Ген.-лейт. Симеон Симеонов - кадрова грешка или просто недоразумение

В последните дни на януари т.г. в авиобазата в Крумово най-сетне бе направена дългоочакваната първа копка на хангарите за вертолетите "Кугар”. Очевидци се кълнат, че са чули как тогава бизнесменът Николай Гигов, след като посочил командващия ВВС ген.-лейт. Симеон Симеонов, казал: "Хубаво го гледайте, това е бъдещият началник на Генералния щаб!”.

Когато един бизнесмен с интереси за продажба на нова авиационна техника на Българската армия започне да пророкува кой ще става началник на Генералния щаб, и то месеци преди да е тръгнала процедурата по номинацията, това по презумпция е опасно за интересите на държавата. Бизнесът не обича да инвестира в начинания с идеална цел, той е прагматичен и винаги души къде е печалбата.

Новият началник на Генералния щаб и този път ще бъде избран в сградата на президентството по наложила се практика, граничеща с традиция, тъй като президентът е върховен главнокомандващ. А тази година това става в заключителния етап на предизборния период. Президентството е единствената институция, почти незасегната от предизборната треска, докато партийните лидери търчат като хрътки из страната в лов на електорални единици. А когато партийните интереси са заложени на карта, то интересите на държавата падат надолу главоломно със скоростта на акциите на фалираща банка в САЩ. За никого от тях няма да е важно кой ще оглави войската.

Огромните възможности за влияние на Гигов в президентството са добре известни.

Добър пример може да се даде от 2006 г. Тогава военният министър Веселин Близнаков докладвал на президента Георги Първанов предложенията за новите назначения в армията и кои полковници ще станат генерали. Президентът неочаквано казал: "Добавете в списъка и полковник Румен Андреев”. Близнаков слисано премигнал, защото той и понятие си нямал за кого става дума, но без възражения или въпроси вписал новото име. Гигов постига това, каквото си науми. Известно е, че приятелството между него и Андреев не е ново, а е наследено от приятелството на бащите им. Този пример никак не е случаен, защото бриг. ген. Румен Андреев беше считан в щаба на ВВС за "кардинал в сянка” и гуру на командващия.

Как тръгна всичко

Неочакваното издигане на Симеонов всъщност се дължи на обстоятелството, че през 2005 г. тогавашният началник на Главния щаб на ВВС ген.-лейт. Димитър Георгиев в резултат на абсолютно противозаконни машинации не получи от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) НАТО сертификат от най-високо ниво за работа с класифицирана информация (ниво NATO Cosmic Top Secret). Началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев много държеше на него, но не успя да му помогне. Така възникна принудителната необходимост на върха на ВВС. Доста неочаквано заместникът на Георгиев ген.-майор Младен Казаков отказа предложението да бъде повишен. И започна търсенето на друг подходящ човек.

В него момент безспорно най-изявен беше началникът на Военна академия "Г.С.Раковски" ген.-майор Евгени Манев, достоен и доказан командир и смел пилот. Но ген. Никола Колев не поиска и да чуе за това предложение по някакви свои субективни и трудно обясними съображения.

Ген. Колев и ген.-лейт. Георгиев започват обсъждане на няколко имена. Последен в списъка е бриг. генерал Симеон Симеонов, който от една година заема длъжността началник-щаб на Центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към съюзното командване по трансформациите в гр. Бидгошч, Полша. Последната му длъжност преди това в България е командир на Командване “Тактическа авиация” в Пловдив. Ген.Колев е забравил за неговото съществуване, но щом чува името, възкликва: "А, той ще стане командващ!”. Ген.-лейт. Георгиев се съгласява.

Симеонов формално е отговарял на изискванията. В 26-годишната си кариера той не е прескочил и най-малкото стъпалце, като е започнал от младши пилот. Завършил е военни академии в Москва и Хамбург, тогава се предполага, че интелигентност не му липсва. До момента не са постъпили и сигнали за склонност към корупция.

Бриг. ген. Симеонов е бил заместник на ген.-майор Иван Дочев, докато последният е командвал корпус "Тактическа авиация” до 2002 г. Още при първата информация през пролетта на 2005 г., че Симеонов може би ще става командващ ВВС, на Дочев бе зададен въпрос, как се е изявявал неговият тогавашен заместник. Оценката бе твърде благосклонна: "Железен офицер! Винаги старателно записваше поставените му задачи, веднага създаваше необходимата организация по изпълнението и дори случайно поради някакви причини да не доложеше в срок за резултатите, аз знаех, че те са изпълнени”.

