Германски политици гневни на българското правителство

Председателят на комисията по външни работи в Европейския парламент Елмар Брок обяви, че е крайно изненадан от реакциите на официалната власт в София спрямо критиките на евроекспертите за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи. Това каза Брок пред български и немски журналисти във вторник вечерта на пресконференция, посветена на предстоящия мониторингов доклад на еврокомисаря по разширяването Оли Рен за напредъка на България в подготовката ѝ за членство в ЕС, предаде кореспондент на радио Дойче Веле.

В срещата участва и председателят на комисията за Европа в германския парламент (Бундестага) Матиас Висман. Срещата се провежда в навечерието ключово изказване на германския канцлер Ангела Меркел за политиката на Германия по отношение на европейската ѝ политика.

“Да подпишеш договор, парламентът ти да го ратифицира и в крайна сметка да кажеш, че приложението му ще разруши стабилността в страната – този факт ме изнервя”, каза пред журналистите Брок по повод на често повтаряната фраза от български политици, че България ще бъде изправена пред вътрешна криза, ако не влезе в ЕС през 2007 г., или влезе с предпазни клаузи.

“В един съюз ще ни бъде много трудно, ако това е аргументацията, която ще чуваме във всички случаи на неуспех. Впрочем, ако една година на отлагане ще доведе до нестабилност в страната, тогава, струва ми се ще трябва да почакаме още повече”, посочи Елмар Брок.

Той припомни, че както евентуалното отлагане на членството, така и въвеждането на предпазни клаузи е вписано в договора, който самото българско правителство е подписало.

“Настояването ни да се изпълняват договорите, така като са подписани, не означава, че сме срещу тези страни (България и Румъния – б.р.). Въвеждането на предпазни клаузи, до тригодишно наблюдение в определени области и изключването на страните от участие в общите европейски дейности в тези области не означава дискриминация или пък въвеждането на втора класа членство, а договореност, която двете страни са подписали и техните парламенти са ратифицирали. Затова не мисля, че засягаме нечия чест като казваме, че искаме да спазим договореностите”, подчерта председателят на комисията по външни работи в Европейския парламент.

По-рано тази седмица в разговор с чужди журналисти българският премиер Сергей Станишев предупреди ЕС да не унижава България. “Това ще бъде грешка. Ние не сме европейци втора класа. Не се опитвайте да ни унижавате”, призова Станишев по повод информациите, че в доклада си от 16 май Еврокомисията може да не препоръча дата за членство или че то може да бъде отложено.

Германският депутат Матиас Висман (ХДС) заяви на пресконференцията, че двамата оспорвани в България евроексперти Сюзет Шустер и Клаус Янсен са изключително сериозни. Те са автори на критичния междинен доклад по глава “Правосъдие и вътрешен ред”.

Впоследствие Клаус Янсен разкри с огорчение как в България се е сблъскал със снизходителното и дори подигравателно отношение на служители от МВР по време на неговите срещи и поиска извинение от министъра на вътрешните работи Румен Петков. Министърът изрази публично съмнения за качествата на Янсен, който работил 34 години като следовател в Германия.    

Висман обобщи смисъла на критиките на Шустер и Янсен, като каза, че те не са били насочени срещу България, а са имали за цел да поставят въпроса - “Правите ли достатъчно за приемането на европейското законодателство”.

Най-важното, според Брок, е да се покаже, че приетите с огромно закъснение законодателни промени се прилагат и на практика. “Естествено, не може да се очаква, че това ще бъде на сто процента, пред вид и на малкото време, оставащо до края на годината, но въпросът е дали има структура, която вдъхва доверие в борбата срещу организираната престъпност и демонстрира независимостта на правосъдието и още, че прокуратурата и полицията са окуражавани да действат по този начин”, заяви Брок.

“Ако в България има, не знам точно, но 150 или 180 убийства на хора от различни престъпни групировки, а само три или четири от тях са разследвани успешно, то тогава нещо не е съвсем наред и опасенията са, че има мрежи, които достигат по всяка вероятност до държавните структури, аргументира изводите си председателят на комисията по външни работи в Европарламента.

Сравнявайки напредъка на България и Румъния, двамата германски политици  и Брок, и Висман подчертаха, че Румъния е много по-напред от България. Тъй като обаче за отлагането на българското членство с една година се изисква единодушие в Европейския съвет, до този краен вариант едва ли ще се стигне.

Очакваното отлагане на препоръката за дата на членство в майския доклад на Европейската комисия, а и евентуалното въвеждане на предпазни клаузи цели да се запази натискът за реформи спрямо двете страни, каза Висман.

 “По осъществения за няколко месеца напредък в Румъния видяхме, че много неща могат да бъдат променени. Така, че до есента и в България може да се осъществи напредък в критикуваните области”, смята той. Според него вече не става дума само за членството на България и Румъния, но и за доверието в процеса на разширяване. “Той може да бъде силно разтърсен, ако на него не се гледа сериозно, а ние имаме нужда от доверието на гражданите ни в ЕС”, обясни Матиас Висман.

Ако в майския доклад на Еврокомисията няма препоръка за датата на присъединяване на България и Румъния, Бундестагът ще отложи ратификацията на присъединителния договор на двете страни, обясни още германският депутат.

Аргументът му бе, че в коалиционния договор на германското правителство ратификацията е обвързана с препоръките на Европейската комисия за дата на членство. Там не се говори конкретно за мониторинговия доклад от май. Ето защо, според Висман, германските депутати ще приключат вече започналия процес за ратификация на присъединителния договор след следващия доклад на Европейската комисия, който се очаква да се появи през октомври. По-нататъшното отлагане на този въпрос е невъзможно, тъй като до октомври трябва да има яснота по бюджета на ЕС за догодина. Това означава, че Бундестагът ще има все пак възможност да приключи с процеса на ратификация до края на годината, т.е. в срок, ако естествено, остане датата 1 януари 2007 г.