поскъпване.

"Резките скокове в цената на електроенергията, особено когато няма очевидни фактори за възникването им, представляват сериозен удар върху конкурентоспособността на българската енергоинтензивна индустрия, а и върху цялата икономика", посочват от БФИЕК.

Едрият бизнес обръща внимание и на това, че в условията на пандемията от Covid-19 за енергоемките производства не е предвидена никаква помощ, докато предприятията се борят със свиващи се външни пазари и влошена ликвидност.

В същото време се бави удължаването до края на 2021 г. на единствената помощ, която получава индустрията като отстъпка от компонентата за зелена енергия в цена "задължения към обществото". Тя изтича в края на този месец и базовите производства ще трябва да плащат пълния размер на тази компонента през зимните месеци, когато и цените на електроенергията са най-високи. При свити пазари конкурентоспособността на енергоинтензивните предприятия е поставена под въпрос, посочват от бизнес организацията.

Федерацията отново настоява за реформи и иска среща за търсене на изход от тази ситуация.