ГЕРБ и ДПС омекнаха за данъчните закони

ГЕРБ и ДПС, заради чиито гласове "въздържал се" данъчните закони бяха отхвърлени на първо четене в парламентарните комисии във "вечерта на знаците" (по Делян Пеевски) миналата седмица, омекнаха по темата. С подкрепата на депутатите от двете партии в петък на първо четене в пленарна зала бяха приети данъчните закони за 2024 г. - за ДДС, корпоративния данък, данъка върху личните доходи, както и измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

От дебата в пленарна зала стана ясно, че в крайния си вид данъчните закони ще са доста по-различни от версиите, внесени от финансовия министър Асен Василев. Той отвори битки на много фронтове, като вкара поне 15-20 спорни предложения, някои от които не могат да минат през парламента вече близо 10 години. Докато някои от измененията като например свиването на тавана на плащанията в брой от сегашните 10 000 лв. на 5000 лв. целят борба със сивата икономика, други имат лобистки акцент – например запазването на намалената на 9% ДДС ставка за ресторантьорските и кетъринг услугите.

ГЕРБ и ДПС не дадоха ясна обосновка какво ги е накарало да променят отношението си към данъчните закони в последната седмица, но за всички е ясно, че гласуването на двете формации е функция на взаимоотношенията в мнозинството, което крепи правителството. Най-впечатляващ откъм словесни еквилибристики беше опитът на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС да обясни как над 25 години участва в укрепването на ДДС системата у нас, колко е против пробиването ѝ чрез ниски ставки за определени браншове, но в същото време парламентарната му група най-вероятно ще подкрепи 9% ДДС за ресторантьорите, както заръча колегата му Делян Пеевски, а самият Цонев не можел да направи нищо по въпроса, освен да сподели експертното си мнение.

Спорните теми в данъчните закони, при които може да има съществени промени между първо и второ четене, са много. На този етап мнозинството е склонно по-скоро да запази 9% ставка за ресторантьорите до 31 декември 2024 г. Друга мярка, силно подкрепяна от сектора на заведенията, е въвеждането на патентен данък вместо данък печалба за заведенията с оборот до 100 000 лв., като постъпленията ще отиват в общините.

Част от политическите сили настояват нулевата ставка на ДДС за брашното и хляба да се удължи също до края на 2024 г., а не до 30 юни, както залага Асен Василев. Отварят се и гласове да се запази облекчението до 9% и за туристическите пътувания. Нищо чудно до второто четене в същия хор да се включат и фитнесите, както и другите спортни услуги. В НС има солидна подкрепа за вдигането на прага за регистрация по ДДС от 1 януари 2025 г., независимо че само от тази мярка бюджетът ще загуби 215 млн. лв., макар и чак след година. Силна опозиция от депутатите срещат и идеите клиентът да не плаща сметката си, ако не получи касов бон, ресторантьорите да ползват само лицензиран от НАП софтуер, гражданите да получават 10% бонус, ако сигнализират за данъчни измами и др.

Ако всички изброени дотук нагласи на депутатите, се сбъднат, резултатът ще е единствено загуба за бюджета. В същото време от мерките за повишаване на събираемостта във всички данъчни закони екипът на Асен Василев очаква допълнителни 740 млн. лв. от ДДС и корпоративен данък, които са заложени в проекта на Бюджет 2024.

Една от най-сериозните промени в данъчните закони е вдигането на корпоративния данък за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%. Това не е заради национално решение, а заради глобална мярка, подкрепена от ЕС, за постигане на еднакво минимално ниво на облагането на мултинационалните компании и големи национални компании с оборот над 750 млн. евро.

В Закона за местните данъци и такси се предвижда освобождаване от данък сгради на здания, получили сертификати с клас на енергопотребление "А" и на тези, получили сертификати, удостоверяващи, че са постигнати техническите изисквания за "сграда с близко до нулево потребление на енергия".

Предвижда се още актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сградите на две години, както и ежегодно актуализиране на въпросната стойност за земеделските земи. Това не е необходимо автоматично да доведе до вдигане на данъците, твърди финансовият министър Асен Василев.

С промени в Закона за данъка върху доходите на физическите лица се въвежда спорната идея за данъчен бонус за търговията с криптовалути с цел тези обороти да излязат на светло. За доходите от продажба или замяна на финансови активи, чуждестранни валути и криптовалути се въвеждат нормативно признати разходи в размер на 10%.

Сблъсък се очаква и около предложението на финансовия министър към определението "трудови правоотношения" да се причисляват и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор, с цел върху сумите да се плащат и осигуровки.

Друго нововъведение на МФ е специална мярка за засилване на събираемостта на данъка върху доходите на гъбарите и събирачите на трюфели. Това ще стане чрез въвеждане на патентен данък.

За разлика от гъбарите, хората, които си докарват доходи от предаване на отпадъци за вторични суровини, ще бъдат облекчени. През 2012 г. се въведе данък върху дохода им, който се удържаше от фирмите за скрап, но от 2024 г. той ще отпадне. Аргументът са целите на ЕС за насърчаване на зелените политики и кръговата икономика.

Предлага се и увеличаване на прага на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 лв. на 1 200 лв. на година на физическо лице, въпреки че мярката е в посока, обратна на изсветляването. В момента разплащанията по сделки с отпадъци от черни и цветни метали се извършват по безкасов път, като има изключение, ако стойността на сключените от едно физическо лице сделки не надвишава 100 лв. за година.