Фирми се регистрират на чужд адрес без знанието на собственика

Омбудсманът Диана Ковачева се обърна към председателя на парламента Росен Желязков и министъра на правосъдието Атанас Славов за иницииране на законодателни промени, свързани с фирмените регистрации. Причината - проблемите на граждани, които търсят съдействие, защото на адреса на собствените им недвижими имоти, без тяхното знание и съгласие, са регистрирани търговски дружества или еднолични търговци.

Тази практика води до редица проблеми и неудобства за потърпевшите. Например - до получаването на призовки за съдебни дела, известия за задължения и покани за доброволно изпълнение, притесняване от контролни органи, от фирми за събиране на вземания, от потърпевши от фирмите граждани и т.н, посочва Диана Ковачева.

Като най-пресен пример общественият защитник дава случая на гражданка, която се жалва, че на адреса на жилището ѝ е регистрирано лице и фирма, които са замесени в криминален случай с убийство от началото на януари 2024 г. в София. Гражданката алармира, че при извършена проверка от нейна страна е установила, че на адреса ѝ са регистрирани повече от 80 фирми.

"Важно е да Ви информирам, че омбудсманът е поставял проблема с фирмената регистрация пред министри на правосъдието, с препоръка да се предприемат действия за преустановяване на практиката фирми да посочват като свой адрес на управление адреси на граждани без тяхно изрично съгласие", напомня проф. Ковачева.

Въпросът е поставян на вниманието на Народното събрание при представяне на докладите на омбудсмана за 2021 г. и за 2022 г, припомня тя.

Омбудсманът посочва, че многократно е изразявала становища, че правната уредба на фирмената регистрация в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и в Търговския закон (ТЗ) позволява при регистрация да се посочва произволен адрес на управление на съответния търговец, без да се налага да се доказва правното основание за ползването му.

"Седалището и адресът на управление, заедно с името, са основни индивидуализиращи белези за една фирма. Освен че са основни индивидуализиращи белези, те имат и други важни функции, като: чрез тях се води комуникация с фирмата; седалището играе важна роля при определянето на местната подсъдност, има значение и с оглед изпълнението на различни задължения, когато те не са уговорени между страните или уредени от закона", посочва проф. Ковачева.

Омбудсманът допълва, че законодателят не е поставил конкретни изисквания за седалището и адреса на управление на фирмите - не се изисква представяне на нотариален акт за собственост или на договор за наем. Това дава възможност да посочат произволно избран адрес или дори несъществуващ, който се вписва в Търговския регистър.

"Въпреки че разпоредбата на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ дава възможност всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, смятам, че това не е ефикасно решение на проблема", смята проф. Ковачева.

Това създава затруднения за потърпевшите граждани - без да имат вина, те са принудени да се обърнат към съда за решаването на проблема, да губят време и средства, да полагат допълнителни усилия, посочва общественият защитник.

Освен това е затруднено призоваването на такива фирми, тъй като обявеният от тях адрес действително не се ползва от тях, допълва проф. Ковачева.

Най-страшното е, че според законите подобна регистрация на фирма на чужд адрес - без съгласието и знанието на собственика, не е незаконна, дори да бъде уважен иска на потърпевшия гражданин от съда, няма законова пречка и забрана след вписване на заличаването на адреса, нарушителят отново да посочи за седалище същия адрес, казва проф. Ковачева. Тя допълва, че по този начин гражданите се движат в един омагьосан кръг.

Затова омбудсманът настоява да се инициира обсъждане на възможностите за решение на проблема, включително предприемане на необходимите законодателни промени.