На уточняващия въпрос, как се е проявявал по отношение на инициативността, Дочев направи малка пауза, след която отговори колебливо: "Той нямаше голямо поле за проявление в тази насока, но... инициативата може би наистина не е от най-силните страни на Симеонов”.

Очевидните неща

Според Мечо Пух някои неща са толкова очевидни, че е неприлично да бъдат обсъждани. Очевидното нещо в случая е, че ген. Симеон Симеонов - младши е най-слабият командващ в новата история на ВВС (след 1944 г.) и дума не може да става с чичо му ген.-полк. Симеон Симеонов-старши (командващ ВВС в периода 1973–1975 г.). Но с риск да се извърши нещо неприлично от гледна точка на Пух, си струвa най-после на висок глас да се каже, че царят е гол.

Впрочем това, макар и завоалирано, пръв го направи президентът Георги Първанов. В своето изказване пред командния състав на армията на 21 януари т.г. той тактично отправи сериозните си бележки към армията, като избягна имена и конкретни факти.

Единственото изключение бе по адрес на ВВС на България Като засегна темата с инцидентите с новопостъпилото въоръжение и техника, той уточни: "Визирам посочените в докладите инциденти със самолета "Спартан” и вертолета "Кугар”, за които като причини са изведени пилотски грешки”. За присъстващите в залата генерали това бе равнозначно на звучно ударена плесница на ген.-лейт. Симеонов.

Вторият публичен шамар ген.-лейт. Симеонов получи почти месец след това от министъра на отбраната Николай Цонев, който заяви в интервю пред един от големи те ежедневници: "ВВС имат предостатъчно средства, така че да планират пари за бойната подготовка на пилотите, но това не е направено. За миналата година са планирани 3 млн. за гориво, а имат нужда от 10 млн. лв.”. Критиката на министър Цонев привидно няма точен адрес, но е равнозначна на подкана към ген.-лейт. Симеонов да си подаде оставката поради явна некомпетентност. Поне така я схванаха офицерите от ВВС и приеха, че дните на техния командващ са преброени.

Впрочем в Министерството на отбраната отдавна се говори, че министър Цонев е бесен на Симеонов. Оттам веднага след цитираното интервю дори казаха: "Ако зависеше само от Цонев, досега да го е уволнил 10 пъти – по веднъж на всеки месец, откакто е станал министър”.

По това време Инспекторатът на министерството приключи проверката по жалбата на двама млади летци от Граф Игнатиево, които пишат, че са изпълнявали годишно само по един-единствен полет (както те го наричат – "финансов полет”).

В резултат от проверката министър Цонев придоби пълна представа за лошото и недалновидно ръководство на войските от страна на командващия ВВС.

Ген.-лейт. Симеонов не изпълни в задоволителна степен задълженията си по подготовката на войските. Поне това сочат резултатите от дейността му.

Наистина задачата му не беше никак лесна. Той не получи необходимото разбиране и подкрепа от ръководството на Генералния щаб, което няма адекватна представа за бъдещето на ВВС, а мисли преди всичко за ангажимента ни пред НАТО за пехотни контингенти зад граница. Вярно е, че ген.-лейт. Симеонов щеше да се натъкне на колосални трудности да промени отношението на началниците си, но той и не направи нищо за това. Например първият зам.-началник на Генералния щаб вицеадмирал Емил Люцканов и днес съвсем убедено продължава да счита, че МиГ-29 плюс Су-25 общо са равни на многоцелеви изтребител.

Дисциплинираността и безпрекословната изпълнителност са абсолютно необходими качества за командирите на ниските нива във военната йерархия. А командващият ВВС трябва да мисли стратегически за развитието на войските, и то не само за мястото им в общата балансирана структура на Българската армия, но и в рамките на ВВС на НАТО.

В това отношение последните четири години в голяма степен са безнадеждно пропилени. Системата ASOC (Център за въздушен суверенитет в София) предава данни за въздушната обстановка в натовския команден център за ПВО в Лариса (CAOC 3). Тя обаче е създадена по линията на американската военна помощ (програмата FMF) и си функционира още от 2002 г. Пилотите ни усилено учат английски и дори завършват академии и пилотски курсове в САЩ, но и това отдавна не е новина. Участвахме в някои учения като "Кооператив кий”, но това се вършеше и преди да станем член на НАТО. (Най-мащабното учение "Кооператив кий” в България се състоя през 2005 г., но то бе планирано и по същество подготвено далеч преди ген.-лейт. Симеонов да оглави ВВС. Другите учения в периода 2005–2009 г., основно с ескадрили от ВВС на САЩ, бяха на двустранна основа, основно по американска инициатива).

