Функционира ли парламентарната демокрация в България?

Последната седмица отново постави въпроса - кой носи отговорността за България в последната една година. Битката между престъпниците разтресе столицата и единственият политически отговор бе на опозицията. Оценката на СДС бе прочетена единствено и само като конфронтация от страна на управляващите, без да се замислят за собствената си отговорност. Та нали точно на тях бе дадено общественото доверие на парламентарните избори през 2001 година.

Проследяването на събитията само от последните часове показва явно безсилие и невъзможност да се прави политика и да се носи отговорност от страна на НДСВ и неговият патрон - министър-председателят. Вместо ясни отговори на министъра на вътрешните работи, на министър-председателя, на председателя на парламента, виждаме само една личност, която е активна - главният секретар на МВР. Това, че той се стреми да си върши работата, е похвално. Друг е въпросът с какъв успех. Но започва да се нагърбва с работа, която изобщо не е негова. Срещи с ръководствата на парламентарните групи е дейност на министрите. Това е ясно за всеки, който е малко или много е наясно с парламентарната демокрация. По време на парламентарни избори хората не гласуват за главните секретари на министерствата, а за политически личности, които се нагърбват с трудната и отговорна работа да управляват страната ни.

Сегашната ситуация изисква ясен и точен отговор на министър -председателят пред Народното събрание. Такава е днешната българската конституция, такава е и парламентарната практика в България и Европа. Но вместо това г-н Сакскобургготски се крие в буквалния смисъл зад гърба на бившият си телохранител, който днес има по-важна задача от това да пази тялото на патрона си. Главният секретар на МВР трябва да се занимава, както предписват законите на страната, с оперативното управление на тази силова държавна институция.

Още по-шокиращо е мълчанието на министъра на вътрешните работи г-н Петканов. След като месеци наред ни убеждава, че той няма конфликт със своя главен секретар, сега става ясно, че този конфликт е изчезнал по следната по-проста причина. Министърът не управлява министерството и отказва да носи своята отговорност. Това прави главният секретар. Но нека да припомня още веднъж - главните секретари управляват администрации. Нашата политическа система не е набор от чиновници, действуващи в името на своя патрон. Ако преди повече от година г-н Симеон Саккобургготски е имал това пред вид, когато каза, че ще сменя политическата ни система, то е добре днес да го декларира окончателно.

Лично аз съм убеден, че не това е имал пред вид. Днешният премиер на България явно не е в състояние да управлява дори своите министри.

Иначе как да си обясним, че изявления на министър Калчев, засягащи ресора на дейност на заместник министър-председател и министър на икономиката, се определят от последния като лично мнение(?!). И това става с мълчаливото съгласие на премиера. Това правителство ли е, има ли то министър-председател или всеки работи за себе си...

И ако в първите месеци от управлението на НДСВ разминаванията в позициите на членове на правителството се отдаваха на липсата на опит, то сега, година по-късно, това не може да се каже. Явно не само не натрупаха опит, но и нямат представа как се управлява държавата. Някой би рекъл - Е, какво пък толкова. Резултатът ще бъде ясен на бъдещите парламентарни избори, което е нормално. Но последствията могат да се окажат тежки за няколко поредни мандата на българския парламент.

Стабилизирането на държавността е бавен, труден, мъчителен процес. Но нейното отслабване е бързо постижимо, особено когато се управлява с такова политическо безхаберие, на което сме свидетели. Липсата на политическа воля и политическа отговорност не може да бъде компенсирана от амбициозна и упорита работа на чиновници, пък било те и генерали. Ако ще разчитаме на хора с пагони, то поне да ги изберем на избори, или ако в нечия безумна глава се е зародила идея за военно управление, то да я съобщи на населението. За да знаят хората, когато гласуват в бъдеще, как и на кого дават доверието си - на чиновници или на отговорни политически личности.

През юни 2001 г. общественото доверие бе дадено на Симеон, дори не на НДСВ, а камо ли на ген. Борисов. Изискванията за действуваща политическа демокрация не са само лозунг, а реални изисквания за функциониране на обществото, задължителни за членството и в НАТО, и в Европейския съюз. Ето защо с “чиновническа демокрация” на мястото на парламентаризма няма да постигнем заявените с общо съгласие приоритети на България.