Геополитическите страхове вдигат цената на петрола

Избухването на дълго сдържаното напрежение между Иран и Запада и безредиците в Нигерия  вдигнаха цените на петрола над 66 долара за барел. Напълно е възможно геополитическите страхове да дестабилизират нефтените пазари през по-голяма част от 2006 година.

Тази година цените вече се вдигнаха с 8.6% в условия на повишено търсене и недостиг на допълнителни мощности за добив на нефт. Анализаторите обаче казват, че засилването на дипломатическата война между Иран, от една страна и САЩ, Великобритания, Франция и Германия – от друга, а също и безредиците в Нигерия, където заради атаките на бунтовници производството намаля, са засилили процесите.

Иран, отчитайки възможността дипломатическата война заради ядрената му програма да доведе до международни санкции, започна да разиграва петролния коз. “Всякакви санкции, въведени от Запада срещу Иран, които дестабилизират политическата и икономическа обстановка в страната, ще вдигнат цените на нефта над равнището очаквано от Запада”, предупреди през почивните дни министърът на икономиката на Иран Дауд Данеш Джафари в англоезичния вестник Техеран Таймс.

Американският сенатор републиканец Джон Маккейн заяви в неделя по телевизия CBS, че “ние трябва да се обърнем към ООН за налагане на санкции”. Той допълни, че “ако цените на нефта се увеличат, ще ни се наложи да свикнем”.

Според мнението на анализаторите на петролния пазар, подобни изказвания ще дестабилизират пазарите за седмици и месеци. “Даже ако не бъдат въведени петролни санкции, словесната война около нефта ще продължи”, - заяви Вера де Ладучет, парижки анализатор от асоциацията на енергийните изследвания в Кеймбридж.

Във вторник на Нюйоркската стокова борса нефтът достигна 66.31 долара за барел, превишавайки септемврийския рекорд с 2.39 долара или 3.7%. Много е възможно цената да бие и рекорда от 69.81 долара за барел, поставен на 30 август, след като ураганът Катрина се стовари върху нефтените платформи в Мексиканския залив.

Иран притежава повече от 10% от световните запаси на петрол и е вторият по големина (след Саудитска Арабия) производител, член на ОПЕК. Заради ограничеността на глобалните доставки другите производители в най-добрия случай могат да осигурят половината от иранския добив – 4 млн. барела на ден, ако се получи срив в износа на петрол от тази страна. Следователно, играчите на нефтения пазар внимателно ще следят ескалацията на конфликта.

САЩ, Великобритания, Франция и Германия оказват натиск върху Иран, с цел да се откаже от стремежа си да произвежда ядрено гориво, годно и за електроцентрали, и за оръжие в една дипломатическа драма, която може да се проточи повече от месец. Иран твърди, че програмата му има изключително мирен характер. Той обаче криеше своите усилия повече от две десетилетия, предизвиквайки подозрения, че произвежда оръжие.

Очаква се, че на февруарското съвещание на Международната агенция за атомна енергия, САЩ и Европа ще поискат агенцията да даде иранското досие за разглеждане в Съвета за сигурност на ООН. Трябва ли ООН да наложи санкции, и ако да, какви, ще бъде тема за сложни преговори, чийто резултат трябва да е изгоден за Русия и Китай. И двете страни имат икономически интереси в Иран и право на вето в Съвета за сигурност на ООН. С надеждата да спечелят тяхната поддръжка американските и европейски дипломати увериха Москва и Пекин, че натискът ще бъде засилван постепенно, а моментално въвеждане на икономически санкции не се планира.

По оценките на експерта от лондонската банка Calyon Corporate & Investment Bank Майкъл Уитър, “кризата ще се проточи минимум половин година, докато петролните санкции станат реална възможност”.

Иран никога не е използвал износа на нефт като политическо оръжие, макар че политическите му проблеми често да са поставяли под заплаха крехкото равновесие на световните пазари, а понякога са го и нарушавали. В разцвета си, през 70-те години на миналия век, Иран добиваше повече от 6 млн. барела нефт на ден, но след революцията от 1979 година и осемгодишната война с Ирак производството намаля, тъй като страните атакуваха взаимно петролните си кладенци и транспортни мрежи в Персийския залив. Опитите на Иран да възстанови своите находища, в много от които се забелязва спад на добива, са възпрепятствани от липсата на вътрешен консенсус относно привличането на чуждестранни петролни компании и от американските санкции, ограничаващи инвестициите в Иран.

Вече десетилетие измина, откакто добивът застина на равнище от около 4 млн. барела на ден при условие, че вътрешното потребление нарасна и остава по-малко за износ. По оценки, иранският износ е около 2.5 млн. барела за ден, тоест почти 3% от световното търсене. В момента цялото световно потребление е около 85 млн. барела дневно.

Предполага се, че Иран няма да прекрати износа, макар че може да си служи с тази силна реторика. Но по данни на Държавния департамент на САЩ, на петролния износ се пада 90% от доходите от целия износ на Иран и половината от държавния бюджет. Но ако сблъсъците със Запада се изострят, Иран може да заплашва с прекъсване на доставките от Персийския залив през Ормузкия пролив – важен транспортен възел, по който нефтът идва от Саудитска Арабия, Кувейт и Ирак.

Лео Дролас, заместник-директор на лондонския Център за глобални енергийни изследвания, предполага, че без Иран и разрушения от войната Ирак, допълнителните световни мощности по добив на петрол са само 2 млн. барела за ден. Почти всичкият този петрол идва от Саудитска Арабия. Но пълно прекратяване на иранските доставки – това е “най-лошият сценарии”, казва Дролас, добавяйки: “Това е само началото на ескалацията на спора”.