Франция и Германия остават на различни позиции за спасяване на еврозоната

Европейските лидери отлагат критично важните решения за възпиране на дълговата криза в зоната на единната европейска валута, с което държат изопнати нервите на пазарите, предаде Ройтерс.

Както отбелязва германското издание "Шпигел", Германия и Франция не могат да се договорят за бъдещия антикризисен фонд в еврозоната, поради което не може да се очаква решение по този въпрос на предстоящата среща на европейските лидери.

"Срещата на върха в Брюксел е заплашена да се превърне във фарс", пише в онлайн изданието си "Шпигел".

Времето за решения обаче става все по-малко. Гърция е на прага на банкрута, критично е положението и в други страни от ЕС, а в същото време Ангела Меркел и Никола Саркози, главните "спасители" на еврото, все още не могат да се разберат. Германският канцлер и френският президент планират среща в събота, за да уточнят всички детайли за срещата на върха в сряда.

В момента ръководителите на най-големите икономики в ЕС се опитват да стигнат до компромис по въпроса за засилване на европейския антикризисен фонд (EFSF).

Френският президент е на мнение, че фондът трябва да се трансформира в банка, която да получи кредитна линия от Европейската централна банка (ЕЦБ) за поддържане на аутсайдерите в езврозоната. Канцлерът Ангела Меркел не приема това решение заради възраженията срещу него в Бундестага. Германските депутати приемат твърде критично загубите на Берлин и ЕЦБ.

Меркел парира френските предложения, заявявайки в петък: "Пътят за използване на ЕЦБ за облекчаване на ликвидни проблеми е затворен", предаде още Ройтерс, като се позова на нейно изявление по време на среща с депутати от партията ѝ в Берлин.

Освен това Меркел и Саркози не могат да се споразумеят за частта на гръцкия дълг, която да бъде отписана.

Говорител на германското правителство каза, че най-важните решения от двустранната среща ще станат известни следващата сряда.

Отлагането на срещата на ЕС доведе до отлагане и на планираната среща ЕС – Китай идния вторник, демонстрирайки по какъв начин влияе дълговата криза на позициите на ЕС на световната сцена. Китайският премиер Вън Дзябао каза на президента на ЕС Херман ван Ромпой в телефонен разговор, че европейските лидери трябва да предприемат конкретни действия за задържане на кризата и стабилизиране на еврото и финансовите пазари.

Изходът на срещата ще определи дали може да бъде възстановено доверието на инвеститорите в еврозоната. Другият проблем е дали очакваното отписване на гръцки дълг ще предизвика верижна реакция на финансова суматоха в цяла Европа.

Първата стъпка на европейските лидери в неделя е да одобрят плана за укрепване на банките и евентуално да сложат началото на дългосрочни реформи в управлението на икономиките от еврозоната.

Изискването към европейските банки е да увеличат капиталовата си адекватност на 9%, за да се справят със загубите от отписването на държавен дълг, но още няма яснота какъв ще е срокът за постигането на тази цел.

Според официални представители на ЕК банките се нуждаят от около 100 млрд. евро. Финансовите институции, които не могат да си набавят средства от пазарите, ще трябва да се обърнат към правителствата.

Според източник на Ройтерс Франция, която ще избира президент и парламент в периода април – юни 2012 и отчаяно се стреми да запази кредитния си рейтинг най-високата позиция ААА, настоява банките да получат деветмесечен срок

Френско-германският разрив

Берлин и Париж, основните европейски сили, остават разединени с колко да се увеличи спасителният фонд от 440 млрд. евро, за да не застигне дълговата криза Испания и Италия – третата и четвъртата европейски икономики.

Франция се страхува за кредитния си рейтинг, ако бъде избрана грешна стратегия. Има вероятност агенцията “Стандард енд Пуърс” да намали рейтинга на Франция и на още четири държави членки, ако Европа падне в плен на рецесията. Това ще е втората агенция с колебания спрямо най-високата възможна оценка за Франция – ААА, след “Муудис” от вторник.

Има и различия между Германия, Франция, останалите държави членки и Международния валутен фонд (МВФ) за това колко от гръцкия дълг да бъде отписан от банки и застрахователи, за да стане устойчив.

За да подчертае ефекта от кризата в еврозоната върху световната икономика, президентът на САЩ Барак Обама проведе видеоконференция с Меркел и Саркози във вторник, на която повтори, че се надява на решения до срещата на Г-20 във Франция на 3 и 4 ноември.

МВФ и ЕС нямат единодушие за устойчивостта на гръцкия дълг, като притесненията на фонда са, че прогнозите на алианса са прекалено оптимистични и ще се наложи отписване на по-съществена част от задълженията.

Въпреки различията, ЕС и МВФ трябва да преведат шестия транш от помощта за Гърция (110 млрд. евро) в размер на 8 млрд. евро следващия месец. Без тези средства страната ще се изправи пред банкрут, завличайки по-големи икономики като Испания и Италия и разтърсвайки цялата европейска банкова система.

Как да се увеличи спасителният фонд?

Най-голямото предизвикателство е начинът за увеличаване на спасителния фонд EFSF. Франция смята, че фондът трябва да се трансформира в банка, която да получи финансиране от ЕЦБ, но нито банката, нито Берлин са съгласни с предложението.

Най-вероятно фондът ще гарантира потенциални загуби от новоиздадени еврооблигации като начин за възвръщане на доверието на пазарите и убеждаване на инвеститорите, че италианските и испанските облигации са надеждна инвестиция.

Фондът ще гарантира от 20 до 30% от стойността на всяка издадена еврооблигация и по този начин ще покрие дълг от 1 трилион евро.

При този вариант обаче съществува опасност от изкривяване на вторичния пазар и още по-голяма суматоха на борсите.