Германия заплаши със санкции режима в Украйна

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заплаши режима на Виктор Янукович със санкции в опит да ускори намирането на политическо решение на кризата в Украйна. Заплахата идва на фона на предложената преди това от Европейския съюз финансова помощ на Киев, която да гарантира преходен период в смяната на властта.

"Мисля, че сега трябва да покажем санкциите като заплаха", заяви Щайнмайер.

Изказването му противоречи на становището на германския канцлер Ангела Меркел от миналата седмица, според което въпросът за санкциите не е на дневен ред. 

В отговор Киев извика посланика на Германия Кристоф Вайл и акцентира върху "необходимостта от обективна оценка на развитието на вътрешнополитическите процеси".

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу от своя страна съобщи, че ЕС обмисля отпускане на допълнителна финансова помощ за обхванатата от криза Украйна, но няма да влиза в наддаване с Русия за Киев.

"Украйна е изправена пред огромни предизвикателства и ЕС и техните международни партньори обсъждат как още може да се помогне, стига Киев да се ангажира да реформира икономиката си", заяви Барозу.

Очаква се по-късно във вторник върховният представител на ЕС по външна политика Катрин Аштън да пристигне отново в Украйна, за да започне разговори с опозицията и властите. Целта е да се окаже съдействие за прекратяване на насилието, за политически диалог и извеждане на страната от политическата криза, съобщи говорителката на Аштън Мая Кочиянчич.

По-рано Аштън съобщи, че ЕС обмисля с партньорите си, сред които САЩ и Международния валутен фонд, начини за оказване на финансова помощ на Украйна, стига Киев да започне реформи, а насилието да престане.

САЩ потвърдиха, че обсъждат с ЕС евентуална финансова помощ за Украйна.

"В момента сме в предварителен етап на консултации с ЕС и други партньори от каква подкрепа се нуждае Украйна", заяви говорителката на Държавния департамент Джен Псаки.

Съобщението за значителна помощ от Запада за Украйна дойде след разговори на украински опозиционни лидери с високопоставени западни представители в събота в Мюнхен, отбелязва Франс прес.

Опозиционният лидер Арсений Яценюк поискал помощ от 11 милиарда евро. За сравнение Русия е отпуснала на Украйна заем от 15 милиарда евро.

Аштън не коментира размера на евентуалната западна помощ. Дипломат от ЕС подчерта, че за Запада ще е трудно "да достигне руската оферта".

В същото време протестите в Киев срещу решението на Янукович да завие към Москва продължават. Боядисана със златиста боя тоалетна беше поставена на мястото на паметник на Ленин. Студенти обявиха, че акцията е в знак на протест срещу корупцията и диктаторското управление в страната. Те избрали именно този символ за протеста си, заради твърдения, че в резиденция на Янукович край Киев имало позлатена тоалетна.

В понеделник опозиционери протестираха пред офисите на "Дойче банк" в Киев, като поставиха пред тях изцапани с червена боя фалшиви банкноти. Те обвиняват банката, че приема пари на корумпирани според тях близки на президента Виктор Янукович.

Във вторник украинският парламент - Върховната рада започна нова сесия с дискусии за положението в Украйна. До края на пленарната седмица Радата планира да разгледа над 80 законопроекта, включително за назначаване на нов премиер, след като кабинетът на Микола Азаров миналия месец подаде оставка.

Олександър Ефремов, оглавяващ групата на управляващата Партия на регионите, започна словото си на руски език и бе освиркан от опозиционни депутати. Министрите, присъствали на заседанието, напуснаха залата в знак на протест.

Украинската опозиция настоява "незабавно" да бъде разгледан въпросът за връщане на конституцията от 2004 г., която ограничава по-специално влиянието на президента върху формирането на правителството.

По-късно във вторник председателят на Върховната рада Володимир Рибак обяви, че не са били подготвени никакви документи за конституционна реформа. По думите му те  трябва да бъдат готови до утре сутринта, за да може да има дебат върху тях.