ГЕРБ и "Атака“ дадоха зелена светлина за спецсъда

С гласовете само на ГЕРБ и "Атака“ парламентът прие в сряда на първо четене промените в Закона за съдебната власт, с които се създават специализирани наказателни съдилища и прокуратури. Представители на Синята коалиция и независими депутати подкрепиха другите поправки в закона, въвеждащи нови правилата за постъпване и атестиране в съдебната система, както и членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да минават на проверка от ДАНС за допуск до класифицирана информация.

БСП, ДПС и Синята коалиция гласуваха срещу проекта на ГЕРБ за създаване на т.нар. специализиран съд, като изтъкнаха познатите вече аргументи, че той носи белезите на извънреден съд, няма основания за създаването му, не е представена и финансова обосновка колко ще струва той на данъкоплатците.

БСП и ДПС казаха, че създаването на извънреден съд е противоконституционно, води до "правен абсурд“ и "заплашва устоите на демокрацията“. Опозицията смята, че тези съдилища може да бъдат използвани за политически преследвания.

От левицата настояха по-ясно да се определи с какви дела ще се занимава този съд. За същото призоваха и депутати от дясно, а ГЕРБ обещаха между двете четения да бъдат нанесени корекции в тази посока и спецсъдът да се занимава само с дела за организирана престъпност. Същото потвърди и правосъдният министър Маргарита Попова.

Мая Манолова от БСП обаче коментира, че в новите съдилища ще работят "политически послушковци“, които са избрали бърза възможност за израстване, изпълнявайки политически поръчки".

"Предлаганите съдилища са точно извънредни или специални и ще обслужват желанията на обвинението и на органите на досъдебното производство“, каза Четин Казак от ДПС. Според него не е възможно да има специализация на съд в отрасъл като наказателния.

"Постигна се основната цел - МВР и ДАНС да си имат съд“, заключи Казак.

"Това, което се създава, излиза извън рамките на специализирания съд“, коментира и Екатерина Михайлова (ДСБ) по повод предложенията за промени в Закона за съдебната власт, направени от съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова.

"Специализираният съд трябва да е с ясно дефиниран предмет, иначе не можем да го подкрепим“, каза Михайлова.

Янаки Стоилов (БСП) определи новия съд като "извънредно специализиран" и посочи защо. Първо, по същество се ликвидира местната подсъдност и се създава един съд с две инстанции в София. Второ, специализацията е твърде неясна по състави и граничи с абсурда. По отношение на 15-дневния срок, в който съдът е  длъжен да произнесе присъдата с мотивите, Стоилов посочи, че това е един промеждутък от време, през което магистратите ще могат да бъдат подлагани на тотален натиск. Той добави и това, че се ограничават възможностите за предлагане и назначаване на съдии, прокурори и следователи в новите спецзвена само от съответния административен ръководител и 1/5 от членовете на ВСС.

Екатерина Михайлова от Синята коалиция също изтъкна, че се създават условия за капсулиране на системата, тъй ограничен кръг от лица ще кадруват в тези съдилища и те ще са затворени за редови магистрати, които искат да кандидатстват там.

"Така затваряте системата за редовите магистрати, което освен противоконституционно, не го намирам и за полезно", посочи тя. "Нямам доверие на този ВСС, а той ще трябва да определя бъдещите съдии", каза Михайлова.

Управляващите аргументираха създаването на специализирани съдилища с натовареността на съдебната система, която е "неспособна да се справи с организираната престъпност“.

Според тях тези съдилища ще "отговарят на адекватно на конкретната криминогенна обстановка".

Юлиана Колева от ГЕРБ посочи, че специализираният съд ще привлича компетентни съдии с опит и със създаването му ще се облекчи работата на останалите съдилища. Наистина ли мислите, че този съд ще бъде подчинен на МВР и ДАНС, когато в него ще работят съдии и прокурори с опит и знания, попита Колева. Тя изрази съмнение, че един съдия с опит ще си заложи името, "като се подчини на един полицай".

Колегата ѝ Красимир Ципов смята, че поправките "няма да се отнемат сегашните права, които имат участниците в процеса, включително и обвиняемите, няма да се измени и начинът за събиране на доказателства, както и структурата на съдебните заседания“.

Правосъдният министър Маргарита Попова представи мотивите по втория проект за промени в съдебния закон, внесен от Министерския съвет. Той предвижда съществени промени в конкурсите и атестирането, правилата за първоначално постъпване в системата; въвеждане на екипен принцип при управлението на отделните магистратури; допуск за членовете на ВСС до класифицирана информация; прехвърляне на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители за управление от ВСС.

Този проект бе подкрепен и от Синята коалиция.

По повод предвидената проверка на ВСС от спецслужбите, бившият вътрешен министър Михаил Миков коментира, че в България съдиите са ги проверявали за благонадежност и морални устои преди 10 ноември 1989 г.

Искането висшите магистрати да получават допуск до класифицирана информация от ДАНС бе мотивирано по-рано от вътрешния министър Цветан Цветанов, който смята, че ВСС е свързан с "Октопода" и до голяма степен зависим от предишното политическо мнозинство, което го избра.

Михаил Миков смята, с чрез тези проверки "службите създадат свои вербувани кадри вътре в съдебната система“. Според него не може тайните служби да държат съдии в зависимост. "Така не се изгражда правова държава“, допълни той.

Силно обругаваният от властта Алексей Петров е имал допуск, издаден му от службите, припомни Михаил Миков. Проблемът всъщност не е толкова в допуска, а в невъзможността да се обжалва отказът пред съда, каза той.

По повод изказването на Юлияна Колева от ГЕРБ, че съдът трябва да се справи с престъпността, Михаил Миков ѝ обясни: "Това е основното противоречие в нашите разбирания, според нас с престъпността се борят МВР и прокуратурата, не и съдът".

В отговор на Павел Шопов ("Атака"), че съдът пускал престъпниците от ареста, Миков посочи, че в такъв случай на управляващите не им трябва съд изобщо, само министър на вътрешните работи.