ГЕРБ запазва леките присъди при тежки наранявания

ГЕРБ запазва леките присъди при тежки наранявания

Признаването на вина няма да води до намаляване на присъдата само при умишлени убийства. Тази възможност ще се запази по делата за тежки телесни повреди. Това решиха депутатите от парламентарната правна комисия във вторник след промяна в позицията на ГЕРБ.

Миналата седмица управляващите подкрепиха промените, внесени от БСП, ВМРО и Воля, с които се иска процедурата по съкратено съдебно следствие да не се прилага за делата за убийства и тежки телесни повреди. Във вторник обаче депутатът Красимир Ципов направи предложение за промяна във вече внесения проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Какви гаранции можем да дадем?

Той се аргументира със статистика от прокуратурата, според която през последните почти четири години е имало 567 дела за тежки телесни повреди. Съкратената процедура е използвана в 156 случая. Ципов обясни, че ако се приеме първоначално предложеният от ГЕРБ проект, съкратеното следствие няма да може да се приложи за около 200 дела. Това значи, че те ще продължат години наред и не е сигурно, че накрая ще има сериозни наказания.

"Какви гаранции можем да дадем, че едно дело ще завърши с тежко наказание", заяви той и допълни, че при подобни производства се иска време за изготвяне на експертизи и разпити на свидетели, а ако процедурата се забави, очевидците може да забравят какво са видели и накрая процесът да се провали.

Няма да подкрепим

Променената позиция на ГЕРБ не се хареса на коалиционните им партньори. Християн Митев от НФСБ и Явор Нотев от "Атака" обявиха, че няма да подкрепят подобна редакция на закона.

"Тук става дума за сделка между неравнопоставени стойности и ценности, сделка между справедливост и бързина не може да има", заяви Нотев. Митев пък настоя да се даде шанс на вече внесения текст, т.е. да няма съкратена процедура и за телесни повреди. БСП също се обявиха против. От "Воля" заявиха, че подкрепят ГЕРБ.

Предпазливост

Изненадващо от прокуратурата не се възпротивиха на предложението на ГЕРБ. На заседанието присъства зам.-главният прокурор Мария Шишкова, която затрупа депутатите със статистика за дела и заяви, че в крайна сметка решението ще е тяхно. На миналото заседание главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че подходът да отпадне съкратеното следствие при убийства и тежки телесни повреди е радикален, но държавното обвинение го подкрепя. Шишкова повтори думите на началника си, че щом се избира между бързина на процеса и справедливост, трябва да се избере справедливостта, но предпазливо допълни, че и новото предложение постига този баланс.

В крайна сметка предложението на Ципов бе прието, въпреки съпротивата на коалиционните партньори. Макар че на комисията присъстваха по-малко депутати, ГЕРБ си броиха 9 гласа. Причината е, че в парламента има практика отсъстващите депутати предварително да заявят как ще гласуват и кой ще гласува от тяхно име. Тази практика не е описана в правилника на народното събрание, но често се използва.

Сега редактираният законопроект трябва да премине през два гласувания в зала. Не се знае дали и там няма да бъдат направени някакви промени.

История

Съкратеното съдебно следствие се използва от години и на практика позволява на обвиняемия да намали присъдата си с до 1/3 независимо какво престъпление е извършил. Статистиката на прокуратурата сочи, че тази процедура масово се използва при делата за убийства, където по принцип се предвиждат наказания доживот и доживотен затвор без право на замяна. Заради съкратената процедура обаче те не се налагат. През последните години над 100 дела за убийства са приключили по този начин.

Опитите съкратеното следствие да се отмени започнаха след изнасилването и убийството на 7-годишно момиченце в сливенското село Сотиря през август. Заподозреният за престъплението Мартин Трифонов направи самопризнания малко след ареста му.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?