Гърция хвърля 70 млн. евро за старо желязо в ТЕЦ Бобов дол

Скандал за 70 млн. евро се вихри в ДЕИ (б.ред. Mediapool– така гърците наричат компанията Пъблик Пауър Корпорейшън (Public Power Corporation или РРС) за покупката на ТЕЦ Бобов дол. ДЕИ "хвърли" тези пари за покупката на "старо желязо" в България, на една електроцентрала, чиито мощности трябва да бъдат закрити. С други думи компанията закупи терен, който по думите на нейния президент Йоанис Палеокрасас "не знаем какво да го правим".

Покупката на ТЕЦ Бобов дол от гръцката ДЕИ е първата сериозна чужда инвестиция на компанията на Балканите, целяща да засили гръцкото влияние в района, но вече е подложена на жестоки нападки от всички страни заради "хвърлените на вятъра" 70 млн. евро. Реакциите дойдоха от представители и синдикалисти на компанията, от акционери и от банкови фактори, пряко свързани със сделката.

Всички големи инвеститори считат за крайно необходимо да имат план за настъпление на Балканите. В този смисъл никак не е случайно, че от години насам големите частни компании са се установили в България, Румъния, Македония, Молдова, Албания, Сърбия и Черна гора, където политическата нестабилност е силно изразена и следователно всяка инвестиция в някоя от тези страни крие и съответния риск.      

Банкери отбелязват, че през последните две години ДЕИ дълго е проучвала възможността за участие в сделката за Бобов дол, която отразява намеренията както на компанията, така и на правителството в Атина за настъпление в региона и по-специално в съседните балкански страни.

Сделката обаче показа някои недостатъци, за които сегашните ръководители на ДЕИ бяха информирани от предишната управа на компанията. Бившите ръководители на националната електрическа компания твърдяха, че въпросът за покупката на ТЕЦ Бобов дол е замразен, като за целта бяха изложени и последиците от тази сделка. Сегашният президент на компанията Йоанис Палеокрасас лично пое отговорността за сделката, посети България и представи покупката като свой личен успех.

Въпросът обаче е дали покупката на ТЕЦ Бобов дол от една регистрирана на атинската фондова борса компания, каквато е ДЕИ, със силно държавно участие, е била извършена въз основа на някакви бизнес критерии или под въздействието на политически и дипломатически фактори.

За разлика от други сделки, като например покупката на македонската рафинерия ОКТА от гръцката петролна компания Хеленик петролиум (ЕЛЛПЕ), по която бяха изразени съмнения дали е трябвало да бъде извършвана, в случая с ТЕЦ Бобов дол не е имало натиск от страна на министерствата на външните работи и на развитието за навлизането на всяка цена на ДЕИ в България.

Банкови експерти смятат, че лигнитните въглища, които ДЕИ задължително ще използва до 2014 г., когато ще бъде закрита и последната лигнитна мощност на централата, са с голямо съдържание на сяра. А това предполага големи инвестиции и разходи на средства за отнемане на серните компоненти от тези лигнитни въглища. Покупката се оскъпява и от факта, че лигнитните въглища се намират на дълбочина около 400 м. Освен това лигнитната мина принадлежи на частно лице, за което има информация, че е "конфликтна личност". Наред с всичко останало ТЕЦ Бобов дол, както и другите подобни мощности в страните от бившия реален социализъм са обременени откъм персонал. В централата са заети над 1600 работещи.

Няма да правим инвестиции за поддръжката на мощностите, тъй като това не е задължително. Те ще работят така до 2014 г., когато ще бъдат затворени и трите мощности. Колкото до мините, те имат двама собственици, българската държава, с която предполагам няма да имаме проблем, и един частник. С него имаме договори и ще ги отстояваме. Колкото до съдържанието на сяра в лигнитните въглища, в България няма ограничителни условия от екологична гледна точка, които да ни задължават да пречистваме въглищната суровина от сярата.

Общата стойност на добиваната в ТЕЦ Бобов дол електроенергия е 25 на сто по-евтина от тази, която внасяме от България. Работещите са много, но цената на работната сила е ниска. Колкото до бъдещето на централата, ние не знаем какво ще правим след това. Разполагаме с терена, имаме лиценз за производство, следователно имаме алтернативни решения - от нови газови мощности или някаква друга суровина до използването на цялата производствена площ, заявява президентът на ДЕИ Йоанис Палеокрасас.

Банкови специалисти твърдят, че един от трите блока на централата с мощност 220 мегавата може да се окачестви като "старо желязо". За да функционират нормално тези три блока, са нужни инвестиции, надвишаващи внесените от ДЕИ 70 млн. евро. При това не е никак случаен фактът, че ДЕИ оферира 70 милиона евро за централата, докато другият кандидат в търга предложи само 1 млн. евро за покупката на терена ( б.ред. Mediapool– конкурентът Енел фактически оферира 100 560 евро). Така например за покупката на лигнитна централа във Варна, за която интерес бе проявила и гръцката ДЕИ, единственият кандидат бе италианската Енел, която предложи 10 млн. евро за покупката на терена и го закупи (б.ред. Mediapool – за централата във Варна оферти подадоха и чешката ЧЕЗ и руската РАО).

Според наличната информация един от трите блока на ТЕЦ Бобов дол трябва да бъде закрит през 2007 г., вторият - през 2010 г., а третият - през 2014 година. В този смисъл е очевидно, че ДЕИ, която похарчи 70 млн. за покупката на централата, ще трябва да задели допълнително една доста сериозно сума за поддръжката на тези стари лигнитни мощности, които много скоро пък ще трябва да затвори една след друга. За да бъдат заменени трите блока обаче следва да бъде направен нов избор на суровина, вероятно това ще е природен газ, смятан за най-съвременната суровина.

Но за ДЕИ създаването на нова централа означава нови процедури и нови преговори с българското правителство. А опитът от последните години показва, че който се е опитал да преговаря с държавните институции в България е останал разочарован от съществуващата там бюрокрация, множеството законодателни разпоредби и липсата на разбиране и координация между ведомствата. Когато по адрес на предишните ръководства на гръцката петролна компания ЕЛЛПЕ се сипят обвинения, че неразумно пилеят пари на Балканите, може ли да се каже, че сегашната управа на ДЕИ им подражава?