Гърция и Турция започват през февруари диалог за Егейско море

Гръцкият външен министър Георгиос Папандреу направи вчера обзор на целите на гръцката външна политика пред Съвета по общите въпроси на външните министри от ЕС в Брюксел.

По въпроса за континенталния шелф Папандреу информира колегите си, че идната седмица започват проучвателни контакти между високопоставени представители на външните министерства на Гърция и Турция. Гръцкият външен министър се позова на заключителния документ от срещата на върха на ЕС в Хелзинки през 1999 г., изтъквайки, че въпросът за континенталния шелф за Гърция е единственият териториален въпрос между нея и Турция, който евентуално може да бъде отнесен до Международния съд в Хага, пише вестник Елефтеротипия. Т.е. не стои въпросът за отнасяне в Хага на един "пакет" от различия, нещо към което се стреми Анкара /включвайки в този пакет въпросите за демилитаризирането на егейските острови, "сивите зони" в Егейско море и други/, посочва изданието.

Вчера правителственият говорител Христос Протопапас заяви, че изказването на турския външен министър Исмаил Джем в събота по частния телевизионен канал Си-Ен-Ен Тюрк бележи известен напредък по спора с Турция за Егейско море.

По Си-Ен-Ен-Тюрк в събота Исмаил Джем заяви, че Турция не изключва възможността да прибегне до Международния съд в Хага за разрешаване на споровете с Гърция за Егейско море. Джем поясни още, че ще обсъди проблема за Егейско море с гръцкия си колега Георгиос Папандреу от 31 януари до 5 февруари в Ню Йорк в рамките на световния икономически форум. Нека започнем първо преговори, като набележим точките, по които позициите ни за Егейско море съвпадат, а там, където имаме разногласия да прибегнем до другите начини за разрешаване на спора, подчерта първият турски дипломат.

Намерението на Гърция е да бъде проучено от политическите директори на двете външни министерства възможността да се пристъпи към диалог за уреждане на гръцко-турските различия с окончателен завършек в Международния съд в Хага, отбелязва на свой ред Катимерини. Вестникът пише, че при благоприятно развитие на този диалог двете страни биха могли да подпишат някакъв документ за взаимни гаранции, който същевременно ги обвързва да прибягнат до Международния съд в Хага за окончателно решение.

Другата новина, която Папандреу потвърди от Брюксел, е, че ще се срещне с турския си колега Исмаил Джем в близките седмици - най-напред в рамките на Световния икономически форум в Ню Йорк на 31 януари и след това - на 12 и 13 февруари в Истанбул.

На втората среща за първи път ще бъде официално обсъдена възможността за започване на "проучвателни усилия", които да очертаят пътя на един бъдещ диалог по двустранните различия, отбелязва Катимерини днес под заглавие: "Диалогът с Турция навлиза в релси".

Проучвателният диалог нямаше да стане възможен, ако турският външен министър Джем не беше се разграничил от климата, създаден с посещението на премиера Бюлент Еджевит в САЩ и направените по това време изявление за "политическия характер" на гръцко-турските спорове в Егейско море, игнориращи напълно правната страна на въпроса, отбелязва още Катимерини.

Гръцките вестници единодушно оценяват, че последните изявленията на Исмаил Джем в които той допусна различни варианти за уреждане на споровете в Егейско море, включително чрез Международния съд в Хага, са дали началния тласък за изложената от гръцкия му колега пред ЕС позиция за диалог.

По въпроса за европейските сили в рамките на Съвета по общите въпроси на ЕС не беше проведено обсъждане по същество.

Папандреу заяви, че съществуват "определени схващания" от страна на испанското председателство и Атина, които скоро ще бъдат представени на компетентните европейски органи под формата на конкретни предложения, отбелязва вестник Елефтеротипия.

Папандреу призна, че по същество преговорите ще се водят не само с испанското председателство и с Турция, но и със САЩ.

Същевременно в Атина гръцкият министър на отбраната Янос Папандониу изрази несъгласието на Гърция с "документа от Истанбул". Министърът, който говори пред курсанти във Военната академия по повод 50-годишнината на НАТО в присъствието на главнокомандващия на НАТО в Европа генерал Джоузеф Ралстън, нарече така предложението на САЩ, Англия и Турция за ролята на Турция в европейските сили и за техния оперативен периметър.

В речта си във Военната академия Пападониу заяви още, че Гърция не е съгласна да се пренасят в ЕС разногласията, които съществуват в рамките на НАТО, когато те произтичат от страна, която все още не е член на Евросъюза. НАТО трябва да се концентрира върху осигуряването на безопасността на своите членове срещу всяка външна заплаха, докато ЕС трябва да действа в по-умерените сектори на сигурността като опазването на мира и хуманитарните мисии. Гърция подкрепя допълващата се дейност на двете организации, но по начин, който ще осигурява автономността на ЕС, когато действа самостоятелно без да е зависим от натовската база", допълни Папандониу.

Според лансираният от Лондон и одобрен в началото на декември във Вашингтон и Анкара текст Турция има право на консултации по т. нар. самостоятелни операции на бъдещите общи европейски сили /операции без участието на НАТО/. Освен това европейските сили за бързо реагиране няма да се намесва в спорните въпроси между Турция и Гърция, по-специално в Егейско море и Кипър. Според изявление на турския премиер Еджевит от 7 декември Турция ще запази право на контрол над евентуални операциите на общите европейски сили на Балканите и в Закавказието.

При тези условия Анкара се съгласи да вдигне ветото си като член на НАТО за споразумение между ЕС и Алианса за създаване на европейски сили, които да ползват структурите и логистиката на НАТО.

След като станаха ясни общите рамки на това проекто-споразумение Гърция поиска разяснения по два въпроса, които са свързани, разбира се, със споровете с Турция за границите в района на Егейско море и по кипърския проблем.

Първото разяснение се отнася до формулировката, предвиждаща консултативно мнение на една страна, нечленуваща в ЕС, но член на НАТО, при решение за участие на европейските сили за отбрана в учения или във военна операция в райони от жизненоважно значение за тази страна- за Гърция- Егейско море.

Второто искано от Гърция разяснение е свързано с положението, че ЕС няма право да изразява съмнения по отношение на съюзниците си от НАТО и трябва да се взимат под внимание задълженията, както на страните-членки на съюза, така и на съюзниците. Гръцкият правителствен говорител намекна в тази връзка за случаи на спор между страна от ЕС и страна, нечленуваща в съюза- в случая Гърция и Турция.