Сертифицираме подразделенията си по стандартите на НАТО, но все още нямаме една цяла сертифицирана ескадрила. Възприехме процедурите на Алианса при вземане на решения и в ръководство на полетите още преди да станем негов член. Борим се да поемем колкото се може по-малки Цели на силите и пак е проблемно да ги достигнем.

Дори теоретично не допускаме в някакво бъдеще наше участие в Силите за отговор на НАТО (NRF).

Спорният напредък

Напредъкът ни в Алианса съвсем не е голям и е доста спорен. Най-тясната връзка със структури в НАТО поддържаме при всекидневното ръководство на дежурните екипажи за ер полисинг (дежурство за опазване суверенитета на въздушното пространство на страната) в Граф Игнатиево от страна на Военновъздушния команден компонент (Юг) в Измир и регионалния команден център за ПВО на НАТО в Лариса, Гърция. Периодично ни пускат контролни въздушни цели за проверка на готовността на дежурните сили и средства.

Все още обаче не сме включени в натовските системи за разпределение на въздушните цели и за избор на приоритетните цели за ударната авиация. Изпращаме офицери на високи позиции в съюзнически щабове, но техният опит си остава лично за тях и изобщо не се мултиплицира. Самият ген.-лейт. Симеонов и неговият заместник ген.-майор Константин Попов работиха в Измир и Бидгошч. Къде обаче са техните академични лекции, които да се изучават във Военна академия "Г.С.Раковски” и да са достъпни за целия висш команденсъстав на армията? Защо онези офицери, които ще отидат там след тях, трябва да преоткриват елементарни истини? Отговорът е прост – командващият ВВС няма нужното виждане за перспективното развитие войските.

В тази връзка определено си струва да припомним как през 2004 г. Министерството на отбраната получи задача от НАТО да поемем през втората половина на 2006 г. водеща роля при ръководство на летището в Кабул. Мисията на контингента от ВВС (заедно с подготовката) струва на данъкоплатеца над 3,5 млн. лв., но в замяна беше придобит уникален опит. После от командира полк. Марин Начев бе поискан отчет само от осем (8) страници, което означава, че на практика уникалният опит, натрупан от ВВС в Кабул, ще умре, и че милионите са похарчени самоцелно и следователно напразно, защото няма да доведат ВВС до трайно повишени способности.

От миналата година върви инициатива на най-високо държавно ниво да ни продадат осем (8) броя "втора ръка” F-16 Блок 25, налагани с активното съдействие на посолството на САЩ. Ген.-лейт. Симеонов не участва в машинациите да бъде заобиколена законовата процедура по придобиване на нов многоцелеви изтребител. Но благодарение преди всичко на него, ако в обозримо бъдеще България все пак купи самолетите, които са ѝ нужни, на тях няма да има кой да лети. Грях, граничещ с престъпление, е оставянето на авиацията без перспективи за бъдещето.

Заедно с предложението за използвани F-16 от САЩ, има вече и получена оферта от Saab (Швеция), в която между другото се споменава, че от фирмата са готови да ни доставят JAS 39 втора употреба (произведени след 2000 г.) в срок от шест месеца, а чисто нови машини може да дойдат в двугодишен срок. Чудесно, но кой ще лети на тях, ако все пак дойдат в подобен съкратен срок? Нали някои пилоти за 10 години са налетели едва по 100 часа. Кой е виновен, ако не командващият ВВС, който не е организирал и логистично не е осигурил ритмичната летателна дейност в авиобазите? Значи той лошо е планирал бюджета на ВВС.

Вместо приоритетно да запуши големите пробойни в системата на подготовка на младите пилоти, което ще има съдбоносни последици за усвояване на нов многоцелеви изтребител, ген.-лейт. Симеонов даде съгласието си огромни суми да бъдат насочени към нискоефективни и неприоритетни проекти – например за модернизация на техника на ЗРВ. Визията за развитие на ВВС предвижда в периода 2012–2015 г. да бъдат снети от въоръжение четири зрдн (зенитноракетни дивизиони) от всичките 12.

През следващите пет-шест не се предвижда ситуация, която да налага използване на тези четири дивизиона. В такъв случай защо се влагат пари за модернизиране? Не е ли това удобен начин за източване на бюджета на армията? Привидно сбърканите приоритети (а всъщност съвършено съзнателно и целенасочено) вързаха ръцете на ген.-лейт. Симеонов и от две години той се задоволява да изпраща в Генщаба плахи докладни записки за състоянието на авиационната техника, които естествено остават без нужното внимание и подкрепа.

