Герджиков: Влизаме в ЕС на 1 януари 2007

Според председателя на парламента Огнян Герджиков не може да има съмнение, че на срещата на Европейския съвет в Копенхаген ще бъде решено България да получи дата за присъединяване към Европейския съюз 1 януари 2007 г. По думите му определянето на точна дата за членството на България обезсмисля искания от СДС и от БСП вот на недоверие към българското правителство заради 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", което пое ангажимент да закрие двата реактора през 2006 г.

Днес Герджиков се върна от Брюксел, където участва в срещата на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните, участващи в процеса на разширяване.

Поради противоречия между страните-членки на ЕС все още не е сигурно, че ангажиментът за приемането на България и Румъния няма да бъде повече от фразата, предложена тези дни от Европейската комисия - а именно, че Европейският съюз подкрепя София и Букурещ в реализирането на тяхната цел - членството в съюза през 2007 г., с което отговорността всъщност пада върху двете страни, предаде радио Дойче веле в кореспонденция от Брюксел.

Проф. Герджиков обаче е убеден, че в Копенхаген България ще получи като дата 2007 г. и се позова на чутото от еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген пред Европарламента.

Ферхойген обяви, че в Копенхаген ще бъде установена датата и за България и Румъния за членство в съюза - 1 януари 2007 г, каза Герджиков. Няма да има нови условия пред България в сравнение с останалите страни-кандидатки и петото разширяване на ЕС няма да се смята за приключило, докато България и Румъния не бъдат приети в евросъюза.

В официалното пленарно заседание темата за АЕЦ "Козлодуй" не е била разисквана, но тя е била обсъдена на някои от срещите на българските парламентаристи. Това са въпроси, по които трябва да се работи тепърва, за да се защити българската позиция, каза Герджиков.

В Копенхаген Европейският съвет ще приеме "ръководство за действие" за присъединяване към ЕС на България и Румъния и ще го предложи на двете страни, заяви еврокомисарят Гюнтер Ферхойген, цитиран от АФП. Това ръководство ще определя "конкретните задачи, които България и Румъния трябва да изпълнят по пътя към присъединяването си", като очакванията на двете страни са това да стане през 2007 г., уточни Ферхойген пред Европейския парламент.

Става дума за наричаните досега "конкретни пътни карти", които Брюксел обеща да изготви за София и Букурещ. Еврокомисията обеща и засилена предприсъединителна финансова помощ за двете страни в периода 2004 - 2006 г., когато първите десет страни-кандидатки вече ще са членове на ЕС. Помощта, която ще бъде предоставена на Румъния, ще достигне малко повече от 1 млрд.евро през 2006 г., а за България - 430 млн.евро, припомня АФП.

"Ще бъдат положени повече усилия, за да се помогне на България и Румъния да постигнат целта си - да влязат в Съюза през 2007 г.", каза още комисарят по разширяването, цитиран от АФП.

Формулировката за датата на присъединяване на България и Румъния, използвана от Ферхойген пред европарламента, е същата, която фигурира в годишния доклад на Брюксел и която бе записана в декларацията на държавните лидери от ЕС преди месец.

Все повече страни в ЕС смятат, че 1 януари 2007 г. е най-късната възможна дата за България, това е датата, която те ще потвърдят за България в Копенхаген, заяви пред радио Дойче веле и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. По думите ѝ, съмненията около поемането отсега на ангажимент за точна дата за приемане на България се дължели на факта, че сегашната 2002 г. е твърде далече от 2007-ма, а доста от страните членки държали всяка от кандидатките да бъде преценявана според заслугите ѝ в момента, в който приближи датата за нейното членство.

В момента се водят дискусии между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС каква точно да бъде формулировката за приемането на България и Румъния, предаде Дойче веле от Брюксел. Ако предстоящата среща на Съвета на министрите на ЕС не постигне решение, крайната дума по въпроса ще имат държавните глави и правителствените ръководители на 15-те на Европейския съвет в Копенхаген в края на годината.

В това отношение има разминаване както между комисията и съвета, така и между самите страни членки, коментира Дойче веле. Например страни като Холандия и Люксембург смятат, че Европейският съюз не трябва твърдо да се ангажира с конкретни дати. В същото време Италия и Гърция, и до известна степен Испания, смятат, че Европейският съюз трябва да се обвърже по-сериозно с дата на приемането на тези две страни в общността. Те настояват също, че датата на завършването на преговорите трябва да бъде ясно упомената в крайната формулировка.

Франция от своя страна има известни задръжки и в това отношение иска крайният отговор на този въпрос да бъде даден чак на Европейския съвет в Копенхаген.