"Газпром" научи своите уроци, Европа – не

"Газпром" научи своите уроци, Европа – не
Последният газов конфликт между Русия и Украйна разкрива поне две неща: че "Газпрпом" се учи от своите грешки, а Европа – не. Резултатът не е добър за европейската енергийна сигурност.

Руският държавен монополист завъртя кранчето на Украйна в новогодишната нощ, така, както направи и преди три години. По този начин, също както преди три години, Москва санкционира съседката си за дължимите плащания и отказа ѝ да плаща по пазарни цени за газа.

В действителност обаче истинските причини за орязаните доставки бяха политически: Киев бе наказан за това, че подкрепи Грузия по време на войната през август, като в същото време се цели разпалване на битката между про-западните политици в Украйна.

Ето къде "Газпром" си е взел поука. Докато през 2006 г. спирането на кранчето предизвика дебат за сигурността на доставките в Европа, която получава 20 на сто от общия обем газови количества от Русия през Украйна, този път "Газпром" внимаваше да даде уверения на Европа. Неговите шефове обиколиха ключови европейски столици да ги убеждават, че техните газови доставки няма да бъдат засегнати. За да изпълни това обещание, "Газпром" попмпа допълнителни количества през Беларус и Турция.

Сега, вместо да се противопоставя на руската политика на тръбопроводите, Европа казва, че това е "търговски спор, който трябва да бъде разрешен между двете страни", както посочи в понеделник говорител на ЕК. Европа явно предпочита да не забелязва, че проблемите между Русия и Украйна, включително газовите, са политически.

Тук има сериозен потенциален проблем. Разглеждайки Москва като надежден партньор, затрудняван единствено от капризите на Киев, може да накара европейците да вярват, че онова, от което наистина се нуждаят, са повече преки газови връзки с Русия. Основните опции са газопроводът "Северен поток" под Балтийско море към Германия и "Южен поток" под Черно море към България.

"Северен поток", планиран да заобиколи Полша, Естония, Латвия и Литва, е московската енергийна версия на "Разделяй и владей" по отношение на Централна и Източна Европа.

Що се отнася до "Южен поток", той подкопава решимостта на ЕС да изпълни проекта "Набуко", който ще пресича Турция и Балканите, пренасяйки газ от Централна Азия, като заобикаля Русия, вместо да минава през нея.

Докато европейците обмислят тези проекти, Кремъл сключи споразумения със същите централноазиатски страни, които могат да доставят газ за "Набуко" или за други тръбопроводи, които не са руски.

Диверсификацията на газовите източници е по-важна за Европа отколкото разнообразяването на транзитиращите страни между ЕС и полетата на "Газпром".

Това е урокът, който явно Европа още не е разбрала.

От всичко това не следва, че Украйна е невинна в настоящия газов спор. При бъркотията в правителството ѝ е напълно възможно да не се справя с плащанията, както я обвинява Москва. Нейният "енергиен сектор" се състои предимно от съмнителни посредници.

Слабостите на Украйна се дължат на държавата и икономиката, които след Оранжевата революция през 2004 г. не станаха по-демократични и по-прозрачни. Основната вина за липсата на напредък е на най- големите политически фигури – президентът Виктор Юшченко, министър-председателят Юлия Тимошенко и опозиционният лидер Виктор Янукович.

Но Европа също носи отговорност заради подхода си към тази страна, която се опита безпогрешно да се доближи към Запада. Европа можеше да бъде много по-активна, отколкото беше през последните четири години, в насърчаването на демократична отговорност, върховенство на закона и прозрачността в Украйна.

Украйна, която не е податлива на обвиненията, отправени ѝ от "Газпром" през последните седмици, би могла да внесе повече яснота в общата европейска енергийна картина и мястото на Русия в нея.

Европейската енергийна сигурност е заплашена също и от неспособността на "Газпром" да инвестира адекватно в своя производствен капацитет, който, според повечето прогнози, от догодина ще започне да намалява.

Цените на природния газ са обвързани с тези на петрола и огромният приток на пари през последните две години е на път да приключи сега, когато петролните цени отново се приземиха. Кредитната криза, съчетана с непредсказуемостта на Русия за външните инвеститори, означава, че парите няма задължително да се стичат в страната отвън, както ставаше през последното десетилетие.

"Газпром", чийто изпълнителен директор миналото лято прогнозира, че компанията ще стане най-голяма в света по пазарна капитализация, може да се окаже в затруднено финансово положение в неподходящ момент. Правителството харчи своите валутни резерви, за да подкрепя рублата и вижда как печалбите се стапят заедно с петролните цени, така че то може би няма да може да се намеси.

Европа не може, а и не бива да се опитва, да стане независима от руския газ. Целта е да се избегне твърде сериозна зависимост от Русия. Яката хватка на "Газпром" върху Украйна е още едно доказателство за необходимостта от диверсификация.


*Заглавието е на Mediapool

Споделяне

Още от Свят

Трябва ли да се отворят ресторантите?