От началото на своето съществуване АЕРО бие тревога, че през 2011 г. и последният випуск, завършил с добра подготовка Военновъздушното училище, придобива право на пенсия и вероятно повечето летци ще си отидат заради недостатъчна мотивация да останат. А зад тях зее кадрова пропаст!

Бриг. генерал Стефан Петров реши въпроса кардинално с подготовката на младите пилоти в Крумово. Той съчета учебни задачи и с изправните вертолети Bell 206B-3 по договор със специализирана фирма (сключен с МО) вертолетите бяха използвани за заснемане на няколко хиляди километра електропроводи, като прояви далновидност част от парите да не отидат и потънат във военното министерство, а с тях бартерно да бъдат закупени резервни части за вертолетите.

Докато бриг. ген. Петров имаше шанса да се изяви като грижовен и далновиден стопанин, то командирите на авиобазите в Граф Игнатиево и Враждебна останаха изцяло зависими от кадрите, които им подава Долна Митрополия. Ген.-лейт. Симеонов завари там през 2005 г. функциониращ учебен център с изправни шест турбовитлови РС-9М и 12 реактивни L-39ZA, на които се обучаваха 27 млади и перспективни пилоти от Графа и Безмер с добър английски. Целта беше за две-три години те да достигнат заветната граница от 200 часа нальот и да получат право да преминат на бойни самолети.

Завареното в Долна Митрополия отдавна е съсипано. Всичките L-39 не летят от края на 2007 г. поради изтичане на календарния срок на експлоатация и очакват основен ремонт и удължаване на ресурса. Последният PC-9M спря полети през март.

Вторият фактор за незадоволителната подготовка на летателния състав (след неизправната авиационна техника) е признатото и от министър Цонев крайно лошо снабдяване с гориво на ВВС, вина за което носи изключително и единствено командващият. Той е разпоредител втора степен на бюджетни средства и миналата година управляваше над 302 млн. лв. За 2008 г. за ВВС е планирано по-малко от половината от нужното гориво, а реално е доставено още по-малко. В проекта за материален план през 2009 г. дори беше предвидено допълнително намаление на горивото. И нямаше как министър Цонев да не е вбесен от безотговорността и безхаберието на ген.-лейт. Симеонов.

Наследството

Трябва все пак да се признае, че не всичко през тези четири години зависеше от ген.-лейт. Симеонов и не всички простотии са негова заслуга. Изброените примери едва ли ще подобрят чувствително общата картина, но ще защитят проявения стремеж към обективност: Генералът завари в действие сагите с драматичния ремонт на изтребителите МиГ-29 и на вертолетите Ми-24; договорът с Eurocopter за купуване на небронираните и необорудвани със средства за самозащита вертолети за тактически транспорт AS532 Cougar беше сключен, докато той още беше в Полша.

Ген.-лейт. Симеонов обаче през всичкото време много добре знаеше за какви игри в министерството става дума, какви интереси задоволяват апетитите си за сметка на войските. Но вместо чашата на търпението му в даден момент да прелее и той демонстративно да подаде рапорт за уволнение с едномесечно предизвестие, след изтичането на който да даде скандален брифинг, той кротко и послушно си траеше.

Дисциплинираността и изпълнителността му прераснаха във висша форма на послушание. В очите на околните той се обезличи до краен предел, загуби всякакво достойнство и авторитет. Това не го допусна нито командващият Сухопътни войски ген.-лейт. Иван Добрев, нито командващият флота вицеадмирал Минко Кавалджиев, които винаги намираха начини да отстояват интересите на войските си. Затова през настоящата година единствено бюджетът на ВВС бе намален с близо три млн. лв., докато Сухопътни войски ще получат увеличение от 22 млн. лв., а флотът – с 16 млн. лв. повече от миналата година.

За четири години ген.-лейт. Симеонов не стана по-гъвкав в отношенията си с околните. От някои хора той е уважаван за безспорно притежавани добродетели, но със сигурност не е обичан като чичо си. Той никога не се издигна до всепризнат лидер като него, затова винаги е играл ролята на овчар, който не води отпред стадото, а го направлява отзад с дългата си гега.

Този стилна управление е приложим и може би необходим в Сухопътни войски, но не и в авиацията. Неговата затвореност и мнителност го доведоха до изолация и той започна да ръководи войските все по-еднолично: един висш официр директно определи неговия стил науправление като "недемократичен и недиалогичен”.

