Генеричната индустрия призова кабинета да подкрепи реформа за по-достъпни лекарства в ЕС

Генеричната индустрия призова кабинета да подкрепи реформа за по-достъпни лекарства в ЕС

Генеричната индустрия призова в сряда българското правителство да подкрепи предложенията на Европейската комисия за реформи в законодателството, които ще осигурят по-достъпни медикаменти и ще спестят разходи на здравните системи. Става въпрос за отпадането на т.нар. сертификат за допълнителна патентна защита при производството на лекарства.

Съгласно действащите правила, когато една фармацевтична компания създаде нов лекарствен продукт, нейната молекула обикновено е защитена както от двадесетгодишен патент, така и от сертификат за допълнителна защита, който ѝ позволява да продължи да доминира на пазара без конкуренция до още пет години.

В резултат на това производителите на генерични лекарствени продукти трябва да отложат предлагането на по-достъпни идентични версии на въпросните оригинални медикаменти докато не изтече сертификата за допълнителна защита, въпреки че лекарственият продукт вече е с изтекъл основен патент.

Българската Генерична Фармацевтична Асоциация (БГФармА) призовава българското правителство да подкрепи предложените промени, които ще позволят генеричните компании да предложат свои версии на оригиналния продукт от първия ден след изтичането на допълнителната защита.

Промените биха позволили на разработващите генерични и биоподобни медикаменти компании да произвеждат по време на периода на допълнителната защита, за да доставят продуктите си на незащитените от сертификата пазари, както и на пазари в ЕС от първия ден след изтичането на защитата.

Проучване, поръчано от Европейската комисия, оценява, че ако предложените от ЕС реформи бъдат приложени, ще бъдат създадени 25 000 работни места и ще бъдат спестени до 3 млрд. евро в националните бюджети за лекарствени продукти.

Допълнителната патентна защита е част от богатия арсенал инструменти, с които фармацевтичните компании разполагат за да предпазят продуктите си от производство от своите конкуренти. В последните години тя е обект на задълбочен дебат в ЕС доколко компаниите злоупотребяват с нея. Силен тласък на европейския дебат по тази тема беше даден по време на холандското председателство през 2016 година, но страните нямат единно мнение по въпроса, като Германия например е резервирана към критиките спрямо фармацевтичната индустрия.

Лобито на производителите на оригинални лекарства от своя страна казва, че защитите са необходими за възстановяването високите разходи по разработката на нови медикаменти и посягането върху тях може да подкопае процеса на ивонации. Според тях начинът да се разрешат проблемите с нарастващите разходи за лекарства и да се подобри достъпът до медикаменти не е като се посяга на патентните защити.

Генеричната индустрия естествено настоява за отпадането на допълнителната защита.

“Освобождаването на производството от сертификат за допълнителна защита е изключително положително предложение за България. То ще осигури на българските пациенти по-достъпни лекарства . По този начин ще бъдат спестени средства както за пациентите, така и за националния здравен фонд и за цялото  българско здравеопазване. Това ще доведе до икономии както за пациентите, така и за националния бюджет за здравеопазването“, коментира председателят на управителния съвет на БГФармА Николай Хаджидончев в официална позиция на организацията.

“Само в рамките на следващите две години ще изтече защитата на много лекарствени продукти по сертификата за допълнителна защита. Колкото по-скоро можем да произвеждаме, толкова по-рано българските пациенти ще имат достъп до съвременни лекарствени продукти на достъпни цени“, заявява Хаджидончев.

Организацията изразява тревогата си, че пациентите и българската икономика рискуват да изгубят тези потенциални възможности, ако правителството не подкрепи реформите, предложени от ЕК.

Пълното и ефективно освобождаване на генеричното фармацевтично производство от сертификата за допълнителна защита ще създаде огромни възможности за Европа, посочват от БГФармА като цитират данни от проучване, поръчано и публикувано от Европейската комисия.

Според проучването това ще доведе до допълнителни нетни продажби за фармацевтичната индустрия на ЕС от 7.3 до 9.5 милиарда евро до 2025 г.; ще създаде между 20 000 -25 000 допълнителни директни работни места в Европа до 2025 г .; ще улесни по-бързо навлизане на генерични и биологични конкурентни лекарствени продукти в ЕС, ще подобри достъпа на пациентите до съвременни медикаменти на достъпни цени; ще спести разходи за медикаменти от 1.6 млрд. евро до 3.1 млрд. евро, ще улесни допълнителни продажби на активни съставки в ЕС от 211.8 до 254.3 милиона евро до 2030 г.; ще създаде допълнителни 2000 работни места в ЕС, свързани с продажбите на активни съставки до 2030 г. 

Споделяне
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?