Офицери от щаба твърдят, чевече не помнят откога не е свикван военен съвет. Бившият командващ ген.-лейт. Георгиев прие скептично този факт: "Иска ми се това да не се окаже истина. Къде на друго място командирите на авиобази и бригади ще кажат какво мислят и какви са им проблемите. Най-малкото ще се разтоварят, като кажат какво им тежи”.

Неприятели на генерала (а той ги има, с лопата да ги ринеш!) постоянно твърдят, че израснал в сянката на знаменития си чичо, но това би могло да е вярно само преди демократичните промени у нас, а оттогава изминаха почти 20 г. Други недоброжелатели злорадо припомнят как го върнали от академия в Хамбург поради незадоволителни знания по немски език. Нормално е, когато човек учи втори чужд език, и то набързо, да се получат известни проблеми, които впоследствие той задоволително преодолява.

Трети обсъждат кога ген.-лейт. Симеонов е достигнал своето ниво на некомпетентност според "Принципа на Питър” и преобладаващо твърдят, че това е станало още докато е бил командир на 3-а авиобаза в Граф Игнатиево до декември 1999 г.

Изброените факти са твърде несъществени. В дъното на всички неблагополучия за несполучливия избор на ген. Колев и ген.-лейт. Георгиев е неотчитането на две важни обстоятелства: първото опира до характеровите особености на Симеонов: затворен, саможив и подозрителен, не притежава способности да сглоби екип и да го ръководи, но всичко това остава незабелязано и неотчетено от висшето военно ръководство.

Второто обстоятелство е, че в кариерното си развитие ген.-лейт. Симеонов прескача много важното стъпало заместник-командващ ВВС – липсват му задълбочени знания и достатъчно практически умения в ръководенето на ЗРВ и РТВ, но и това не е тайна за никого. Като се прибави, че през последната година не е бил в България, то той просто не беше подготвен за тази длъжност и със сигурност щеше да се реализира далеч по-успешно, ако станеше командващ едва сега. Той демонстрираше самочувствие, за да прикрие комплекса си за непълноценност. Отначало тази му склонност предизвикваше само учудване, после то се смени с насмешка, а сега изглежда просто жалка.

Сериозна кадрова грешка

Назначаването на ген.-лейт. Симеонов за командващ ВВС не е недоразумение, а е сериозна кадрова грешка със значими последици. Това нямаше да е възможно при един относително публичен подход в избора на най-подходящия човек за тази длъжност.

При сегашния модел разговорът на най-високо равнище с номинираните за бъдещи командващи е доста формален, той в никаква степен не е определящ. Съвършено друго би било, ако ръководствата на МО и на ГЩ заедно с ръководния състав от ВВС изслушат управленческите програми на кандидатите.

В презентациите трябва да намерят място не само познаването на текущото състояние на родовете войски и стоящите пред тях задачи, а преди всичко визиите за очакваните предизвикателства през следващите три до пет години, включително и разчети за необходимите финансови ресурси по различните варианти. Ако генералите не съумеят да демонстрират стратегическо мислене, значи изобщо го нямат и никога после няма да го придобият. И ако им липсва виждане за ръководство на ВВС през целия следващия период, късно ще е да си го изграждат "в хода на бойните действия”.

Не е речено, че ген.-лейт. Симеонов сега трябва непременно да бъде уволнен поради некадърност. В него е инвестирано достатъчно много и този потенциал е нормално да бъде оползотворен. Наближава време от Брюксел да се завърне ген.-майор Кольо Бъчваров, а ген.-лейт. Симеонов вече е работил в натовска структура и би могъл да повтори, при това да е полезен за армията. Но ако в резултат на силни бизнес протекции той все пак случайно оглави Генералния щаб (или каквото остане от него в резултат на трансформациите през тази година), няма да бъде пожален на първия публичен брифинг да получи от упор два безцеремонни и безмилостни журналистически въпроса: първо, дава ли си сметка, че е протеже и заложник на бизнес интереси, има ли поети към някого неогласени ангажименти? Второ, ако за разсипването на ВВС му бяха потребни точно четири години, то ще му стигне ли един мандат от три години за разбиването на Сухопътни войски и флота, или ще иска допълнително време?

Във всеки случай Бог да е на помощ на онзи, който ще наследи ген.-лейт. Симеонов. Защото пред него ще се изправи неумолимият въпрос не просто как да продължи да ръководи ВВС, а изобщо откъде да започне. Защото пораженията във войските са огромни и при това ще имат дълготрайни последици.